Характеристики на романтичния герой в творчеството на Дж.
Бъдете умни
- У дома
- Диплома
- Литература
- Особености на романтичния герой в творчеството на Дж. Байрон и А. С. Пушкин
Особености на романтичния герой в творчеството на Дж. Байрон и А. С. Пушкин
Федерална агенция за образование
Държавно учебно заведение
Висше професионално образование
Забайкалски държавен хуманитарен педагогически университет
тях. Н.Г. Чернишевски
Факултет по чужди езици
Катедра по английски език (I специалност)
Тема:Характеристики на романтичен герой в творчеството на Дж. Байрон и А.С. Пушкин (по творбите "Гяур" и "Кавказки пленник")
Завършен: ученик 432гр.
Проверено: ул. учител
Катедра Английски език, I специалност
Глава I. Джордж Гордън Байрон
1.1 Биография и основни етапи на творчеството
1.2 Художествено своеобразие и особености на изобразяването на романтичния герой от поемата "Гяур"
Глава II. Александър Сергеевич Пушкин
2.1 Биография и основни етапи на творчеството
2.2 Художествена оригиналност и особености на образа на романтичния герой от поемата "Кавказкият затворник"
Глава III. Прилики и разлики между романтичните герои в поемите на Байрон и Пушкин
Тази курсова работа е посветена на изучаването на характеристиките на образа на романтичния герой в творчеството на Джордж Гордън Байрон и Александър Сергеевич Пушкин на примера на поемите "Гяур" и "Кавказкият затворник".
Целта на работатаеидентифициране на прилики и разлики между романтичните герои в тези произведения.
Целта на изследването се реализира чрез следнитезадачи:
запознават се с произведенията „Гяур” и „Кавказки пленник”;
да изучава биографиите и основните етапи от творчеството на поетите;
запознават се с художественото своеобразие на стихотворенията;
опознайте характеристиките на романтичните герои.
Предмет на изследванена тази работа са особеностите на образа на романтичните герои от поемите "Гяур" и "Кавказкият пленник".
Обект на изследванетоса произведенията на Дж.Байрон „Гяур” и А.С. Пушкин "Кавказкият затворник".
В процеса на работа по темата бяха използвани следнитеизследователски методи:
) метод на литературен анализ
Теоретичната основа на тази работа са трудовете на Александрова З.Е., Домова С.Р., Дубатински И.А., Дудова Л.В., Дяконова Н.Я., Жирмунски В.М., Зверев А.М., Куртнян М.С., Маймин Е.А., Маркелов Н.В., Петров С.М., Сандомирская В.М.
Тази курсова работа се състои от въведение, три глави, заключение и библиография.
Глава I. Джордж Гордън Байрон
1.1 Биография и основни етапи на творчеството
Домът на детството на Байрон е Абърдийн. В тази шотландска пустош той завършва основно училище, оттам се премества с майка си в градчето Саутуел близо до абатството Нюстед и на тринадесет години и половина постъпва в Хароу, затворен аристократичен интернат. Оттам той се премества в университета в Кеймбридж.
Горд, чувстващ своята изключителност, Байрон се разкрива най-пълно в т. нар. "ориенталски поеми" (1813-1815): "Гяур", "Абидоска невеста", "Корсар", "Лара", "Обсада на Коринт" и "Паризина". Техенуспехът отново беше изключителен. Тук Байрон се проявява като пълен романтик, установявайки окончателно вида на романтичната поема.
Франция прие Байрон не по-добре от Англия. Той не изчака пълноценна виза и в Дувър, след като получи само транзитна виза, отплава за Белгия.
Поетичната слава на Байрон по това време се основава не само на неговите стихове. Той вече си е спечелил призванието на прекрасен текстописец. Особено популярен е неговият цикъл от двадесет и четири стихотворения, базирани на библейски реминисценции - "Еврейски мелодии"; сред тях са такива шедьоври като "Душата ми е мрачна" и "Ти завърши пътя на живота ...". В Швейцария той създава стихове, също включени в съкровищницата на световната поезия. Разривът със съпругата му и принудителната раздяла с родината се отразяват много тежко на Байрон. Той обаче намира сили да се върне към епическата поезия, обагрена със силно лирическо чувство. Именно в Швейцария е създадена третата песен от "Чайлд Харолд", "Шильонският затворник" (1816) и драматичната поема "Манфред" (1816-1818).
Но драматургът Байрон не остава в рамките на класическата драма. В Италия той завършва романтичната драма "Вернер" (1822), започната в младостта му, за силата на златото над хората и написва романтичната драма "Каин" (1821), едно от най-значимите му произведения.
По това време Байрон беше любимец на цяла Гърция - за неговата отдаденост, простота, желание да се отдаде на общата кауза. И не само Гърция. В цяла Европа хората го оплакваха. [10]
1.2 Художествено своеобразие и особености на изобразяването на романтичния герой от поемата „Гяур”
Поемата "Гяур" повтаря основната сюжетна схема с удивително еднообразие. В това стихотворение има три героя:
)неговата любима (Лейла);
) неговият антагонист (Хасан). Героят стои в центъра на действието и всички външни събития се определят от неговите преживявания и действия. Героят обича героинята, те срещат препятствие в трето лице (неговият антагонист); въпреки външните препятствия, героят се стреми по различни начини да реализира чувствата си: това съставлява външния сюжет на поемата, който следователно зависи изцяло от действията на героя и служи като отразена характеристика на него, придружаваща "симптома" на преживяванията; в резултат на това той става причина за смъртта на своята любима. При такова изграждане на сюжета героят на „Гяура” винаги е активен и определя с действията си развитието и развръзката на историята.
В стихотворението „Гяур” не откриваме исторически свързан и последователен разказ, обхващащ пълния цикъл от събития от самото начало до самия край; няма бавност на движението и постепенни преходи. Внезапно начало, зрелищна драматична картина въвежда в средата на историята (картина на бърз конник: "Чу ... Чува се оглушителен тропот .... Какъв конник бърза на кон с пълна скорост?"). Събитията, предхождащи началото, са разказани по-късно под формата на драматичен монолог на героя (изповедта на монаха пред неговия духовен отец). Драматичните върхове са подредени така, че всеки значим момент в една грандиозна картина или сцена да може да бъде затворен. Затова често драматичните симптоми на действието поглъщат самата история: картината на бягството на Гиаур измества или, във всеки случай, предхожда историята на неуспешното отвличане на Лейла; настъпващият здрач, мрачното очакване на майката на прозореца на кулата, появата на окървавения конник с шапката на водача в ръка поставиха началото на историята за смъртта на Хасан.
Поради фрагментарния характер на разказа, много в стихотворението остава вфактическата връзка е неясна и недоизказана. Байрон използва това средство на сдържаност, за да увеличи лирическата ефективност на историята; с несигурността на действителните подробности, с постоянните пропуски, лирическото съпреживяване на онези откъслечни намеци, които поетът съобщава, е съществено улеснено. Биографичната реминисценция от общ характер, небогата на външни факти, оставя широко поле за всякакви гадания. Героят на Байрон е "човек на самотата и мистерията": произходът на Гяур, връзката му с Гасан и историята на любовта му към Лейла са неизвестни. Съществените моменти от действието остават неизяснени докрай: защо отвличането на Лейла се проваля? Поетът признава, че самият той не знае нищо за това и съобщава слухове, които може би обясняват инцидента: историите за нубийски роби, охраняващи харема на Хасан. В други случаи той напуска своя герой, когато сюжетът е изчерпан, позволявайки на читателя сам да гадае за бъдещата му съдба: какво се е случило с Гиаур след изповедта му пред монаха? [5]
Как лирическата поема на Байрон запълва празнините, възникващи между отделните драматични сцени, върховете на повествованието? Стихотворението съдържа:
) лирически описания на външната среда:
Приятелското цвилене на коне
Роби грижовно старание
Изчезнал в замъка оттогава...
Там паяжините са само модел
Пълнени ниши в пусти зали...
) описания на външния вид на героя и героинята, техните статични "портрети":