ПЕДАГОГИЧЕСКА ПОМОЩ ЗА ФОРМИРАНЕ НА МОТИВАЦИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО САМОРАЗВИТИЕ У СТУДЕНТИТЕ -
Съвременното постиндустриално общество се нуждае от ново поколение специалисти, които могат творчески да подходят към решаването на професионални проблеми, насочени към непрекъснато самообразование, лично и професионално самоусъвършенстване и саморазвитие. Въпреки това, в хода на нашите проучвания сред завършилите университети в Челябинск и района на Челябинск от 2009 до 2013 г. (общо анкетирани са 570 души), само 37,30% от завършилите няма да продължат образованието си, 40% имат ниско ниво на мотивация за саморазвитие. Повечето от интервюираните работодатели обясняват ниския процент на готовност за професионално саморазвитие сред младите специалисти с факта, че мотивационната основа за саморазвитие като цяло и по-специално мотивационната основа за професионално саморазвитие не са били формирани в стените на университета.
Преди да пристъпим към разглеждане на характеристиките на педагогическата помощ при формирането на мотивация за професионално саморазвитие, нека изясним, че въз основа на трудовете на K.A. Абулханова-Славская [1] под мотивацията за професионално саморазвитие разбираме набор от стабилни мотиви, които определят посоката и естеството на непрекъснатия процес на преход на потенциалните способности на човека в областта на професионалната дейност в реални, и отделяме следните мотиви в структурата на мотивацията за професионално саморазвитие: професионална, професионална самореализация, когнитивна, потребности от обществено признание.
Успешното формиране на мотивация за професионално саморазвитие, както показват многобройни изследвания [5, 7 и др.], е възможно само с целенасочена педагогическа помощ, изградена на определени принципи. Като част от нашата работа "педагогическа помощ" ниесчитаме за подкрепа (помощ) на учениците при формирането на мотивация за професионално саморазвитие, осъществявано чрез организиране на взаимодействие между учители и ученици в хода на образователния процес.
При разработването на педагогическа помощ при формирането на мотивация за професионално саморазвитие ние разчитахме на акмеологичния подход, допълвайки го с непротиворечиви разпоредби на дейността и антропологични подходи, например:
- акмеологичният подход ни позволи да идентифицираме условията и факторите, които допринасят или възпрепятстват формирането на мотивация за професионално саморазвитие; вземете предвид нелинейната зависимост на промените в нивото на мотивация за професионално саморазвитие от педагогическите влияния и индивидуалността на траекторията на формиране на мотивация за професионално саморазвитие; организира педагогическа помощ за формиране на мотивация за професионално саморазвитие въз основа на: саморегулация на дейностите, фасилитация, творчество;
- антропологичният подход в нашето изследване даде възможност да се разгледа развитието на мотивацията за професионално саморазвитие и взаимодействие от гледна точка на насърчаване на разкриването на вътрешните резерви на човек; да ориентира образователния процес към търсене на средства за изграждане на индивидуална траектория за формиране на мотивацията за професионално саморазвитие на всеки ученик; да вземат предвид възрастта и индивидуалните характеристики на учениците при формирането на мотивация за професионално саморазвитие;
- подходът на дейността в нашето изследване ни позволява да подчертаем характеристиките на дейностите на участниците в образователния процес, които допринасят за формирането на мотивация на студента за професионално саморазвитие; подчертават характеристиките на педагогическата помощ на учениците на всеки етап от тяхната дейност;описват целите, средствата и резултатите от дейността на субектите на образователния процес, тяхното взаимодействие, взаимозависимост.
Обобщението на научната литература [3, 4 и др.], разчитането на горните подходи ни даде възможност да идентифицираме основните принципи на организиране на педагогическата помощ при формирането на мотивация за професионално саморазвитие: принципът на саморегулиране на дейностите, фасилитация, творчество;
– принципът на саморегулиране на дейностите е насочен към формирането на съзнателно саморегулиране на образователни и професионални дейности, основано на управлението на мотивационната сфера. В същото време ние съпоставяме „съзнателното саморегулиране на образователната и професионалната дейност“ с поставянето на цели, свързани с професионалното самоопределение и самореализация, планирането и програмирането на тяхното постигане, способността да се вземат предвид значителни външни и вътрешни условия, да се оценяват резултатите и да се коригира дейността за постигане на субективно приемливи резултати.
Използването на принципа на саморегулиране на дейността в нашето изследване позволява на човек да стане субект на своята дейност, да осъзнае целта на своята дейност, да организира и контролира своята дейност.
Принципът на фасилитация при формирането на мотивация за професионално саморазвитие на студентите определя стратегията и тактиката на управление на учебния процес и означава едновременно стимулиране и освобождаване. Да следваш принципа на фасилитацията означава активно да включиш ученика в дейността, създавайки предпоставки за самоорганизация и саморазвитие на личността. Стратегията за фасилитиране предвижда насочване на координираните действия на субектите на образователния процес.
По този начин използването на принципа на улеснение в нашето изследване създава благоприятни условия засамоорганизация и саморазвитие на учениците; ви позволява да изградите образователен процес, основан на диалог и доверителни отношения между учител и ученик; създават благоприятен психологически климат за учене, допринасяйки за намаляване на тревожността.
Следващият принцип за изграждане на съдържанието на образованието, насочен към формирането на мотивация за професионално саморазвитие, е творчеството.
Прилагането на принципа на творчеството се улеснява от използването на различни форми на самоуправление в образователния процес. Учащите се трябва да се научат да вземат независими решения, да правят смислени избори и да предвиждат напредъка си в ученето. За да направите това, учителят трябва да има представа за възможните форми на самоуправление в образователния процес, да може да променя стила на взаимодействие с учениците, разширявайки неговите демократични форми във връзка с развитието на тяхната независимост като лично качество. Отхвърлянето на прекомерната регулация на поведението и дейността на учениците от ненужно настойничество, прекомерна администрация е необходимо условие за прилагането на идеята за самоуправление в образованието.
По този начин, въз основа на гореизложеното може да се заключи, че разчитането на принципа на творчеството при избора на съдържанието на обучението, фокусирано върху мотивацията за професионално саморазвитие, дава възможност да се стимулират учениците да намерят творчески начини за решаване на проблем, да изберат най-доброто решение от различни възможности, да активират творческия потенциал на учениците, да развият толерантност към несигурността, независимост и дивергентно мислене.
Разчитането в рамките на нашето изследване на горните подходи и принципи даде възможност да се конкретизира във връзка с темата на изследването технологията за формиране на мотивация за професионално саморазвитиестудентите на първо място се обръщат към технологиите за развитие на личността.
Анализът на психологическата, педагогическата и методическата литература показа [2, 8 и др.], че има различни форми и методи на работа, използвани от учителите при прилагането на технологии за развитие на личността. Ето защо е необходимо да се изясни, че в нашето изследване ние се фокусираме преди всичко върху активирането на субективния опит на участниците (учител и ученик) в образователния процес и развитието на рефлексивния опит на учениците като основа за съзнателна саморегулация на тяхната образователна и професионална дейност. В същото време ние, следвайки А.К. Осницки [6], ние разглеждаме следните компоненти на субективния опит: ценностен опит, опит за рефлексия, обичаен опит за активиране, оперативен опит, опит за сътрудничество.
Всичко това допринася за създаването на условия за съзнателен и произволен процес на саморазвитие на учениците; спомага за активизиране на субективния опит на учениците, насочен към саморазвитие; да използва рефлексивния опит на учениците като основа за съзнателното саморегулиране на техните образователни и професионални дейности.
При разработването на технологията за педагогическа помощ при формирането на мотивация за професионално саморазвитие използвахме контекстно обучение, което допринася за овладяването на нова дейност за него от ученика, преминавайки от нейните прости елементи към по-сложни, постоянно се потапя в атмосферата на бъдещата професия.
Използването на технология за контекстно обучение при формирането на мотивация за професионално саморазвитие дава възможност да се моделират елементите на професионалните дейности на учениците, което допринася за професионалното саморазвитие на учениците; свързват теоретичните знания по своята специалност с практическото им приложение; придават лично значение на ученето; създават мотивационнинагласите на студентите, свързани с бъдещата им професия и поддържат професионалната мотивация.
Освен това, когато прилагаме педагогическа помощ при формирането на мотивация за професионално саморазвитие, използвахме елементи на модулно обучение, което най-пълно съответства на прилагането на новия държавен стандарт за висше професионално образование.
Модулното обучение се характеризира с голям обем самостоятелна работа на учениците, придружена от индивидуални консултации с учителя, като индивидуално обучение, ви позволява да активирате познавателната дейност на учениците, да развиете любопитство в тях, ефективно да формирате мотивация, т.е. ориентира учениците да работят в зоната на проксималното развитие.
Използването на модулна технология за обучение при прилагането на технологията за формиране на мотивация за професионално саморазвитие позволява:
- да изгради учебния процес на основата на субект-субектни отношения, което допринася за развитието на вътрешна мотивация;
- да представи образователен материал под формата на систематизирани модули, включително необходимата информация и инструментална подкрепа, допринасяща за осъществяването на поетапен преход към съзнателно саморегулиране на собствените образователни и професионални дейности, включително мотивационни;
- развийте индивидуална траектория на професионално саморазвитие в зоната на проксималното развитие, което ви позволява да поддържате мотивация на всички етапи на обучение;
- да предостави на учениците определена свобода и отговорност за техния избор, което допринася за самоконтрола и саморазвитието.
По време на експеримента беше оценена ефективността на предложената педагогическа помощ при формирането на мотивация за професионално саморазвитие.Критерият за оценка беше промяна в нивото на мотивация за професионално саморазвитие, а показателите бяха съответно: професионални мотиви, когнитивни мотиви, мотив за потребност от обществено признание, мотиви за професионална самореализация, мотиви за професионално самопознание.
Анализът на данните, получени по време на експеримента, показва, че по всички показатели има значително по-големи положителни промени в опитните групи (21-32%) в сравнение с контролните (4-6%). Коефициентът на ефективност за експерименталната група, в която са реализирани всички компоненти на педагогическата помощ, е 0,26–0,38, докато за контролната група е 0,04–0,08. Най-големи промени в хода на формиращия експеримент настъпиха в експерименталните групи по отношение на показателите за мотивация за професионална самореализация. Значимостта на получените резултати е потвърдена в хода на статистическата им обработка по критерия на Стюдънт.
Резултатите, получени в хода на експерименталната работа, ни позволяват да твърдим, че теоретичните основи на предложената педагогическа помощ и методите за нейното прилагане осигуряват ефективно формиране на мотивация за професионално саморазвитие на студентите в рамките на изучаването на хуманитарни науки.
Рецензенти:
Лежнева Н.В., доктор по педагогика, професор, ръководител на катедрата по педагогика и психология, Челябински държавен университет, Троицк филиал, Троицк;
Старченко S.A., доктор на педагогическите науки, професор, директор на MBOU "Лицей № 13", Троицк.