Петербург в романа "Престъпление и наказание" на Фьодор Достоевски, Достоевски Фьодор

Достоевски рисува живота на столицата като ярко, остро и „фантастично” въплъщение на всички противоречия на българския живот като цяло. Историята на престъплението на Родион Разколников се развива на фона на реалния живот на Санкт Петербург в средата на 60-те години на XIX век.

Картините на бедния Петербург в романа "Престъпление и наказание" са пронизани с дълбока болка за човек. Безизходиците на живота, самотата водят героите на Достоевски до пиянство, престъпления и смърт.

Петербург действа като подбудител и невидим участник в престъплението на Родион Разколников. В таверна близо до Хеймаркет той чува разговор между студент и офицер за заложна къща. В мръсотия, задух, смрад, под пиянски викове е завързана неговата трагедия. Изповедта на Мармеладов звучи в механата, а Свидригайлов разкрива душата си в механата. На булеварда Разколников среща пияно опозорено момиче. На улицата кървящата Катерина Ивановна кърви, в пристъп на лудост кара гладните си деца да танцуват и да правят гримаси пред минувачите. Стъпкан на улицата от конете на Мармалад. Разколников се разкайва публично на площада.

Романът описва търговския център на тогавашния Санкт Петербург - площад Сенная, както и мрачните улици и задните улици в съседство с него. Екатерининският канал Достоевски нарича "ров". По времето на Достоевски площад Сенная е бил главният пазар на града, така че винаги е имало тълпа от хора от ранна сутрин до късна вечер. На един хвърлей от улица Сенная Столярни, известна с факта, че имаше голям брой таверни. Разколников се събужда всяка нощ, когато пияниците се прибират вкъщи с писъци от тези кръчми. Ф. М. Достоевски познава добре района на площад Сенная. Тук живееше самият той и тук засели своите героироман. Тук Разколников, връщайки се в дома си след мъчителен сън в храстите на остров Петровски, отиде на площад Сенная. Близо до таверните на долните етажи, в мръсните и миризливи дворове на къщите на площад Сенная, и най-вече до таверните, имаше тълпи от много различни и всякакви индустриалци и опърпани хора ... Тук парцаливите дрехи не привличаха внимание и беше възможно да се разхождате във всякакви рокли, без да скандализирате никого. Разколников е един от тази тълпа.

Градината Юсупов се споменава многократно в романа. Отправяйки се към стария заложник и минавайки покрай градината на Юсупов, Разколников „дори беше много зает с идеята да подреди високи фонтани и колко добре ще освежат въздуха на всички площади. Малко по малко той стига до извода, че ако Лятната градина се разшири до цялото Марсово поле и дори се свърже с двореца Михайловска градина, това би било чудесно и много полезно нещо за града. Достоевски вероятно е приписвал собствените си мисли на Разколников.

Скитайки се безцелно из града, Разколников се луташе в една от алеите: „Минавайки площада, той се озова в алеята ... Той често беше минавал по тази кратка алея преди, правеше коляно и водеше до Садовая.“ Особено го влечеше към тези места, когато му прилошаваше сърцето, „да стане още по-болно“. Той беше завладян от мисли за това как в обществото „човешкият живот е безсмислен, каква ужасна, срамна цена трябва да платиш“ за едно мизерно съществуване.

Така обликът на града се слива с най-черните мисли на Разколников, сякаш специално, за да го довърши окончателно.

В романа „Унижените и оскърбените“ Петербург също изглежда мрачен и неприветлив. През очите на героите виждаме „мъглива перспектива на улицата, осветена от фенери, бледо мъждукащи във влажната мъгла”, „мръсни къщи”,„плочи от тротоари, искрящи от влага“, „мрачни, ядосани и мокри минувачи“, „цялата тази картина, прегърната от черния купол на петербургското небе, сякаш е изпълнена с мастило“.

Несъмнено описанието на сградите, улиците, площадите и каналите на Санкт Петербург внася неповторим колорит във всички произведения на Достоевски. Но също така е вярно, че възприятието на писателя за града става част от Петербург, неговата легенда, наречена "Петербург на Достоевски".