Петролни шокове: как и защо цените на петрола паднаха през 21 век
Колко дълго ще продължи спадът, кога пазарът ще намери дъното и дали ще има възстановяване - може само да се гадае. Но през последните пет години петролният пазар преживява рецесия за четвърти път, според данни на Bespoke Investment Group. И от 2000 г. насам имаше четиринадесет мечи цикъла. Но всеки път цената на петрола се възстановява безопасно.
Ето пет от най-забележителните спадове в цените на петрола през 21 век. Като основа са взети котировките на WTI, тъй като този сорт се считаше за глобален еталон до около 2011 г. (сега тази роля играят фючърсите на Brent).
Пролет Есен 2011г
Спадът на цените на петрола през 2011 г. се дължи на редица фактори. Ключов сред тях беше страхът от повторение на световната рецесия, което би довело до значително отслабване на търсенето на суровини. Рецесията води до намаляване на производството на стоки и услуги, което от своя страна води до намаляване на потреблението на петрол и енергийни деривати.
Нестабилната икономическа ситуация в Европа, по-специално очакваният фалит на Гърция, както и заплахата от рецесия в САЩ, изостриха песимистичните настроения. Низходящият тренд беше подкрепен от негативните прогнози за БВП. Повечето икономисти тогава признаха, че темповете на икономическото възстановяване от последната рецесия са били надценени.
Освен това пазарите очакваха възобновяване на доставките на либийски петрол в размер на 1,5 милиона барела на ден, преустановени за няколко месеца във връзка с избухването на пълномащабна гражданска война в Джамахирията. През пролетта на 2011 г., когато напрежението ескалира, международните петролни компании преместиха служителите си извън страната, като на практика спряха производството.
Допълнителен натиск върху маслотокотировките бяха повлияни от ситуацията на международния валутен пазар: доларът стабилно растеше спрямо основните резервни валути.
Есента на 2006 г
Лято 2008 есен
Есента на 2008 г
Пролет Есен 2011
Спадът на цените на петрола през 2011 г. се дължи на редица фактори. Ключов сред тях беше страхът от повторение на световната рецесия, което би довело до значително отслабване на търсенето на суровини. Рецесията води до намаляване на производството на стоки и услуги, което от своя страна води до намаляване на потреблението на петрол и енергийни деривати.
Нестабилната икономическа ситуация в Европа, по-специално очакваният фалит на Гърция, както и заплахата от рецесия в САЩ, изостриха песимистичните настроения. Низходящият тренд беше подкрепен от негативните прогнози за БВП. Повечето икономисти тогава признаха, че темповете на икономическото възстановяване от последната рецесия са били надценени.
Освен това пазарите очакваха възобновяване на доставките на либийски петрол в размер на 1,5 милиона барела на ден, преустановени за няколко месеца във връзка с избухването на пълномащабна гражданска война в Джамахирията. През пролетта на 2011 г., когато напрежението ескалира, международните петролни компании преместиха служителите си извън страната, като на практика спряха производството.
Допълнителен натиск върху котировките на петрола оказа ситуацията на международния валутен пазар: доларът стабилно нарастваше спрямо основните резервни валути.