Планиране и проследяване на резултатите от ендопротезирането
Планиране и проследяване на резултатите от ендопротезиране на тазобедрена става с помощта на спирално компютърно и магнитно резонансно изображение
Дулаев А.К., Богданов А.Н., Дидыкин А.В., Метленко П.А., Гладков Р.В., Заяц В.В., Рикун А.О., Фомичев С.В., Коломойцев А.В., Менков И.А.
Военномедицинска академия, Градска болница № 26. Санкт Петербург
Напоследък в травматологията и ортопедията се наблюдава по-широко въвеждане в ежедневната клинична практика на такива високоинформативни методи за радиационно изследване като компютърна томография (CT) и ядрено-магнитен резонанс (MRI).
В тази статия анализирахме ефективността на използването на CT и MRI при планиране и наблюдение на резултатите от артропластиката на тазобедрената става. В предоперативния период КТ е извършен при 23 пациенти, а ЯМР - при 17 пациенти. От тях в 16 случая е извършено комплексно изследване и по двата метода.
В резултат на анализа на получените данни бяха направени следните изводи. Използването на КТ при планиране на операция позволява по-точна оценка на костната структура и размерите на ацетабулума, главата и проксималната част на бедрената кост и разкрива местоположението и размера на кистозните кухини. Използването на ЯМР спомага за изясняване на диагнозата, както и визуализиране на мекотъканните структури и местоположението на основните нервно-съдови образувания. Трябва да се отбележи, че ранните признаци на асептична некроза на главата на бедрената кост са идентифицирани в 5 случая с помощта на ЯМР, въпреки факта, че не са открити патологични промени според данните от КТ.
В следоперативния период се извършва само КТ за контрол на правилното разположение на компонентите на ендопротезата (при 9 пациенти).По специален протокол за последователни аксиални срезове на 5 нива беше изяснено разположението на компонентите на ендопротезата на тазобедрената става. Ацетабуларният компонент беше наклонен средно под ъгъл от 42° до 60°, с антеверсия от 8° до 23°. При оценка на местоположението на феморалния компонент се установи, че в повечето случаи имплантирането на стеблото на ендопротезата е задоволително. Само при 1 наблюдение се отбелязва леко варусно отклонение от надлъжната ос на бедрената кост с 3°.
В резултат на анализа на получените данни бяха направени следните изводи. КТ позволява по-точна оценка на размера и структурата на костната тъкан, което несъмнено помага за по-правилното планиране на операцията. ЯМР трябва да се извърши, ако е възможно, при всички пациенти за по-ранна диагностика на асептична некроза на главата на бедрената кост, дори при отрицателни резултати от КТ. Честотата на ЯМР при наличие на рискови фактори за асептична некроза е 3 месеца, тъй като по-ранната диагностика на патологичните промени в главата на бедрената кост допринася за определянето на адекватна тактика на лечение. Използването на КТ в следоперативния период помага да се оцени правилното разположение на ацетабуларния и феморалния компонент, което ще позволи да се предвиди първичната стабилност, възможните усложнения и времето за оцеляване на ендопротезата на тазобедрената става.