ПО ТЕМАТА „Анализ на регулаторни правни актове
ПРАКТИЧЕСКА РАБОТА №1
ПО ДИСЦИПЛИНАТА „ПРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ“
ПО ТЕМАТА: „Анализ на регулаторни правни актове.“
Проверен от учителя Мерзлякова А.В.
Нормативният правен акт е законотворчески акт, който се приема по специален ред от строго определени субекти и съдържа норма на закона.
Нормативният правен акт в България - България (както и в много други страни, принадлежащи към романо-германската правна система) е основният, доминиращ източник на правото. Регулаторните правни актове (за разлика от други източници на правото) се приемат само от упълномощени държавни органи в рамките на тяхната компетентност, имат определена форма и се въвеждат в документална форма (в допълнение, те се изготвят съгласно правилата на правната техника). Действащите нормативни правни актове в страната формират единна система.
Според реда на приемане и правната сила нормативните правни актове се делят на закони и подзаконови актове.
Друг подход към понятието нормативен правен акт е представен от комуникативната теория на правото. Той се отклонява от традиционното разбиране на правните актове като хетерономен акт и включва автономните регулаторни правни актове сред тях. По този начин правните актове са резултат от законосъобразни действия на субекти, насочени към постигане на определени правни последици чрез текстово консолидиране на правна информация в писмен вид.
1 Закони и разпоредби
2 Регулаторни договори
3 Нормативни правни актове в България
Закони и регулации
Закон - нормативен акт с най-висока юридическа сила, приет по специален начин от най-висшия представителен органдържавна власт или пряко от народа и регулиращи най-важните обществени отношения[3]. Специален ред е законотворчеството. По правна сила и цел законите се делят на конституционни (фиксират основите на социалната и държавната система и определят основните правни принципи на цялото действащо законодателство) и обикновени (приети въз основа на конституционни закони и регулират различни аспекти на обществото). Сред последните се открояват кодифицирани и текущи. Според характера на действието законите се делят на постоянни, временни и извънредни. В България, както във всяка федерална държава, има федерални закони и закони на субектите. Действащите закони формират системата на законодателството. Най-високата правна сила предполага, че никой друг правен акт не трябва да противоречи на закона, не може нито да го отмени, нито да го промени; но законът може да отмени или промени всеки друг правен акт. Съдържанието на закона формира първични норми, които в някои случаи получават допълнителна конкретизация и развитие в подзаконови нормативни актове.
Подзаконов акт (нормативен) се приема от държавните органи в рамките на тяхната компетентност и, като правило, въз основа на закона. Уставът трябва да е в съответствие със законите. Подзаконовите актове на България включват нормативни актове (т.е. укази, съдържащи правни норми) на президента на България, нормативни постановления на камарите на Федералното събрание (приети по въпроси от тяхната компетентност), нормативни постановления на правителството на България, различни нормативни актове (заповеди, инструкции, правилници и др.) на федералните министерства и ведомства, други федерални органи на изпълнителната власт, други федерални държавни органи. Трябва да се подчертаят и нормативните правни актове.органи на местното самоуправление (поради което подзаконовият акт се приема не само от държавни органи), издаден в съответствие с по-висши законови и подзаконови нормативни актове и засягащи обществените отношения само на територията на тази община.
Нормативни правни актове в България
Тъй като България - България е федерална държава, нормативните правни актове могат да бъдат федерални (България) и субекти на България, също и в рамките на правомощията на решението на изборния орган на общината.
В България има следната йерархична система от нормативни правни актове (в зависимост от правната им сила):
Международните договори и споразумения на България, както и общопризнатите принципи и норми на международното право, съставляват специална група, която е неразделна част от правната система на България. Международните договори и спогодби на България имат по-голяма правна сила от нормативните правни актове на България.
Федерални конституционни закони.
Федерални закони (включително кодекси).
Федерален предметен закон
2. Укази на Президента на Република България, 3. Подзаконови актове:
Постановления на правителството на България.
Актове на федералните органи на изпълнителната власт (министерства, федерални служби и агенции).
4. Местни разпоредби.
На ниво община - решения на общината.
Правните норми, чиито носители са Конституцията на България и федералните конституционни закони, имат понятието конституционни правни актове.
в зависимост от съдържанието:
отраслови (правни норми, обединени от общи признаци), гражданскоправни, наказателноправни и др.
Привъзниква необходимост от промяна на правната уредба на въпроси, решени в нормативните правни актове на бившите министерства, ведомства на СССР, такава промяна трябва да бъде формализирана чрез приемане на нов нормативен правен акт, в който се посочва, че някои разпоредби или целият акт на бившите министерства, ведомства на СССР не се прилагат на територията на България.