По въпроса за идеологията и нейната роля в живота на обществото Чернавски, Геополитика, ТокаДока -Бизнес свят
Останалият в историята 20 век може да се нарече век на сблъсъциидеологии. Цялата политическа история на ХХ век е проникната от духа на конфронтация между най-активните и преобладаващи през този век идеологии (либерални, комунистически, фашистки), изповядващи различни ценностни системи и коренно различни мирогледи. След поражението на фашизма и излизането в сянката на комунистическатаидеология е съвсем естествено и, изглежда, логично да се смята, че либералната идеология е доказала своята жизненост и съответствие със съвременния етап на развитие на цивилизацията. Оттук се налага изводът, че на фона на тоталната победа на либерализма необходимостта от съществуването на други идеологии напълно е отпаднала.
Тази идея получи своята теоретична обосновка на Запад. В средата на 20 век се издига така наречената концепция за деидеологизация или края на идеологиите (Даниел Бел, Збигнев Бжежински и др.). Според тази концепция идеологиите са продукт на мистификация, резултат от митологизирано съзнание, открита лъжа в тълкуването на битието. Идеологиите се използват от една или друга социална група или държава за преследване на своите интереси. В съвременния свят уж трябва да тържествува един различен подход, при който социалната реалност да се оценява от безпристрастни, научни позиции, които не позволяват на хората да бъдат замъглени от натрапени образи на реалността, които изкривяват и прикриват истинското състояние на нещата. Следователно идеологическите интерпретации на света, според теоретиците на деидеологизацията, трябва да бъдат заменени от научен подход към анализа на реалността, ръководен от мотивите за познаване на истината. Идеологиите, според тях, ще останат в миналото и ще изглеждатна следващите поколения една от формите на недоразвит светоглед, който изкривява обективната реалност. В същото време създателите на теорията за деидеологизацията всъщност разбират различни разновидности на фашистката и комунистическата идеология под идеологии, оставяйки разглеждането на либералната идеология зад кулисите.
За разлика от теорията за деидеологизацията, Западът формулира и обосновава т. нар. концепция за реидеологизация, или вечността на идеологиите. Поддръжниците на тази теория разглеждат идеологията като неразделна част от съществуването на всяко общество. Те признават факта на колосалното влияние на идеологиите чрез езика, писмеността, средствата за масово осведомяване както върху формирането на индивида, така и върху съществуването на цели поколения хора. Въпросът за значението и социалните функции на идеологията, оценката на перспективите за съществуване на идеологиите в съвременния свят и как са свързани понятията идеология и истина, ще разгледаме, използвайки като пример анализа на възгледите на Ойген Лемберг и Якоб Барион, привърженици на теорията за реидеологизацията.
Идеологията, споредО. Лемберг, изпълнява редица функции в обществото: социологическа, философска, идеологическа, етична, педагогическа. Социологическата функция се разделя от изследователя на подфункции интеграция, изолация и структуриране. Идеологията интегрира обществото, като по този начин го превръща в работеща организация: „Колкото по-сложен е социалният живот, толкова повече е необходима система от общи идеи, ценности и норми, за да направи обществото по-жизнено и способно чрез сътрудничество, за да мобилизира в индивида необходимите качества и сили, насочени към групова цел.“
Интегрирайки, интелектуално оформяйки и идеологически обединявайки различни групи от обществото, идеологията по този начин изпълнява изолираща функция,разделяне и изолиране на различни по цели и интереси групи. В същото време идеологията разграничава социалните групи както в рамките на социалната организация, така и в отношението им към останалия свят, представяйки „собствената група като особено ценна или привлекателна“. Това е „тайната на изключителността, която характеризира всички големи идеологически системи, тяхната предразположеност към нетолерантност“.
Освен това идеологията също така структурира обществото, като го разделя на „слой от особено лоялна идеология, предани членове и слой, който няма тези характеристики“, като по този начин внася елемент на неравенство и йерархия в обществото. Възникващата йерархия създава определен критерий за отношението на членовете на обществото към доминиращата идеология. Друго проявление на структуриращата роля на големите идеологически системи е, че „те създават, наред със съществуващия апарат на властта, друг, често еднакво разделен апарат на идеологическо ръководство: партийната йерархия заедно с държавната бюрокрация, църквата заедно с държавата и т.н. В същото време само идеологическият апарат „може да си поставя цели, другите ги следват“. И така, идеологията, според Лемберг, чрез налагане на йерархия и изолиране на социални групи, по този начин интегрира обществото в едно цяло, информира го за определени цели, идеологически организира и насочва общественото развитие в определена посока.
Освен това идеологията ориентира идейно отделния човек. Така, говорейки за идеологическите функции на идеологията, Лемберг признава нейната способност да "тълкува света за хората и да ги ориентира в него". Осмисля съществуването на човека, ценностно определя поведението му, обосновава и обяснява всички случващи се събития, установява причинно-следствени връзки и очертавачовешката цел на световното развитие. Идеологията поема и морална задача - тя посочва, че „е добро, кое е лошо, кое е „по-висше“, кое е „нисше“. Педагогическата функция на идеологията, според Лемберг, придава смисъл на процеса на социализация на индивида, който се състои в идентифицирането на индивида със системата от ценности и норми, които всяка идеология носи.
И така, Лемберг стига до извода, че идеологията е „система за задвижване на човешкото общество и управлението му“. Изследователят вижда основната задача на идеологическите системи в „задоволяване на потребността, насочена към разбиране на света, ориентиране на индивида в този свят, разработване на система от ценности и норми, които да поставят цели и да контролират поведението на индивида, и накрая, в организацията на групи, разделението на труда в рамките на което е необходимо за решаване на жизненоважни задачи при обстоятелства, застрашаващи съществуването на групата. Идеологическите системи, според Лемберг, събуждат човешката дейност и я контролират. Освободен от властта на инстинкта, съвременният човек, според немския изследовател, е принуден да търси идеологическа опора в сферата на идеологиите.
Въпросът доколко идеологията е научна и как позициите, които тя защитава, корелират с обективното състояние на нещата, е един от основните в разбирането на същността на идеологията. Лемберг смята за нелегитимна самата постановка на въпроса за истинността на идеологията. Истината, според него, не е цел на идеологията. Функцията на идеологиите ни най-малко не зависи от истинността на съдържанието на идеологическите постулати. Освен това самата структура на идеологическите системи не позволява и по всякакъв начин потиска опитите да се прецени тяхната истинност и неистинност. Следователно, ако идеологията и истината са взаимно изключващи се понятия, тогава идеологията трябва да се основава на ирационално(или ирационални) основи. Лемберг твърди, че идеологията произтича от елементарната потребност да се вярва, откъдето следва съвсем справедливата теза, че идеологията се основава на вярата и е по същество религиозна по природа. Преценката за истинността или погрешността на една идеология се определя от вярата: „Въпросът е, пише Лемберг, „какво би могъл да направи човек, дори разчитайки на съвременната високоразвита наука, само с достъпни за него познаваеми и доказуеми истини, ако беше лишен от възможността да мисли нещо, което не може да бъде изследвано, да проектира от известните и доказани истини такава система, благодарение на която да осъзнае своето място, роля в света и да изпълни тази роля. Само определена система от идеи, ценности и норми, тоест идеология, може да помогне на човек в това. Функциите на ориентация, мотивация и определяне на идеологическите нагласи на човека, изпълнявани в традиционното общество от религията, в съвременния свят са се превърнали в прерогатив на идеологията.
Барион се опитва да дефинира същността на идеологията чрез понятието светоглед. Светогледът, според изследователя, е в основата на идеологията и се тълкува от него като система от човешки възгледи за света, която включва по-специално въпроса за смисъла на човешкото съществуване. На въпроса за смисъла на живота обаче не може да се отговори научно, тъй като „няма такива доказуеми аргументи, на които да се разчита в случая. Системите за мироглед обаче отчитат, че този въпрос е от голямо значение за човек", следователно идеологиите "предлагат на човек универсална картина на света и посочват как трябва да разбира света и как да се държи. Така светогледът според Барион се основава на вярата и изисква „духовно подчинение“.
И така, мисълта на представителите на теориятадеидеологизацията за края на идеологиите е сама по себе си изключително идеологическа. Идеята за освобождаване на човечеството от фалшиви, мистифицирани форми на интерпретация на реалността, изразена в средата на 20 век в рамките на теорията за деидеологизацията, в крайна сметка беше призвана да обоснове тезата на Франсис Фукуяма, формулирана към края на века, за доминирането на целия свят от либералната идеология.
По-вярно, според нас, същността на идеологията се разкрива в концепциите на привържениците на теорията за реидеологизацията. Представителите на тази теория (О. Лемберг и Дж. Барион) с основание смятат идеологията за неразделна част от социалния живот. Идеологията, според тях, изпълнява функциите на управление, социализация и идеологическо самоопределение на гражданите в обществото. Това разбиране на идеологията от немски изследователи е в съответствие с общоприетата дефиниция на това понятие сред европейските социолози: „Идеологията е система от идеи, която е в основата на саморазбирането, културното творчество и политическите действия на колектив – независимо дали е държава, нация или голяма интегрирана група.“
Така опитите да се доведе светът до общ идеологически знаменател чрез налагане на либералната идеология на всички народи неизбежно ще доведат до засилване на тоталитарните тенденции. Зад твърденията за края на идеологиите и призивите за признаване на либерално-демократичните принципи на мирогледа като единствени верни според нас не стои нищо друго освен експанзията на либерализма. Либералната идеология, единният американизиран стандарт на живот, култът към потреблението на стоки ще доведат човечеството до безпрецедентни в миналото форми на зависимост и контрол върху човешкото съзнание, върху поведението, желанията и потребностите на хората.