Подарете й цветя, One Lady’s Blog - Love, Passion, Friendship, Life
Подарете й цветя...
И вие вземете и й подарете цветя. Нека сърцето й е стоманено, а очите й като застинала лава, движенията бързи, думите остри и бодливи. Тя може да ти каже: „Спри, увлечеш се“, може да ти каже: „Хей, съберете се: за да не можете?“ Тя е твоят пич, толкова си свикнал да я виждаш по този начин и това е единственият начин, а идеята за цветя изглежда някак глупава...
Но все пак й подарете букет - искате рози, но искате прости маргаритки. Какво пък, че не е никак просто. Тя има лабиринт в главата си, има книги в Одияна на рафтовете си, среща изгреви по покривите и се разхожда из Вътрешно Токио през нощта. Тя говори на дърветата и пише поезия с руни. Изглежда, че тя никога няма да бъде разбрана.
Изглежда... И просто й подаряваш цветя. Без причина, без подтекст. Неочаквано, от сърце. И ще видите малко чудо.
Ще я видите различно...
Да, цветята принадлежат към категорията на чудесата, те наистина връщат чувствата, подобряват настроението, даряват усмивки и просто водят до удоволствие. Получаването на цветя и даването са две големи разлики, аз лично обичам да получавам цветя. Но подаряването им носи особено удоволствие, несравнимо е с нищо, усещането, когато човек е не просто в лошо настроение, а пълен блокаж....и просто идваш без предупреждение и идваш отзад, подаряваш букет.... Очите, които те гледат едновременно, изразяват точно цялата пълнота на чувствата... Благодаря за разбирането... за приповдигнатото настроение... за това, че точно в този момент си спомнил за този човек и просто си подарил цветя. Защото ви хареса. Да, обичам да подарявам цветя...
трогателно .. не знам какво е, празен стих? )
Букет от красиви цветя (правилно забелязано, няма значение розиили обикновени маргаритки) правят всяка жена щастлива и карат очите й да блестят особено ярко.
не блог, а приказка, всичко е толкова истинско и близко до реалния живот в който живеем.... и в която понякога ти се иска да свалиш фибите си, да се усмихнеш простичко, искрено.... и да бъдете истински обичани заради това, което сте... Благодаря ви за вашите мисли...
цветя..ммм.блаженство..те карат желязната лейди да се превърне в сладко момиченце...това е сигурно... умно! толкова красиво написано...
Ако подарите на жена неочаквани цветя, тогава е повече или по-малко ясно каква ще бъде реакцията. Но наскоро прочетох една толкова интересна скица за това какво може да се случи, ако на човек се подарят цветя.
Някой Му подари букет.
Сигурно малко странен букет и дори изведнъж Му се стори, че някой му желае зло, защото броят на розите беше четен - точно дванадесет.
Дванадесет е дузина, класическото число на цветята, което се подарява по целия свят, и само в българското съзнание се е настанила твърдо идеята, че четното число е подходящо само на погребение. В същото време ще му хрумне ли на българин да преброи маргаритки, дренки и звънчета в ефирен букет от полски цветя, изпълнен със светлина и мед? И Тази, която подари цветята, дори не се замисли за четно или нечетно, Тя искаше да подари точно дванадесет рози и точно така...
Тя не пожелала сама да подари букета и помолила таксиметровия шофьор, който я карал да донесе цветята. Защо? Може би Тя се страхуваше, давайки букет, да срещне очите Му, защото те твърде често отразяват всички Нейни мисли, дори и най-съкровените, дори тези, които все още не са напълно осъзнати от нея. Или може би тя не искаше да Му се намесва отново, тъй като тя вече се намеси малко преди това ... Но или таксиметровият шофьор се оказатолкова тромав, или беше твърде подозрителен, само че реакцията му към букета изобщо не беше такава, каквато се надяваше този, който подари цветята - той се уплаши от подаръка и в страха си не забеляза главното - крещящото несъответствие на целия букет и едно-единствено дванадесето цвете. Това обаче не беше първото недоразумение - абсурдите между тях се умножиха и като мъниста се нанизаха на конец, може би не, дори не като мъниста, като броеница. Броеницата, която сега, вероятно, всеки от тях ще сортира в паметта за дълго време, объркан и изненадан ...
И розата можеше да разкаже много, ако се беше досетил да я вземе в ръце и леко да докосне листенцата й, защото те още помнеха лекото докосване на устните. Роза щеше да Му разкаже за плахата тайна целувка, неочаквана дори за Онази, която подари цветята, непонятна дори за самата нея. И ако имаше човек, който в този момент да попита защо тя целува червено цвете, защо изобщо е измислила такъв букет, тя едва ли би могла да даде разбираем отговор, който да задоволи строгия питащ. Най-вярно би било по детски наивното „не знам”... Ако Той беше стоплил Роуз с топлината на дланите Си, тя щеше да му прошепне за онзи странен сън, който Този, който подари цветя, беше видял предишния ден. За един сън, в който Тя се събуди на рамото Му, събуди се от целувката Му и въпроса къде е била толкова време. За съня, в който Тя плачеше и скри лицето си, мокро и солено от сълзи, върху гърдите Му, и за думите, които един ден можеше да Му каже...
Но Той не усети, не успя да разплете дванадесетото цвете и Неговият абсурден страх, очевидно, надвиваше всичко останало. Това означава, че подаръкът е празен и ненужен и е по-добре да хвърлите червена роза в снега - там ще бъде още по-топло, отколкото заобиколено от бели, мълчаливо замръзнали съседи,чиито листенца не са в състояние да отразят дори сянката на нейната грейнала, отчаяна усмивка. Розата беше излишна и чужда. Изхвърлете го и нарушената хармония ще бъде възстановена, букетът ще стане равен и правилен - само единадесет бели рози - символ на чистота, невинност, нежност, тъга и ... траур.
И Тази, която подари цветя, ще дойде повече от веднъж, но тя ще дойде съвсем различна и едва ли ще Го погледне така, както изглеждаше наскоро. Очите й станаха други - обичайните очи на уморена жена, светлината от тях изчезна, Тя го даде на Роза. Напразно роза.
Мъжете и цветята са несъвместими неща, така че по принцип е безполезно да ги давате .... Само жените имат такава деликатна природа, въпреки че има мъже, които са в състояние да оценят такъв подарък, но това е рядкост ... И този, който срещна такъв голям късмет. но най-често е обратното.
в деня, в който се появи това съобщение - изявление !! Не знам как да го нарека правилно, просто подарявах цветя на приятел, който имаше лошо настроение и исках да го вдигна за нея .... Управлявана. и вечерта прочетох тези редове ... и се уверих, че постъпих правилно ... истинските приятели трябва да правят това в трудни моменти, за да чувстват и подкрепят ...
Той никога нямаше да я разбере, защото хората възприемат информацията буквално, без контекст и дълбок смисъл. Те просто са различни)
Испанката, както винаги, е проста и толкова трогателна ... Дъга, много красива! Веднъж в ранна детска възраст почивах в детски санаториум в Евпатория. Имаше едно момиче, което наистина харесвах! Наистина исках да я целуна! Но как да направите това, ако сте на 10 години? И някак си на хорото (и тогава беше обичайно да се подава кърпичка и този, който я получи, трябваше да излезе в кръга, да танцува и да предаде кърпичката на следващия) откъснах лист от кестен (Грийнпийс, обичам те.Съжалявам!), целунах го целия и докато танцувах й го подадох вместо кърпичка... Какво блаженство беше, когато го докосна с устни и ме погледна право в очите... Много по-късно се целунахме истински... когато остаряхме! И въпреки че кестенът не е цвете... но се сетих.
На една испанка… Поканете я вкъщи… Да, банално е за чай… Предварително, банално, извинете се за бъркотията… И дори да го няма, направете го, никой не е видял… И тогава, която все още не разбира на 100, че това е всичко за нея, я помолете да отвори вратата на вградения гардероб… В края на краищата, когато я отвори, петдесет разноцветни топки, които сте надули втората половина на нощта ще долети към нея... И чак тогава... помоли я да отвори друга врата... Тя ще я отвори внимателно... с известно опасение... очаквайки нова изненада... И в този момент се приближи тихо до нея... нежно притисни гърдите си към гърба й, скръсти ръце на корема й и тихо, по-тихо от вятъра, прошепни й, обливайки я с топлината на дъха си, право в ухото й... „Няма нищо зад тази врата! Нищо освен моята любов, защото тази врата към сърцето ми... и ти вече го отвори...
Страхотно написано, Зоро…благодаря ти, че ме направи щастлив…и ръце на корема…ах…
Както винаги, прекрасни думи от прекрасен мъж 🙂 Толкова много топлина и нежност в думите...
Едно малко чудо… и ще я видиш друга… Всичко е толкова просто и сложно едновременно! Често точно... "...цветя, думи, докосвания, изненади......" ...толкова е трудно да се направи. В суматохата си забравяме за това или може би просто сме забравили как да го направим?! НО точно товапомага и радва, онова, което дава сила... Само топлината на друг човек, искрена и толкова преливаща... може да сътвори чудо... И тогава ТОЙ или ТЯ, стоплени от топлина, ще се превърнат в "слънца", даряващи топлина и щастие...
ЧУДО - толкова красиво и примамливо ... ЧУДЕСА - имаме нужда от толкова много .... Най-важното е да намериш своята ФЕЯ или МАГЪСНИК.. и тогава ВАШИЯТ живот ще бъде ДЪГА - ярка и толкова омайна, в която можеш да се разтвориш или да седнеш тихо на ръба й... и Ангелът ще те пази....
Ангеле, не заспивай! Той гледа теб и мен! Ангелът мълчи! Той знае, че нямаме нужда от думи!
Един ангел… ще ни пази Ще ни покрие със сняг.. Ще ни топли с лъчите на слънцето… И ние…..разтваряме се… един в друг….
"Цветята покриват всички наши грехове." Един от мъжете каза… Значи го правят…. те просто подаряват цветя... покриват всичко... дори гробовете...
Цветята са красота, омайна миризма... емоции. но животът им е кратък. Виждаме пътя „от раждането до смъртта“… НО цветята винаги се прераждат, така че винаги трябва да се „прераждаме“ и да се радваме на малки чудеса… и сами да дадем чудо… Основното е да не нараняваш. а понякога не се получава и го причиняваме на най-близките и любимите си хора, знаейки, че ще ни разберат и ще простят....
Подарявайте цветя по-често, правете малки изненади.... само бодли от рози не е нужно да се “подаряват” .... болят и оставят белег след тях ... но това не е фатално 🙂 🙂 🙂
Не подарявам цветя на момичета, не им казвам колко са красиви, но ги ценя и уважавам и за това те ме обичат!
Сега е твърде безсънно - колко е часът или какво? Легнете точно на моравата или в огромно поле. "Такси" на Бесон отново връхлетя в отпуснатия ми мозък. Двигателят е мощен... Това е някак за развеселяване. Сега кафе с канела, до крайност- с амарето. Вече беше лято.
…Слушай, съжалявам, знам, че не те заслужавах. Разбирате простотата - времето, то отмива мръсотията. И твоето безсъние, като моето, е празно. Питаш гарсона - нека уискито не пречи на нищо - ще бъда чист. Пак си твърде близо. Отново сме твърде пренаселени в два града с вас. Намажете устните си с гланц, напивайте се по клубовете.
Помня особено. Ето защо – безсънно.