Лиза Джерард Независима музикална територия
Лиза Джерард и Брендън Пери бяха и са групата Dead Can Dance. Тяхното много успешно събиране на живо през 2005 г. направи още по-малко уместно да се говори за Dead Can Dance в минало време. И въпреки че партньорството им беше прекратено в средата на 90-те години, все още е странно да се обръщаме към историческия статус на групата.
Лиза и Брендън колажираха музиката на изгубени племена и отдавна забравени култури, давайки им нов живот. Въпреки че споделяха вокални задължения, рапсодиите на Лиза Джерард бяха тези, които привлякоха вниманието както на критиците, така и на феновете. В известен смисъл Джерард не просто пееше, това беше много повече от просто пеене. Гласът й се превърна в начин да изследва вътрешния си свят, връзката й със света около нея, реален или измислен.
В творчеството си Dead Can Dance съчетават различни традиции: неокласика, барок, хорали, трубадури; те изтъкаха сложни килими от музиката на Източна Европа, Близкия изток, Азия, Северна Африка и Средиземноморието. Така или иначе, Dead Can Dance създаде свят на дълбока артистична цялост, като същевременно се хареса на феновете на „алтернативната“ музикална култура.
След края на кариерата на Dead Can Dance и Пери, и Джерард продължават да правят музика. Брендън Пери се занимава с филми, театрални постановки, фестивали и пише втория си солов албум. Той също така организира школа по перкусии и школа по самба Quivvy в студиото си в Ирландия.
Лиза Джерард също е допринесла за филмовата музика. Особено успешен беше филмът "Гладиатор", който спечели награда "Златен глобус" и беше номиниран за "Оскар". Лиза Джерард също има издадени два солови албума.
Dead Can Dance разчупи границите и освободи музиката от оковите на времето и мястото, извисявайки се над света. Днешната Лиза Джерард -това е гаранция за феновете на групата, че наследството на Dead can Dance е живо и расте. А най-добрата илюстрация на казаното е фактът, че на концерта ще прозвучат както солови албуми, така и Greatest Hits Dead Can Dance.