Подхват на Лопес (снимка)
Легионерът се ожени за дъщерята на треньора на "Сибиряк" - тя плаче на мача, но той не иска да играе "на дърпа"
Преди няколко години клубът по футзал "Сибиряк" събра бразилски футболист и малката дъщеря на треньора на отбора. Няколко години по-късно Дарлан Лопес беше поканен да играе в Испания, а Александра замина за любимия си. През новия футболен сезон бразилецът отново ще играе за Сибиряк, а Саша ще живее в родния си Новосибирск. Кореспондентът на SHE се срещна с двойката Лопес и разпита за бразилската любовна история, футболните страсти и сложността на международния брак.
Александра: Живяхме в Мадрид две години и се върнахме тук преди седмица. Беше ни много трудно в Испания, защото не ми дадоха виза. Въпреки че сме женени, на всеки три месеца излизах оттам за три месеца. Времето в Мадрид мина много бързо за мен. Туризмът и животът там са много различни. Много исках да се върна в България. Всичко е точно там, според графика, страхувате се да направите допълнителен ход.
Дарлан: Много се радвам, че отново сме заедно и Саша няма да ходи никъде. Знам къде отивам, за първи път играх тук преди 4 години. Сега се върнах спокоен, отборът ме познава. Нивото на първенството е много добро. Един минус е, че е много далеч от Бразилия.
Александра: Дарлан има страница във ВКонтакте, намерих го там. Започнахме да си кореспондираме като приятели, използвах гугъл преводач. Понякога превежда произволни неща.
Вторият ми баща е техен треньор и така се случи, че ходехме на мачовете с цялото семейство. Общувахме само чрез съобщения. И тогава му нарисувах картина. И вероятно се е влюбил в мен заради тази рисунка. Само негов портрет на лист А4. Беше краят на сезона, те спечелиха 3-то място, отидохме на летището да ги изпратим и аз му казахдаде му. И когато той се върна от Бразилия, вече бяхме започнали да вървим заедно бавно.
Дарлан: Сега имам този портрет, който виси на стената у дома в Бразилия.
Александра: Вторият ми баща нямаше нищо против, но беше предпазлив. За да се избегнат ненужни приказки, Дарлан не беше третиран като син на треньор. Сега, разбира се, семейството ми обича Дарлан, а семейството му харесва мен, нали? (Смее се.)
Дарлан: Първо се притеснявах, че бащата на Саша е треньор, но после видях, че българският манталитет може да разделя семейството и работата. Но в началото се уплаших. Татко също ме накара, че няма нужда да се страхувам, показа, че не е против. Сега също съм женен за дъщеря на треньор, така че трябва да работя три пъти повече. Защото иначе всички ще си помислят, че съм тук безплатно. Трябва да докажа, че съм тук с причина.
Александра: Току що се върнахме, отидохме в Бразилия за месец. Роднините на Дарлан живеят в щата Санта Катарина, град Конкордия, недалеч от Сао Пауло - в града има около 70 хиляди души. Те не гледат колко пари имате и какво имате. Те почти нямат негативни емоции към вас.
Дарлан: Бях много изненадан, че Саша искаше да говори португалски. А има и по-хубави българки, та се ожених. Най-трудно беше, когато на Саша не му дадоха виза и да организират цялата сватба за два месеца.
Александра: Той не беше много нетърпелив да общува с мен, но аз все пак му писах и писах. В началото като се запознахме говорехме на български, разбира се, говори добре. Случвало се е много да искам да му кажа нещо, но не успях. Но в по-голямата си част се разбирахме.
Александра: Бяхме в Мадрид, дойдоха ни приятели – двойка от Бразилия. Мъжете тайно ни запазиха хотелска стая. Има4 кули, едната от които е хотелска. Казват ни, че сме резервирали хотела с отстъпка. Мисля, че е странно, защо не можем да вечеряме у дома? И Дарлан моли да вземе роклята със себе си. И вече имам милион мисли, изведнъж, изведнъж. Вечеряхме, а след това донесохме десерт в купички с капачка. Дарлан повдига капака и има кутия. Мислех, че е подарък: имаше голяма кутия, изведнъж шоколадов блок беше бонус от хотела. И има лист хартия, на който пише „ще се омъжиш ли за мен“ и аз започнах да плача. Сватбата беше в Италия в град Ричоне, имаше 30 души, само най-близките. Имахме проста сватба, не се занимавахме.
Дарлан: Решихме да направим празненство на неутрална територия, между Бразилия и България.
Какво липсва
Дарлан: Липсва ми боб.
Александра: Там имат специален боб.
Дарлан: Сериозно, да си отделен от семейството си е най-трудната част. На 14 години вече не живеех вкъщи. Няма достатъчно семейство и храна. И бразилско месо. От българската кухня харесвам борш, сьомга, а сушито е най-добро тук.
За любовта към спорта
Александра: Занимавах се с конен спорт, понякога ходя на фитнес.
Дарлан: Тя обича да яде повече шоколадови бонбони.
Александра: Ти ме предаваш.
За традициите и бита
Александра: В Бразилия, ако се ожениш, значи е за цял живот, няма друг като нас - 5 пъти. Дори ако двойката вече няма връзка като съпруг и съпруга, те продължават да живеят заедно. Уважението един към друг е много важно, те го имат с причина.
Дарлан: В България харесвам повече жените, тук момичетата се обличат с вкус. А в Бразилия е много горещо и използват по-малко дрехи.
Александра: В Бразилия повечето хора се обличат както си искат, носят каквото искат, няма стилноизображение. Летяхме за Сао Пауло и когато бяхме на летището, видяхме момиче с розово палто, рокля на райета и тигров чорапогащник. Повечето вървят натам.
Дарлан: Когато не вкарам гол, Саша се кара: „Защо не вкараш, трябва да бягаш по-бързо.“ Тя винаги гледа футбол с мен и често гледаме на желание.
Александра: Не се опитвам да му крещя, разбира се, когато е на терена. Но се притеснявам, най-важното е да няма контузии, дори дланите ми започват да се потят. Понякога затварям очи в решителни моменти.
Дарлан: И когато вкарвам, тя плаче.
Александра: Не винаги (Смее се).
Дарлан: Има много, много. Но е нормално. Когато едно момиче обича, трябва да е така. Ако не, чудя се защо? Но за две години така и не се скарахме. Аз съм малко по-импулсивен.
Александра: Като всяко нещо Дарлан се изнервя, а аз винаги съм спокойна. Понякога ме кара да псувам, не мога. Трябва да имате малко ревност и емоции в двойка.
Александра: Понякога не е нужно да готвите нищо, просто добавяте салата, но по принцип Дарлан яде всичко.
Дарлан: Тя яде само шоколад. Като цяло готви всичко: картофено пюре, ориз, риба, млада е, но вече знае как да прави всичко.
Александра: Имаме една почти сбъдната мечта, това е куче. И след няколко години ще мислим за деца. Ще се разхождам с кученцето.
Дарлан: Да, той ще си легне (Смее се). И вървя. Почти имаме куче - порода ши цу. Това е като обучение за деца.
Дънките от евкалипт и силикон ще бъдат тенденцията на сезона-2019
Около пъпа: ако стомахът се увеличава вечер, това не е нормално (и още 4 причини за притеснение)
Горещи обиколки
Четете ни навсякъде
Данни за контакт с Roskomnadzor и държаватаоргани: [email protected]
Възпроизвеждането на материали без разрешението на NHS е забранено