Класификация на увреждането на лицево-челюстната област
Механично увреждане на горната, средната, долната и страничната част на лицето
А. Травми на меките тъкани с увреждане:
б) слюнчените жлези
в) големи кръвоносни съдове
г) големи нерви
B. Костни наранявания:
а) долна челюст
б) горна челюст
в) скули
д) две или повече кости
По естеството на раната: проникваща, сляпа, тангенциална, проникваща в устната кухина, непроникваща в устната кухина, проникваща в максиларния синус и носната кухина
Според механизма на увреждане
А. Огнестрелни оръжия: куршум, раздробяване, топка, стреловидност
Комбинирано нараняване ––увреждане на поне две анатомични области от един или повече увреждащи фактори.
Комбинираните наранявания обикновено се наричат най-тежките видове наранявания. Тежестта на клиничните прояви на такива наранявания се дължи на появата и развитието на „синдрома на взаимното натоварване“, което води до влошаване на хода на нараняването. Общото състояние на пострадалия с фрактури на челюстите, съчетано с увреждане на други сегменти на тялото, изключително затруднява провеждането на преглед и поставянето на диагноза. Повечето пациенти с този вид нараняване са в безсъзнание или със силно нарушено съзнание. Понякога е невъзможно да се открият оплаквания от жертвите и още повече да се събере анамнеза. Трябва също да се подчертае, че рентгеновото изследване също е трудно поради двигателната възбуда на пациентите в безсъзнание. Изследването на лицево-челюстната област при такива жертви трябва да се извършва най-внимателно. Несъмнено в прегледа на пациенти с комбинирано увреждане трябва да участват общ хирург (травматолог), невропатолог (неврохирург), а често и оториноларинголог и офталмолог.
За обективна оценка на тежестта на комбинираните и множествени наранявания на лицето и естеството на индивидуалната реакция на жертвите към травма е възможно да се използва методът за прогнозиране на тежестта на травматичния шок, разработен в L.N. Dzhanelidze I.I. Въз основа на отчитането на няколко показателя за състоянието на жертвата, които лесно се определят при приемане в медицинска институция, този метод позволява да се предвиди изходът от комбинирано и множествено нараняване (± T) с вероятност до 90%, т.е. пациентът ще оцелее или ще умре, както и да се установи продължителността на шока с благоприятен изход, продължителността на живота с неблагоприятна прогноза.
Наличието на знак плюс (+) пред индикатора Т предполага благоприятен изход от нараняването, а цифровата стойност характеризира продължителността на периода на нестабилна хемодинамика в часове. Наличието на знак минус (-) показва неблагоприятен изход, смъртта на жертвата, а цифровият индикатор характеризира продължителността на живота в часове.
За да се избере рационална стратегия за лечение в съответствие с данните за прогнозата, всички жертви се разделят на 3 групи:
Аз. с благоприятна прогноза за специализирано лечение, ако времето (T) на очакваната продължителност на периода на нестабилна хемодинамика не надвишава + 12 часа.
II. със съмнителна прогноза за специализирано лечение, когато продължителността на периода на нестабилна хемодинамика (Т) се очаква да бъде от + 12 до + 24 часа.