Подобряването на скоростта на речта на бъдещите преводачи като лингводидактически проблем - статии за

УДОБРЯВАНЕТО НА РЕЧНИТЕ СТЕПЕТИ НА БЪДЕЩИТЕ ПРЕВОДАЧИ КАТО ЛИНГВОДИДАКТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ

Работата е представена от катедрата по методика на преподаването на чужди езици на Иркутския държавен лингвистичен университет.

Научен ръководител - доктор на педагогическите науки, професор Е. Г. Тарева

Статията е посветена на идентифициране на набора от умения и способности, необходими за организиране на самостоятелна работа на студентите за подобряване на темпото на речта при обучението по устен консекутивен превод от български на английски език. Темпът на речта се разглежда като компонент на културата на произношението на чуждия език на преводачите.

Ключови думи: култура на произношение на чужд език, скорост на речта, самостоятелна работа, умения и способности, необходими за подобряване на скоростта на речта.

Тази статия е посветена на изследването на уменията, необходими за организиране на темпото на речта на учениците, подобрявайки работата „направи си сам“. Работата „направи си сам“ за подобряване на темпото на речта е представена като част от курса по консекутивен превод. Темпото на речта се разглежда като феномен на културата на произношението на преводачите.

Ключови думи: култура на произношението, темп (продължителност), работа „направи си сам“, умения, необходими за подобряване на темпото на речта.

мацки в междукултурната устна комуникация се характеризира с редица особени

Целите на тази статия включват, на първо място, обосноваването на ролята на темпото на речта като компонент на културата на произношението на чужд език на устните преводи.

преводачи за консекутивен превод.

Преводаческа компетентност на специалист в областта на устната последователност

молителна страна на речта

ния темп на речта при преподаване на студенти-

дейности на преводач, от

Качеството на което според редица изследователи (Р. К. Миняр-Белоручев; Л. К. Латишев, В. И. Провоторов; А. П. Чужакин; В. Н. Комисаров; И. С. Алексеева; Н. П. Клушина, Н. Л. Гончарова) зависи от ефективността на последователния превод. Това води до предявяване на специални изисквания: преводачът в областта на устния консекутивен превод трябва да притежава култура на произношение на чужд език (ILPC) като компонент на общата култура на речта му.

Анализ на лингвистични трудове (О. С. Ахманова; Г. А. Бакуменко; Г. М. Вишневская; Б. Н. Головин; А. М. Кокин, Ю. Г. Короткий; В. Г. Костомаров; М. О. Фаенова;

Н. И. Формановская; E. N. Shiryaev) и преводни работи (I. S. Alekseeva; V. N. Komissarov; L. K. Latyshev, V. I. Provotorov; R. K. Minyar-Beloruchev; A. P. Chu-zhakin и др.) показва, че IPL не е достатъчно проучен. Лингводидактичната концепция за формирането на IPL едва започва да се заражда, а в областта на дидактиката на превода този аспект изобщо не е изследван. Междувременно спецификата на ILTC на преводач в областта на устната комуникация е толкова очевидна, че не е възможно да се пренебрегне този аспект на обучението.

От особено значение в областта на този проблем е въпросът за обучението на учениците на темпото на речта - важен компонент на IPL. Анализът на литературата по теория и методика на преподаване на чужди езици (А. А. Алхазишвили, М. Г. Каспарова, Б. А. Лапидус), върху теорията и практиката на превода (И. С. Алексеева, В. Н. Комисаров, Р. К. Миняр-Белоручев, Г. В. Чернов) ясно потвърждава значението на скоростта на речта при изпълнението на дейности на чужд език, включително устен превод. Б.А. Лапидус казва:„Скоростта на изказване е формален показател, но е много важен за решаване на комуникативни проблеми в условията на устна комуникация“ [3, с. 68]. Това говори за

значението на овладяването на темпото на речта за ефективна устна комуникация и, следователно, необходимостта от специално обучение на бъдещите преводачи в областта на темпоралните речеви реализации. При преподаването на последователен превод студентите трябва да се фокусират върху достатъчна (от гледна точка на комуникативна целесъобразност) скорост на произнасяне на текста, генериран на целевия език (английски).

Както показва практиката, учениците овладяват темпото на речта в хода на целенасочено организиран процес на формиране и развитие на техните фонетични умения. Но не винаги нивото на тези умения позволява на преводача пълноценно и ефективно да изпълнява посреднически функции, оперирайки със скоростта на речта в съответствие с комуникативното намерение на подателя на съобщението. В тази връзка въпросът за подобряване на скоростта на произношението на бъдещите преводачи е от особено значение, а това от своя страна включва формирането на определен набор от умения и способности у тях.

Формирането на цялостна система от умения и способности трябва да се извършва, като се вземат предвид специални фактори, които определят скоростта на речта на преводача: фактори на езиковите, индивидуалните и екстралингвистичните свойства [2, с. 333]. Всеки от факторите определя цял набор от умения и способности, които един преводач трябва да притежава. При идентифицирането им бяха отчетени множество научни трудове (А. Н. Леонтиев, Н. И. Жинкин, Н. С. Обносов, А. Н. Соколов, Б. А. Бенедиктов, Б. А. Лапидус, Л. В. Златоусова, Р. К. Потапова, М. Г. Каспарова, Г. Н. Иванова-Лукянова, Р. К. Миняр-Белоручев, Л. К.Латишев, В. И. Провоторов, А. П. Чужакин, В. Н. Комисаров, И. С. Алексеева).

Съставът на уменията и способностите на езиково свойство трябва да включва:

умение за бърза артикулация/произношение на срички; умение за ясна артикулация; слухово-произношителни умения (формирани до ниво на истински автоматизми); способността да се правят необходимите паузи по брой и продължителност (в зависимост от ситуацията); лексикални и граматически умения (формирани до ниво на истински автоматизми); интонационни умения на учениците; умения за поставяне на логически ударения.

Групата от умения и способности, обусловени от спецификата на екстралингвистични и индивидуални фактори, трябва да включва способността за съотнасяне на индивидуалната скорост на речта на родния и чуждия (английски) език; да възприемат преведената реч по начин на превод, т.е. способността да се „откъснат“ от собствената си реч; да се контролира, да насочва обективната възбуда преди публично изказване към мобилизиране на всички психофизически ресурси; оценяват параметрите на ситуацията на междукултурна комуникация при консекутивен превод; интерпретация на скоростта на речта на говорещия в RL; следвайте темпото на говорещия.

Поради особеното естество на отделните фактори, сложността на тяхното лингводидактическо тълкуване, те трябва да бъдат разгледани по-подробно. Както показва практиката, учениците не достигат (или по-скоро не са доведени до) говорене с нормално, т.е. средно темпо за даден език. Само най-добрите ученици достигат скорост на речта от 165-180 срички/мин след завършване. в устната реч на първия чужд език (английски) [3, с. 67]. Това се дължи на факта, че при определяне на количествените времеви параметри не се вземат предвид индивидуалните характеристики на учениците. Обучение на темпото на речтаизвършват се без тяхното отчитане, с акцент върху средностатистически показатели и възможности. Междувременно характеристиките на учениците са толкова очевидни, различията им са толкова значителни (включително

в областта на времевите характеристики на речта им на народни и чужди езици), че не е възможно да бъдат игнорирани при подготовката на устни преводачи.

Необходимо е да се преразгледат методическите подходи за формиране на времеви характеристики на речта на бъдещия преводач. Нуждаем се от нова концептуална идея, която да позволи да се съчетаят строгите изисквания на преводаческата дейност (консекутивен превод) с реалната постижимост на тези изисквания в процеса на обучение на бъдещи преводачи в специален университет.

Новата идея се основава на факта, че при разглеждането на проблема за подобряване на скоростта на речта на преводач е необходимо да се вземе предвид скоростта на речта на конкретен ученик на родния и чуждия (английски) език. На определен етап от обучението е необходимо да се повдигне въпросът за постижимата (оптимална, относителна, според Б. А. Бенедиктов) степен на англоезична реч за студент-преводач. Според Б. А. Бенедиктов „най-добрият индивидуален показател за характеризиране на плавността на чуждата реч е стойността на нейната относителна скорост: показателят за скоростта на чуждата реч се взема във връзка с показателя за този тип родна реч в едно и също лице“ [1, с. 38].

В светлината на разглеждането на процеса на подобряване на скоростта на речта възниква въпросът за етапа, на който е препоръчително да се постигне оптимална скорост на речта, в зависимост от индивидуалните свойства на всеки отделен ученик. Направеният анализ ни позволява да твърдим, че през третата година в рамките на дисциплината „Практически курс по превод (1-ви чужд език – английски)“ имаопределен потенциален резерв от времеви и съдържателни възможности, които могат да бъдат използвани за подобряване на времевите показатели на тяхната (на учениците) реч. В III курс на обучение на бъдещи преводачи е препоръчително

организират целенасочена работа за подобряване на скоростта на речта на учениците, за да придобият оптималната (индивидуално постижима) скорост на речта в преводачески дейности. В същото време методическият - технологичен - акцент трябва да се постави върху самостоятелната работа на студентите, чиито възможности все още не са изчерпани.

В тази връзка е необходимо да се идентифицират умения, които трябва да станат обект на целенасочена работа на този етап в рамките на самостоятелната работа на учениците. Те включват следните умения:

1) да се фиксират прилики и разлики в отделни времеви показатели в RL и PL (английски); периодично измерване и записване на индивидуални показатели (динамика) на скоростта на чуждоезикова реч на PL;

2) да се съсредоточи върху възприетата информация, да не се разсейва от външни стимули, да се съсредоточи върху възприятието (темпото на речта) на подателя на информация, за да прехвърли по-нататък темпото към PL, да идентифицира собствените си силни и слаби страни в областта на високоскоростното изпълнение на изявлението; овладяване на себе си, способност за насочване на обективната възбуда преди публично изказване за мобилизиране на всички психофизически ресурси;

3) определят характеристиките на собственото си психическо състояние, балансиране

съпоставете го с параметрите на комуникативната ситуация; следи за качеството на индивидуалния темп на речта в YP;

4) адаптиране към ситуацията на междукултурна комуникация; установете личен контакт с подателя на информация (т.е., ако е възможно, запознайте се предварителноиндивидуален начин на реч на говорещия, с неговото произношение (със скоростта на речта));

5) да възприемат и анализират скоростта на речта (в PR) на изпращача на информация; изберете подходящата индивидуално възможна (достъпна) скорост на речта на YP (английски), съответстваща на възприетата скорост на речта (на RL), съпоставете собствената си скорост със скоростта на говорещия, идентифицирайте разликите, насоки за самоусъвършенстване;

6) да наблюдават собствената си способност да променят темпото на говорене (в SL) в зависимост от комуникативната ситуация и стила на говорене на подателя на информация, да предотвратяват значително изоставане от скоростта на речта на говорещия, да идентифицират недостатъци в скоростта на речта, да установят начини за тяхното отстраняване.

Формирането на тези умения ще позволи на учениците самостоятелно да подобрят скоростта на речта си - важен компонент на тяхната култура на произношение. А това от своя страна ще гарантира ефективността на последователния превод на специалист в хода на изпълнение на неговите функционални - посреднически - задължения.

1. Бенедиктов Б. А. Общи и времеви характеристики на устния превод и владеенето на езика: Дис. на sois. учен, доктор по психология. науки. Л., 1972. 331s.

2. Златоусова Л. В. и др.. Обща и приложна фонетика: учеб. помощ / Л. В. Златоусова, Р. К. Потапова, В. В. Потапов, В. Н. Трунин-Донской. 2-ро изд., преработено. и допълнителни М .: Издателство на Московския държавен университет, 1997 г. 416 с.

3. Lapidus B. A. Преподаването на втори чужд език като специалност. М., 1980. 345 с.