Подрязване на юка и драцена

пъпки

Любимата ми юка започва да има странични издънки и основното стъбло умира. Чух, че подрязването може да помогне, но не знам как да го направя. Моля, кажете ми как да подрязвам юка. Бих искал да знам и за подрязването на драцената.

Основната задача на подрязването на юка е да стимулира разклоняването. Необходимостта от подрязване на първо място е свързана с особеностите на растежа и развитието на растението юка и се появява в два случая: излагане на ствола с възрастта, при което листата увисват и изглеждат небрежни; желанието на собственика да ускори появата на клони.

Подрязването трябва да се извършва със здрав нож, който трябва да е по-здрав от плътните дървесни тъкани от юка. За тази процедура е подходящ нож с назъбено острие. Преди тази процедура се уверете, че е остър и го обработете с алкохол. Изберете точка, където ще отрежете стъблото. Тя трябва да е достатъчно висока от повърхността на земята. Съберете листата на куп и ги хванете заедно със ствола с неработещата си ръка. С другата си ръка внимателно отрежете ствола на избраната височина. Основното условие - не се опитвайте да отчупите частично отрязан ствол, тъй като рискувате да повредите страничните пъпки, разположени на ствола. Задръжте горната част, докато се отдели напълно. Не използвайте сила, просто внимателно отрежете ствола с режещи движения. Мястото на разреза, за да се предотврати проникването на инфекции, се препоръчва да се поръси със смляна канела без захар или счукани таблетки активен въглен.

След 2-3 седмици спящите пъпки ще се събудят близо до среза. Може да са няколко. Ако се събудят повече от три пъпки, премахнете допълнителните клони (четвърти и следващи).

Що се отнася до драцената, най-доброто време за подрязване е пролетта и началото на лятото. Подрязването трябва да започне не по-рано от времето, до коеторастението ще достигне височина 30 см. Разрезът се прави на разстояние 10-15 см от най-долните листа, а при растение с голо стъбло 5 см по-ниско. Разрезът трябва да се напудри с активен въглен.

Александър Жаравин, агроном специално заСъюза на българските градинари