Подвигът на светеца
Йеромонах Йов (Гумеров) разказва за жизнения път на свещеномъченик Кирил (Смирнов), за това какво го свързва с отец Йоан Кронщадски, защо патриарх Тихон го назначава за свой първи приемник, как се развиват отношенията с митрополит Сергий (Страгородски).
– Свещеномъченик Кирил (Смирнов) е живял невероятно интересен и наситен живот. Бих искал да го опозная по-добре чрез различни епизоди. Един от най-ярките епизоди в живота на Владика е свързан със службата му в Кронщад, до отец Йоан Кронщадски, почитан и обичан от него. Моля, кажете ни каква е била връзката между тези двама светци? Как са повлияли на съдбата си?
– Свети Йоан Кронщадски бил духовен баща на бъдещия свещеномъченик. Баща му Иларион Смирнов бил четец на псалми в един от храмовете на Кронщад. Очевидно още в детството момчето Константин е имало възможността да види благословения пастир и да дойде под благословията му.
Свети праведен Йоан Кронщадски видял големи духовни сили в своя ученик. Постепенно между тях се заражда приятелство. Преди смъртта си отец Йоан помолил Кирил, който по това време вече бил епископ на Гдов, да извърши погребението му.
– През 1902 г. тогавашният архимандрит Кирил е назначен за ръководител на духовната мисия в Урмия (сега Северен Иран). Мисията беше успешна. Разкажете ни малко за мисионерския опит на Владика. Какво беше важно за него тук, какви принципи следваше?
– Духовната мисия в Урмия е създадена през 1898 г. във връзка с масовото приемане на православието на асирийските несторианци. Дейността на мисията под ръководството на архимандрит Кирил е краткотрайна (1902-1904), но изключително успешна. Бяха провеждани редовни служби в Урмияв селата са построени нови църкви, работи комисия за превод на православни книги на класически сирийски език, създадено е печатарство. Архимандрит Кирил мъдро продължи най-добрите традиции на православното мисионерство: пламенна молитва, любов към всички, строг и благочестив живот, който служи за пример за другите.
Владика, в присъствието на кралското семейство, отказа да изпълни искането на министъра на двора и освети непреварената речна вода
– Още в първия период на своето архиерейско служение Владика Кирил се показа като човек с висок дълг, твърда, непоклатима вяра. През 1909 г., на празника Богоявление Господне, се случва събитие, което характеризира личността на епископа. Тогава в столицата имаше епидемия, властите наредиха да се освещава само преварена вода. Владика, в присъствието на царското семейство, отказа да изпълни искането на министъра на двора и освети непреварената речна вода.
„Въпреки това той непрекъснато се стремеше документацията да не помрачава оживената пастирска дейност“
И с цялата тази неуморна дейност личността на Владика Кирил изненадващо съчетаваше епископско достойнство, цялост на природата и невъзмутимост на характера, което, въпреки несъмненото външно величие на йерарха, направи незаличимо впечатление на всеки, който някога общуваше с него ... Епископ Кирил беше активен йерарх, чужд на рутината. Въпреки факта, че Владика изключително внимателно проучваше всички документи, които идваха при него от богословската консистория, духовната семинария и други институции, той обаче постоянно се стремеше документите да не помрачават оживената пастирска дейност.
Помагаше много на нуждаещите се. Той не пести усилия да намери и привлече богати хора към благотворителност.
– Владика взе активно участие в Местния съвет1917-1918 г. и преговаря с Временното правителство. Разкажете ни малко за това.
– Кажете ми, моля, какви бяха отношенията между патриарх Тихон и митрополит Кирил?
„Бих искал да дам всички останали дни от живота си, за да удължа живота ти…“
– Смятам, че патриарх Тихон беше подтикнат към това решение не само от изключителните архипастирски таланти на митрополит Кирил, но и от неговата непреклонна твърдост.
- Известен е епизодът, когато през пролетта на 1927 г. началникът на 6-ти отдел на ОГПУ Е.А. дойде да види митрополит Кирил в затвора. Тучков. Трябва да се каже, че пристигането беше предшествано от тайно гласуване сред епископите, при което те избраха митрополит Кирил за патриарх. Тучков, знаейки това, искаше да се споразумее за предполагаемата легализация на Църквата в отговор на лоялност от нейна страна и съгласуване с властите на преместването на нежелателни епископи. В отговор на всички предложения митрополитът отговаря: „Евгений Александрович, вие не сте оръдие, а аз не съм бомба, с която искате да взривите Българската църква отвътре“. След това Владика бил изпратен в изгнание за три години.
- Стигнахме до най-трудния въпрос от нашия разговор. През 1928 г. Владика Кирил се обявява против политиката на заместник-патриаршеския местобогосветител митрополит Сергий (Страгородски) за постигане на споразумение с болшевишката държава. Опишете отношенията между двамата йерарси. Защо митрополит Сергий в крайна сметка отстрани Владика от управлението на Казанската епархия и му забрани да служи?
Обективните исторически данни показват, че гоненията срещу Църквата след 1927 г. непрекъснато нарастват
Свети Йоан съобщава една важна подробност, която вероятно мнозина не знаят: „Митрополит Антоний [Храповицки], който много обичаше митрополит Сергий и вътрешно страдаше занеговият любим ученик и приятел, написа увещателно писмо от самия него, което вероятно не е достигнало до него, във всеки случай, което вече не може да повлияе на действията му.
„Пред следователите се яви йерарх-изповедник, който сякаш осъзна, че всяка негова дума ще бъде дума за историята“
За да увеличи моралния натиск върху митрополит Кирил, му бяха представени фалшифицирани показания от епископ Йосиф, където той „поема по правия път“ и уж признава контрареволюционна дейност. Но беше трудно да се измами свещеномъченик Кирил с подобни „признания“: за 17-годишния си затворнически живот той твърде добре знаеше цената на подобни провокации. Архиереят-изповедник се яви пред следователите, които сякаш осъзнаха, че всяка негова дума ще бъде дума за историята. митрополит Кирил смело и достойно проведе последния си разпит ...
„Въпрос: Разследването установи, че сте член на К.-Р. център на духовенството и са били негов лидер. Дайте доказателства по този въпрос.
Отговор: Не знам нищо за съществуването на такъв център и затова не бих могъл да бъда негов ръководител.
Въпрос: Разследването предлага да се спрат опроверженията и да се дадат откровени показания.
Отговор: Не мога да покажа нищо друго..."