Политически и правни възгледи на Татишчев - История на политическите и правни учения (Кушнир I
Първият официален български историограф е Василий Никитич Татишчев (края на XVII - средата на XVIII век). Започва да пише "Българска история от най-стари времена" по нареждане на Петър I (през 1768-1848 г. излизат 5 книги от "История"). В.Н. Татищев е държавник и дворец, губернатор на Астрахан.
При аргументирането на възгледите си Татишчев се опира на трудовете на видни европейски политически и правни мислители на новото време - Т. Хобс, Дж. Лок, Г. Гроций.
В.Н. Татищев предлагасветска представа за човек. Той, в духа на естественото право, смята, че неприкосновената личност е автономна. Основното свойство на човек е естественият ум, който предлага най-удобните начини за задоволяване на естествените нужди, което е смисълът на живота.
За да обясни историческия процесV.N. Татишчев прибягва до органична теория, която оприличава цялото човешко общество на един човек. Има такива етапи от човешката история като детство (примитивно ниво на човешката култура), младост (започваща с появата на писмеността), смелост (започваща с раждането на християнството), пълна зрялост (идваща в резултат на появата на науки, независими от религията). В.Н. Татишчев призна, че страните от Западна Европа са водещи в историческото развитие, България, което е тъжно отклонение, отново се приобщава към европейската цивилизация чрез реформите на Петър (от секуларизация до трансформация на армията).
В.Н. Татишчев предлага вариантна договорната теория за произхода на държавата, като се опитва да въведе в нея исторически принципи. Той използва хипотезата за естествено (преддоговорно) състояние на "война на всички срещу всички", във връзка с коеточовек се оказва принуден да си наложи връзки за собственото си добро. Следователно държавата е изградена върху рационални основи на общото благо. В монархията, за разлика от републиката, няма и не може да има съгласие между народа и монарха, властта на монарха се разбира патриархално.
Подобно на Аристотел V.N. Татищев разграничава три „прилични“ и три „нечестни“ форми на управление, като изборът на една или друга „прилична“форма на управление във всеки случай зависи от размера на територията на странатаи степента на защита на външните граници на държавата. За малките държави е приемлива демокрацията, за големите държави със сигурни граници аристокрацията, за големите непросветени държави с отворени граници (като България) е подходяща само монархия, а абсолютната е по-добра.
Публикуваните от монархапозитивните законитрябва да са съобразени с естествения закон и да следват общественото благо, следователно под монарха трябва да има законодателен, двукамарен представителен орган. Горната камара трябва да бъде Сенатът, назначен от краля. Долната камара, Съветът, се формира от избрани представители.