Помощ 1

1. Каква беше реформата на централната власт? 2. Какво причини необходимостта от приемане на указ за еднообразно наследяване? 3. Каква беше целта на регионалната реформа на Петър? 4. Какво е новото в градското управление? 5. Какви бяха резултатите от църковната реформа?

Проверено от експерт

1. Реформата на органите на централната администрация на Петър I се състоеше в премахването на ордерната система и въвеждането на колегиална. Системата на приказите се състоеше от голям брой прекалено бюрократични прикази, местата в които често бяха давани на некомпетентни благородници просто поради произход. Колегиалната система се състоеше от много по-малък брой колежи (имаше само 9 от тях), а позициите в колежите се получаваха само за служба.

2. Указът за едно наследство имаше за цел да премахне равното разделение на имотите между наследниците, както и да опрости системата за земевладение, източвайки концепцията за имоти и имоти. Раздробяването на имотите доведе до обедняване на благородството, "обедняване на земята". Петър I въвежда за всички земевладелци същата система на наследяване като за царския трон - по завещание, назначаване на наследник.

3. Регионалната реформа беше насочена към рационализиране на местните власти. Преди реформата в страната имаше огромен брой малки административни единици - окръзи, много от които съвпадаха по границите със старите феодални съдби. Управлението на такъв голям брой окръзи беше много неудобно, всеки изискваше отделна бюрокрация - окръжният управител с неговите заместници - другари. Петър I създава осем губернии - Казанска, Архангелска, Московска, Ингерманландска, Киевска, Смоленска, Азовска и Сибирска (КАМИКСАС). бюрокрацияприсъстваше само в осем екземпляра - по един на провинция, докато администрацията на окръзите в провинциите (провинциите) беше значително опростена и прехвърлена към юрисдикцията на провинциите.

4. Градската реформа имаше за цел да даде на градовете правото сами да избират своите кметове - господари. Така благодарение на този нов градски закон се развива местното самоуправление.

5. Църковната реформа е насочена към премахване на патриаршията, а с нея и на църковното самоуправление. Според протестантския модел самият Петър I е обявен за глава на църквата, а за управление на църковните дела е създадено държавно министерство - Светият синод. Така започва синодалния период в историята на Българската православна църква, който продължава до възстановяването на патриаршията през 1917 г.