Помощни органи на Съвета на ЕС - Съвет на Европейския съюз, състав и процедури
Въпреки факта, че този въпрос беше засегнат по-рано в работата, си струва да се спомене още веднъж, че поради непостоянния характер на работата на Съвета, спомагателните органи (комисии) играят огромна роля във функционирането на тази институция. Най-важен сред тях е Комитетът на постоянните представители, наричан още със съкращението КОРЕПЕР (от френския Comite des representants permanents). Състои се от ръководителите на официални мисии на държавите-членки в Европейския съюз (с ранг посланици) или техни заместници. Основата на дейността на този помощен орган е законодателно закрепена в чл. 240 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
КОРЕПЕР разглежда предварително проектите, представени за одобрение от Съвета Договор за Европейския съюз, чл. 16, част 7, и се опитва да постигне консенсус между представителите на държавите членки. Ако това успее, тогава Съветът по правило автоматично (без обсъждане) одобрява договорения в КОРЕПЕР текст. Това се случва в около 75-80% от случаите, т.е. КОРЕПЕР значително „разтоварва” с дейността си Съвета Dony M. Droit de la Communaute et de l'Union europeenne. Брюксел: Institut d'études europeennes, 2001 г., стр. 65.
Наред с КОРЕПЕР Съветът има редица специални комисии (за земеделие, политически въпроси и въпроси на сигурността и др.), както и работни групи по отделни въпроси, чийто брой варира от 250 до 300 Introduction au Conseil de l'Union europeenne. Люксембург: Office des publications officielles des Communautes europeennes, 2002 г. С. 9..
Апаратът на Съвета се представлява от неговия Генерален секретариат (около 3000 служители). От 1999 г. ръководителят на последния съчетава две длъжности: Генерален секретар на Съвета -Върховен представител на Европейския съюз за общата външна политика и политика на сигурност (съкратено: „генерален секретар – върховен представител“). В качеството си на върховен представител, този служител подпомага председателя на Съвета при упражняването на външнополитическите функции на Европейския съюз.
За да се засили последователността и съгласуваността на външната политика на Европейския съюз, Договорът от Лисабон от 2007 г. предвижда премахването на съвместния пост Генерален секретар – Върховен представител. Длъжността главен секретар на съвета ще продължи и занапред само като вътрешна административна длъжност (началник на кабинета).
Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност ще наблюдава всички аспекти на външната политика на Европейския съюз, действайки в двойно качество:
- от една страна, върховният представител има право да председателства (без право на глас) заседанията на Съвета на Европейския съюз, когато той взема външнополитически решения (във формацията „Съвет по външни работи“ на ниво министри на външните работи на държавите-членки);
- от друга страна, Върховният представител ще бъде заместник-председател на основната изпълнителна институция на Съюза - Европейската комисия.