Помпей, Цезар и пиратите - ЖОЛИ РОДЖЪР - историята на един морски грабеж
', CAPTION, 'pirate',BELOW,CENTER, WIDTH, 550, FGCOLOR, '#e5e8f2', BGCOLOR, '#818eb1', TEXTCOLOR, '#000000', CAPCOLOR, '#FFFFFF', OFFSETX, -180, OFFSETY, 10);" > земното море се успокои за известно време, но отново влезе в сила след победата на Рим над гърците и Картаген (средата на 2-ри век пр. н. е.), което беше съвсем естествено явление както на сушата, така и на водата: останките от победените армии и флоти, войниците, които станаха "безработни" в мирно време, продължиха да се бият в собствените си интереси, което доведе до "времето на беди" на пиратите.
За да изчисти моретата от тях, Рим, все още незначителна страна от морска гледна точка, създава първия истински флот. Трябва да се отбележи, че именно римското право създава съвременната концепция за пиратство: хора, провеждащи военни действия по море или от морето, които не попадат под „Закона“, който Рим умело използва, обявявайки своите непокорни противници за бунтовници, бандити, престъпници - всички те са били наричани пирати.
Но морето принадлежи преди всичко на добрите моряци; и в това римляните не бяха в най-добрата си форма: зад техните противници останаха хиляди години традиция и онази наследствена адаптация към морския живот, наречена „усещане за морето“. В допълнение, многобройни пиратски кораби, бързи, леки, водени от умели моряци, които познаваха най-добре капризния климат на Средиземно море и неговите криволичещи брегове, се противопоставиха на тежките римски галери, подлагайки Републиката на тежко изпитание, принуждавайки я да оборудва флота си отново и отново, да търси нови морски пътища, за да запази завоюваните земи и да върне богатствата, които станаха необходими за все по-взискателното население на родината.
Пиратите създавали трудности на римляните по море, особено впериодът между завладяването на Гърция и експедициятана Гней Помпей Велики (106-48 г. пр. н. е.), който продължава осемдесет години. Много пъти зърното и всякакви екзотични продукти не достигали до местоназначението си, което предизвиквало истински глад в някои римски провинции.
Най-ужасните пирати, пиратите от Киликия, подкрепилиМитридат IV, цар на Понт (т.е. морето), който поверил бойните си галери на водача на пиратите Селенс и дори, според някои сведения, самият той бил на една от тях.