Понятието битие и субстанция
Битието е централно понятие във философията. Също толкова основен във философията е разделът, който изучава битието или битието -онтологията.Какво означава „да бъдеш“ и какво „съществува“ (бог, идея)? Какво е "несъществуване" или "нищо"? Откъде идва битието и къде отива?Въпросът за битието е отправната точка, основата на всички въпроси, които човек среща, когато се опитва да разбере света. Философските учения отговарят на тези въпроси по различни начини. Но в едно те бяха обединени:"битие" и "съществуване" - идентични понятия.Битиетое универсалната, универсална и уникална способност за съществуване, която всяка реалност притежава. Това, което се проявява, съществува, дадено е в момента, което „съществува“.Несъществуванетое отричането на битието, нещо, което дори не може да бъде замислено, още по-малко въобразено - тогава то вече ще съществува! Какво съществува? Битието е всеобхватно, разнообразно и безкрайно, като правило се разграничават следните форми на съществуване на битието:човек(отправна точка, трудно е да се съмнявате в съществуването на себе си),жива и нежива природа.Те образуват, така да се каже, пирамида, в основата на която е неживата природа, живата природа е изградена върху нея, а още по-високо е човекът, като единство от жива и нежива природа. Всяка от формите има своя специфика, уникална същност. Съществуването на неща и процесинеживата природае целият естествен и изкуствен свят. Тя включва и всички други състояния и явления на природата. Това са звезди, планети, земя, вода, въздух, сгради, коли. Тоест, цялата първа (естествена) и втора (изкуствена - създадена от човека) природа, лишена от живот.Битието на живата природавключвадве нива.Първатаот тях е представена от живи неживи тела, т.е. всички, които имат способността да се възпроизвеждат и обменят материя и енергия с околната среда, но не притежават съзнание (цялата биосфера в цялото й разнообразие, представена от фауната и флората на планетата).Вторияте битието на човека и неговото съзнание, където от своя страна могат да се откроят:а) битието на конкретни хора; б) социално битие; в) идеален (духовен).
Категории материя. Неговите атрибути и форми. Нива на организация на живата и неживата материя. За първи път понятиетоматерия (hyle)се среща при Платон.Материята в неговото разбиране е определен субстрат (материал), лишен от качества, от който се образуват тела с различни размери и форми; тя е безформена, неопределена, пасивна.В бъдеще материята, като правило,се отъждествява с конкретно вещество или атоми.С развитието на науката и философията понятието за материя постепенно губисетивно-специфични черти и става все по-абстрактно. Той е предназначен да обхване безкрайното разнообразие от всичко, което наистина съществува и е несводимо до съзнанието. Вдиалектико-материалистическата философияматерията се определя като обективна реалност, дадена ни в усещания, съществуваща независимо от човешкото съзнание и показвана от него.Това определение е най-приетото в съвременната философска мисъл.Материята е единствената субстанция, която съществува. Тя е вечна и безкрайна, несъзидателна и неразрушима, неизчерпаема и в постоянно движение, способна на самоорганизация и рефлексия. Тя е - causa sui, причината за себе си (Б. Спиноза).Всички тези свойства(субстанциалност, неизчерпаемост, неразрушимост, движение,вечност)са неотделими от материята и затова се наричат нейниатрибути.Неотделими от материята са и нейнитеформи - пространство и време. Материята е сложна системна организация. Според съвременните научни данни в структурата на материята могат да се разграничатдве големи основнинива (принципът на разделяне е наличието на живот):неорганична материя(нежива природа) иорганична материя(дива природа).
Неорганичнатаприрода включва следните структурни нива: 1.Елементарни частици– най-малките частици от физическата материя (фотони, протони, неутрино и др.), всяка от които има своя собствена античастица. Понастоящем са известни повече от 300 елементарни частици (включително античастици), включително така наречените "виртуални частици", които съществуват в междинни състояния за много кратко време. Характерна особеност на елементарните частици е способността за взаимни трансформации. 2.Атом– най-малката частица от химичен елемент, която запазва свойствата си. Състои се от ядро и електронна обвивка. Ядрото на атома се състои от протони и неутрони. 3.Химичен елемент– набор от атоми с еднакъв ядрен заряд. Познати са 107 химични елемента (19 са получени по изкуствен път), от които са съставени всички вещества от неживата и живата природа. 4.Молекула– най-малката частица от вещество, която притежава всички негови химични свойства. Състои се от атоми, свързани с химични връзки. 5.Планети- най-масивните тела на Слънчевата система, движещи се по елиптични орбити около слънцето. 6.Планетарни системи. 7.Звездитеса светещи газообразни (плазмени) топки, подобни на слънцето: те съдържат по-голямата част от материята на Вселената. Те се образуват от газово-прахова среда (главно от водород и хелий). 8. Галактики– гигантскистотици милиарди звезди) звездни системи, по-специално нашата галактика (Млечният път), която съдържа повече от 100 милиарда звезди. 9.Система Галактика.
Органичната природа(биосфера, живот) има следните нива (видове самоорганизация): 1.Предклетъчно ниво– дезонуклеинови киселини, рибонуклеинови киселини, протеини. Последните - високомолекулни органични вещества, изградени от 20 аминокиселини, формират (наред с нуклеиновите киселини) основата на жизнената дейност на всички организми. 2.Клеткатае елементарна жива система, в основата на устройството и живота на всички растения и животни. 3.Многоклетъчниорганизми от флората и фауната - отделни индивиди или комбинация от тях. 4.Популация- съвкупност от индивиди от един и същи вид, заемащи определено пространство за дълго време и възпроизвеждащи се през голям брой поколения. 5.Биоценоза- съвкупност от растения, животни и микроорганизми, обитаващи дадена площ от земя или вода. 6.Биогеоценоза(екосистема) - хомогенна област от земната повърхност, единен природен комплекс, образуван от живи организми и тяхното местообитание. По размер материята се разделя натри нива: 1.Макросвят– съвкупност от обекти, чиято размерност е сравнима с мащаба на човешкия опит. В него пространствените величини се изразяват в милиметри, сантиметри, километри, а времето – в секунди, минути, часове, години. 2.Микросвят- светът на изключително малки, ненаблюдаеми директно микрообекти, чието пространствено измерение се изчислява до 10 (-8) - до 16 (-16) см, а продължителността на живота от безкрайност до 10 (-24) сек. 3.Мегасвятъте свят с огромни космически мащаби и скорости, разстоянието в което се измерва в светлинни години (а скоростта на светлината е 3 000 000 km/s), ивремето на съществуване на космическите обекти - милиони и милиарди години. Това е гледната точка на материализма. За разлика от материалиститеидеалиститеотричат материята като обективна реалност. Засубективните идеалисти(Бъркли, Мах) материята е "комплекс от усещания". Заобективните идеалисти(Платон, Хегел) - това е продукт на духа, "другостта" на идеята.