Понятието чужд елемент
международно публично право чужд
Но първо трябва да се разкрие самото понятие „гражданскоправни отношения, усложнени от чужд елемент“. Първо, понятието гражданско правоотношение с чужд елемент се използва в широк и тесен смисъл. В широк смисъл това са практически всички правоотношения, които имат частен характер – семейни, трудови и пр. В тесен смисъл това са правоотношения, регулирани изключително от нормите на Гражданския кодекс.
Доктрината на международното частно право е развила три основни вида чужди елементи в гражданското право:
един от субектите на правоотношението е чуждестранно лице;
обектът на граждански права е в чужбина;
възникването, изменението и прекратяването на гражданско правоотношение в чужбина, тоест юридически факт, настъпил в чужбина.
Освен това чуждестранен елемент в посоченото правоотношение може да бъде представен не само от чуждестранно юридическо лице, но и от организация, която не е юридическо лице съгласно законодателството на чужда държава, както и от държавата. Вижте: членове 1204-1205 от Гражданския кодекс на Руската федерация, параграфи. 11 чл. 2 от Федералния закон от 8 декември 2003 г., N 164-FZ „За основите на държавното регулиране на външнотърговската дейност“ // Сборник от законодателство. 2003. N 50. Чл. 4850..
Най-често физическите и юридическите лица действат като лице в гражданско правоотношение.
Най-ясно разнообразието от възможни форми и видове чужди елементи (връзки), както и прилагането на принципа на най-тясната връзка, се проявява в практиката на международния търговски арбитраж, който не е обвързан от стълкновителните норми на правото на съда и в резултат на това определяприложимото право разкриват всички възможни връзки между елементите на едно частно правоотношение с различни правни системи. В този случай могат да се вземат предвид различни обстоятелства - местоположението на търговските предприятия на страните на територията на България, територията, на която е сключен договорът, изпълнението на договора е тясно свързано с местоположението на представителството на ищеца, обосноваването на претенциите му от чуждестранния ищец спрямо нормите на българското право.
Наличието на чужд елемент в правоотношенията, както и връзката с повече от една от системите на националното право до голяма степен определя техните общи черти.
От тази теоретична обосновка на характеристиките на разглежданите правоотношения възникват практически проблеми, свързани със законодателната политика, практиката на прилагане на закона, както и просто с прякото разглеждане на делото в съда. Това са аспекти, свързани с:
1) Правното положение на чуждите граждани, лицата без гражданство, чуждестранните юридически лица на територията на България.
2) Определяне правосубектността на чуждестранните лица.
3) Въпросът за определяне на подсъдността и подсъдността на делото на българския съд.
4) Определяне на приложимото право при разрешаване на правен конфликт.
5) Езикът на съдебното производство, тълкуването на чужди правни понятия, разбирането на съдържанието на чуждото право, същността на договорните отношения и т.н.
6) Условията на процеса и някои други процесуални условия.
7) Насочване и изпълнение на съдебни поръчки към чуждестранни съдилища.
8) Признаване и изпълнение на решения на чуждестранни съдилища.
По същество определени особености се откриват във всички етапи на процеса – от приемане на молба за производство до изпълнение на съдебно решение.Това е причината в Гражданския процесуален кодекс да бъде обособен отделен раздел, който урежда образуването на дела по дела с чуждестранни лица. Това обуславя необходимостта от теоретично изследване и обосновка на този проблем.