Поредица от забавни истории Как ние с Вовка сме на 5
5. Тимур и неговият екип
С Вовка харесахме филма „Тимур и неговият екип" и също решихме да донесем добро и полза на хората. „Нека баба и дядо знаят, че можем да бъдем полезни", казах на Вовка. - Ще отидем веднага и ще направим добри дела - И какво ще правим? – попита Вовка. — Е, не знам. Да започнем с нашите. Да видим как можем да помогнем. Дядо и баба отидоха на полето, за да помогнат на колхоза. Разходихме се из градината, погледнахме в къщата. На пръв поглед изглеждаше, че нищо не се нуждае от нашата помощ — Чух как баба ми се оплакваше на дядо ми, че има много разведени котки. Цялата градина беше прекопана. Хайде да се отървем от котките, - предложих на Вовка. - И как ще се отървем от тях? - Е, нека да се разходим из двора и градината. Тогава нека да разгледаме къщата. Ще съберем всички. Само трябва да реша къде да ги сложа. Помислих известно време и реших, че мазето ще е най-доброто място. Удобно е да ги пуснете там и те няма да избягат, докато бабата и дядото не се върнат. И ние с Вовка взехме една чанта и отидохме на лов. Котов наистина беше болен. Само в двора преброихме пет броя. Те лежаха и се припичаха на слънце. Бавно се приближихме към тях и с думите „коте-коте“ ги примамихме и ги напъхахме в една торба. Постепенно осъзнахме, че е неудобно да ги носим повече от една наведнъж. Решихме да вземем един. Аз ги хванах, а Вовка ги занесе в къщата и ги изтръска в мазето. Предпазливо прегледахме мазето и намерихме там вентилационен прозорец. И за да не избягат котките, ние го натъпкахме със стари парцали. Постепенно котките започнаха да усещат фалша в нашите „котенца“ и гледаха накриво и съскаха невярващо, когато се приближихме до следващия вредител. Някои успяха да избягат. В къщата нещата бяха по-лесни. Оказа се, че има самотри котки, които не оказаха никаква съпротива, все пак се озоваха в мазето — Трябва отново да обиколим цялата територия и да проверим кой е останал — предложих на Вовка Отново се разходихме из двора и градината. В градината намерихме друга скрита котка. Той се качи в банята и вероятно си мислеше, че сме толкова глупави, че няма да го намерим там. Котката отчаяно се съпротивляваше, съскаше и дращеше. Но вече сме научени от опита. Просто го хвърлихме с кърпа и го събрахме в торба. —Изглежда това е всичко. Но ние трябва да помогнем на всички останали. Трябва да обиколим цялото село. И ние с Вовка тръгнахме на поход из селото. В селото имаше поне двайсетина домакинства. И дори да си представим, че всеки има поне една котка, това не е достатъчно. Не знаехме точно колко котки ни трябват в двора, за да е нормално, но решихме да съберем всички, които ни попаднаха под ръка. Баба и дядо после сами ще се разберат и ще си тръгнат колкото се може повече. Какво правят с останалите не е наша работа. Вече свършихме страхотна работа по изчистването на селото от размножаващите се котки. Разхождайки се из селото, все още събрахме достатъчно. На Вовка му омръзна да тича до мазето с чувал. — Викат и се опитват да излязат там — каза Вовка. —Нищо, нищо. Значи имат нужда от него. Те ще знаят как да се размножават. Баба ще дойде и ще се справи с тях. Мисля, че в тази ситуация ни изигра в полза това, че беше ден и в селото нямаше почти никой. Всички бяха някъде. Следователно нищо не ни попречи да направим добро и полезно дело. Отне ни поне три часа, за да направим всичко за всичко и бяхме доста уморени с последната котка и се прибрахме. —Мисля, че не хванахме всички. Видях няколко по дърветата. Разбира се. Най-вероятно котките не са искали да бъдат почистени и скрити възможно най-добре. Но въпреки това си мислех, че повечето от нас все ощеуспя да неутрализира. Влязохме в къщата с последната котка. От мазето се чу шум, сякаш няколко сирени бръмчаха. Избутахме последния вредител в мазето и, доволни от себе си, отидохме да чакаме завръщането на баба и дядо ...
Седяхме на верандата, когато се появиха. —Защо толкова щастливи? Мислихте ли за нещо? — Не, — отговорихме с Вовка и аз. — Ами одраскани от глава до пети? Пак ли се катери по дърветата? — Ние сме жени, Тимур и екипът му — отговори Вовка. — Как е Евона. И какво направи с твоя Тимур? — Моля те, влез в къщата — поканих баба ми и дядо ми да влязат. — О, дядо. Che тогава вероятно ще отиде първи. Вече ме е страх - бабата не посмя да влезе първа. Дядото тръгна, след него бабата и ние в края на групата - Защо жужи толкова? – дядо ни погледна недоверчиво. — Вредители, — обясни Вовка. — Какво, по дяволите, са вредители? Имаме само два вредителя. Ти си. Бабата не повярва, че са вредители и продължи към кухнята, където имаше люк към мазето. - Това е оттук - отбеляза дядо. Баба се заслуша. - Какво си там? Котката затворена ли е? - И изглежда повече от една, — добави дядо. Дядо се наведе да отвори мазето. „Не бих го посъветвал“, имах само време да помисля, но нямах време да кажа на глас. Дядо вдигна капака и в същия момент оттам от кошера излетя рояк, но не пчели, а рояк котки и котки. Дядо беше изхвърлен от мазето като от взривна вълна. Котките излетяха в дивата природа, помитайки всичко по пътя си. Струваше ми се, че изпълниха цялата стая със себе си. Те се втурнаха по пода, по стената и изглежда дори по тавана. Бабата извика или на котките, или на нас с Вовка. Този шум не беше съвсем ясен. Когато прахът се слегна и котките се разпределиха равномерно из цялата къща, започна почистването на къщата. Баба и дядо се редуваха да ловят котки и да ги изхвърлят на двора, нататъкразбирайки къде са и къде са непознати. „Ще се приберат по-късно“, реши бабата, изхвърляйки друга котка.
— Защо, по дяволите, завлече толкова много котки в къщата? - бабата ни измъчваше с Вовка. Всичко, което й трябваше, беше лампа, която да свети в лицата ни. „Ти самият се оплака на дядо си, че котките са изкопали цялата градина. Затова решихме да помогнем — Едно е, че си нещастен от раждането, но се оказва и глух. Е, защо събраха котки из цялото село? - Значи ние сме Тимур и неговият екип. Така че трябва да се помага на всички, не само на нашите. След като всичко беше уредено, баба и дядо братски си разделиха наказанието. Вовка, тъй като беше по-малък, долетя за Тимур. Е, аз, като най-възрастен, за целия му екип.
И котките не се върнаха у дома дълго време. В цялото село хората не можеха да разберат какво се е случило с котките? Съскаха на хората и бягаха, криейки се по дървета и тавани. Дълго помнеха Тимур и неговия екип.