Поредната победа на психопатите над психиатрите
Разделът за рейтинг съдържа статистика за всички блогъри и общности, включени в основния топ. Рейтингът на блогърите се изчислява въз основа на броя на публикациите, достигнали върха, времето, през което публикацията е била на върха и позицията, която заема.
През 2010 г. в града има 17 психиатрични болници (ПБ).
Това е част от голяма реформа, която започна през 2010 г.
Градът ще бъде разделен на три обслужващи зони. Ще бъдат идентифицирани териториални клъстери с главен PND.
Ще бъдат открити най-малко две дузини допълнителни PND, което според плана на реформаторите трябва да доведе до увеличаване на достъпността на населението до психиатрична помощ, както и изместване на акцента към извънболничната помощ. Друга част от реформата беше фрагментирането на спешната психиатрична помощ в Москва: вместо единна служба се създават служби за спешна помощ на базата на психиатрични болници и диспансери.
Към 2013 г. в България има 220 психиатрични болници, 99 МЛП и 75 МЛП със стационар.В Москва осигуреността с психиатрични легла през 2013 г. е била 118,1 на 100 000 души население, през 2016 г. вече е два пъти по-малко - 62 легла на 100 000 души население. След оптимизацията общата леглова база ще бъде 3112 легла, което е около 12,5 легла на 100 000 души, което е реално намаление с десет пъти спрямо 2013 г. Паралелно с тези процеси се наблюдава намаляване на психосоматичните легла в Москва: през 2012 г. имаше рязко намаление - 6,5 пъти. В същото време, според изчисленията за Москва, за осигуряване на психиатрични легла са необходими 140 легла на 100 000 души население.
Леглата за рехабилитация включват точно тези легла, които се планират да бъдат открити в извънболничната служба: в IPA или във форматадневни болници или в отделения за медицинска рехабилитация. Леглата за дългосрочни грижи са легла за хора в старческа възраст с увредени мнестично-интелектуални функции, които не са в състояние сами да задоволяват основните си жизнени нужди. Това са три различни вида психиатрични легла, които не могат да се смесват.
Какво ще кажете за други страни?
В Европа психичните разстройства са най-малко 20% от всички случаи.
В страните от ЕС има 164,8 милиона психично болни хора (разпространение сред европейското население 38,2%), а цената им е 800 милиарда евро, или 1 трилион долара годишно. Броят на хората с психични заболявания в Европа е по-голям от тези със сърдечно-съдови заболявания и рак взети заедно.
В същото време в западните страни публичните разходи за лечение на хора с психични заболявания намаляват. Например шизофренията е най-скъпата болест в света. Така в САЩ 5% от всички разходи за здравеопазване се изразходват за лечение на това заболяване, във Великобритания около 8%, а в България около 0,02% от БВП се изразходват за лечение на шизофрения.
Така в резултат на тази реформа броят на психиатричните легла в САЩ намалява от 700 хиляди през 1960 г. на 90 хиляди психиатрични легла през 2011 г., а броят на пациентите в психиатричните болници от 1955 до 1998 г. намалява 10 пъти - от 559 хиляди на 57 хиляди души.
Между 1980 г. и 2010 г. средният процент на хоспитализация в ЕС се е увеличил с 5%, докато средната продължителност на престоя в болница е намаляла почти наполовина.
В Обединеното кралство и Ирландия намаляването на болничния капацитет доведе до намаляване на достъпа до медицински грижи за гражданите и дори, според експерти,премина границата на разумното
Но не всички западноевропейски страни преживяват същите процеси. В Германия между 1991 и 1997 г. 7% от болничните легла бяха премахнати, но нито една болница не беше затворена. Освен това има известна тенденция към увеличаване на легловата база. Например през 2005 г. в Германия е имало 81 легла на 100 000 души от населението, до 2010 г. техният брой е нараснал до 87. Интересна е и структурата на организацията на психиатричната помощ в страната. Разходите само за психиатрия в Германия са 3-4% от БВП. В Германия има повече от 400 психиатрични болници, повече от 90 психосоматични болници, 113 детски и младежки психиатрични болници и 339 съдебно-психиатрични заведения за рехабилитация на психично болни - 42 центъра
В основата на всички реформи, които се провеждат в здравеопазването в България, са бюджетните съкращения. През 2017 г. страната харчи около 2% от БВП за здравеопазване. СЗО изчислява, че когато разходите за здравеопазване са под 5% от БВП, здравната система не е в състояние да изпълнява функциите си. При тези условия те се опитват да "оптимизират" настоящата структура на предоставяне на здравни услуги чрез намаляване, сливане на държавни медицински организации, привличане на частен капитал, както и увеличаване на дела на търговската медицина в структурата на грижите.
В момента средно в ЕС делът на разходите за здравеопазване в БВП достига 8,5%, докато в най-развитите страни той надхвърля 10%. В САЩ финансирането на здравеопазването е 16% от БВП.
Явно сме разсъждавали така: щом в ЕС и САЩ с техните разходи за здравеопазване се съкращава психиатрията, значи сам Господ ни е наредил.
Психиатрите имат различни надбавки за вредност, както и дълги отпуски. В момента лекаритепсихиатрите имат отпуск: 28 основни и плюс 35 дни за вредност, в резултат на което почиват 63 дни в годината. Освен това персоналът получи 25% увеличение на заплатите, които под натиска на правителството на Москва бяха намалени до 15%.
Вероятно властите се надяват да намалят разходите чрез оптимизация.
Но какво ще се случи с болните, техните близки и всички нас, организаторите на реформата не искат да мислят.
Съдържание на водеща тема Съдържание на тема (политика)