Посягам към химикалката (Елена Жмачинская)
Души, отварящи кепенците Сълза капе за "бившия" - Така наричат "зад очите" Всички, които "събират камъни" ... /Е.Ж./
Работете с лекота на писалка. Пази таен дар, Когато е смирен и безценен, Той усеща "ребрата" на душата - Работете до лекотата на перото...
Писалката видя сълза И като избра горчивината на мастилото, Проговори отново на листа За тези, които ни дават мечта. Химикалката видя сълза...
Писалката произнася присъдата: Глупаво и никак не става Омръзнало му е да въздиша по свободи, Скара се на струната. Перото произнася присъда...
Пишете за човешката доблест, - Листовете шепнат, или Ще напишете: демони подтикнати Да мълчим, - мир в тишината ли е? Пишете за човешката мощ...
Забравен ред, от лист, Когато го въведат по памет Разумно, на порции, за чай, Ще го прочетат, възприемат празнота Забравен ред, от лист ...
Черупката ще се пръсне в сърцето... Не помнят титли и регалии, Ще научат техниката на детайлите, Но високомерието не е вечно, като прашката - Черупката ще се пръсне в сърцето...
Не смея да оспорвам думите. Намекващо ще отбележа, че е странно: Вестникът тайно ще разбере Въстание, удушаващо Рус. Няма да посмея да оспорвам думите...
Перото ще докосне белотата, Думите не се отсичат, но някъде - В лъчите на пролетната зора Призрачни сънища ще се сънуват - Перото ще докосне белотата...
Писалката ще остане без сълзи, Но отново опъва точката И горчивината изисква отсрочка. Ти не търсиш сълзи, а гръмотевична буря - Перото ще остане без сълзи...