Последна буква
Композитор Серафим ТУЛИКОВ Слова на Михаил ПЛЯЦКОВСКИ
Ансамбълът "ЛЕЙСЯ ПЕСНЯ" записва тази песен през 1975 г. в своя албум. Нямаше голяма популярност, но ме повикаха през 1976 г. и още го помня много добре, защото често го пееха на китара в пушалнята. Не всички бяха чакани и имаше случаи, когато такива писма бяха намерени в джоба на войник, който вече не беше жив.
Приятелката ти е за мен, Грозна, с червен бретон, Писах от приятелство, Че си се оженил през пролетта. Нарекох те Най-доброто момиче на света И не мислех, че ще бъдеш Наричат те жена на някой друг.
Помниш ли как ме целуна за довиждане пред всички ? Помните ли дима на локомотива И осем кратки минути? Ти обичаше тогава, Вярвах в обещанията ти, И взех записа „Момичета, които чакат“.
Ще завали тревата Пръска с весели искри, Листопада ще избледнее, Дърветата ще замръзнат в снега. Така ти повярвах, Изглеждаш ми толкова искрен, Това, което не знам сега, Как иначе мога да повярвам.
Красива песен, помня я и ти пея. )))
БЛАГОДАРЯ ТИ МНОГО, ВИТЯ!
Радвам се, че пееш любимите ни песни! Всичко най-добро, всичко най-добро!!
NAtul! Ето го животът! Такава техника и такива възможности! Имам два компютъра, два синтезатора, скенер, принтер, смесителен пулт и всякакви неща на моята лоджия! Слагам си слушалките, вземам микрофона и . отлети към моята младост! С най-нежните. ))