Повишаване на достъпността на жилищата и качеството на жилищата за населението на България, Стат

Заглавие: Икономика и управление
Библиографско описание:
Ключови думи:достъпност на жилищата, жилищно строителство, пазар на недвижими имоти, жилищен проблем.
Достъпността на жилищата е била и остава належащ проблем за много български граждани. По глобални показатели България все още изостава както от развитите, така и от развиващите се страни. В Германия нормата жилищна площ на човек е 56 квадратни метра. м, експерти от страните от ОНД определят тази цифра на 30 кв. м. Дори в гъсто населен Китай, лидер по население в света, тази цифра се е установила на около 25 квадратни метра. м. В България размерът на минималната жилищна площ на човек е 12 квадратни метра. [1] В момента в България активно се насърчават и изпълняват програми за повишаване на достъпността на жилищата, строят се все повече жилищни сгради – през 2014 г. са въведени в експлоатация 81 млн. кв. м жилища, което е с 14,9% повече от 2013 г. Но нито увеличаването на темповете на строителство, нито новите програми за подобряване на достъпността на жилищата могат да помогнат за пълното решаване на проблема с недостига на жилища в България [2].
Какъв е мащабът на проблема? Според експерти около 3 милиона семейства са в списъка на чакащите за жилище, тоест те практически нямат собствена жилищна площ. Сред тях има семейства с деца с увреждания, многодетни семейства, семейства с пенсионери с увреждания и др. Освен това средният период за получаване на жилище чрез държавни програми е около 8 години, в някои региони тази цифра достига 20 години. Към големия брой семейства в списъка на чакащите си струва да добавите и тези, коитоживее в аварийни домове или в екологично замърсени райони, но по някаква причина не може да кандидатства за присъединяване към опашката [3].
Високите цени на жилищата се дължат на редица фактори. Това е изобилието от бюрокрация в строителната индустрия и много високите лихви по кредитите, липсата на площ, която може да бъде застроена. Дори процесите на регистрация на земя за застрояване трябва да бъдат подобрени [4]. Всичко това изисква определени действия и мерки от държавата.
Както споменахме по-рано, цените на жилищата зависят и от процедурите за регистриране на земята за застрояване. Този процес наистина винаги е бил много дълъг и „тромав“ от гледна точка на документация [7]. Всичко това изисква не само време, но и парични инвестиции. Въпреки всички проблеми, процедурата за придобиване на земя за строителство често е обект на подобрения. Редовно се правят промени в Кодекса за земята, разработват се съответните закони - всичко това допринася за факта, че процедурата за предоставяне на земя става по-бърза, по-евтина, яснотата на процедурата се увеличава и административните бариери намаляват.
Трябва да се отбележи важността на въпроса за осигуряване на място за строителство. Фондът за жилищно развитие, основан през 2008 г., всяка година включва все повече и повече нови територии за по-нататъшното им използване за развитие. Благодарение на фонда върху подготвените от него терени до 2017 г. ще бъдат построени около 25 хил. кв. м жилища в 74 области на България.
Планираното развитие на територията е метод, който изисква привличането на огромни инвестиции, по-специално от държавата, а също така е необходима помощта на институциите за развитие, например използването на публично-частни партньорства [10]. Данъчни стимули, намаляване на риска,подкрепа в създаването на инфраструктура - всичко това може да се осъществи от горепосочените институции, което определено ще помогне в процедурата по застрояване на земята.
Друг важен проблем, свързан с достъпността на жилищата, е наличието на огромен дял порутен и порутен жилищен фонд. По данни на Фонда за жилищно строителство през 2014-2017 г. трябва да бъдат презаселени около 700 000 граждани, които живеят в аварийни жилища с площ от 10 млн. кв. м. По този начин проблемът с модернизирането на жилищните сгради и комуналната инфраструктура е остър в България.
Най-често срещаният начин за закупуване на жилище е ипотека. Въпреки популярността си сред различни слоеве от населението, ипотечните кредити не са панацея и също трябва да бъдат променени. През последните години ипотечните кредити показват низходяща тенденция в темповете на растеж, т.е. показателите растат, но по-бавно от преди [11]. Това се обяснява със следното: процентът по кредита расте, условията за получаването му се усложняват, възникват нови трудности, свързани с нарастващата инфлация и др.
- инвеститорите трябва да са сигурни, че няма резки колебания на жилищния пазар, а властите в съставните области на България също могат да гарантират заетостта на жилищата под наем и тяхната финансова стабилност;
- жилищните проекти под наем трябва да бъдат сравними по инвестиционна привлекателност с проекти за изграждане на бизнес центрове, развлекателни комплекси и други съоръжения;
- необходимо е подробно проучване на нормативната база за изграждане и реконструкция на обекти, използвани като жилища под наем.
1. Викторов С. К., Кремнев И. С., Ступка К. А. Формиране на иновативна жилищна политика и ефективно управление на пазара на достъпни жилища на метрополията // Политика, държава иточно. 2014. № 9. С. 69–74.
3. Селютина Л. Г. Комплексни програми за реконструкция и строителство в жилищния сектор на метрополията // Бюлетин на INZHECON. Серия "Икономика". - 2014. - № 1 (68). — С. 24–28.
5. Селютина Л. Г. Проблеми на оптимизирането на структурата на жилищното строителство в голям град в съвременни условия. Санкт Петербург: SPbGIEU, 2002. 234 с.
8. Селютина Л. Г., Булгакова К. О. Развитието на некомерсиалния жилищен фонд като начин за формиране на достъпни и удобни жилища в Санкт Петербург // Теория и практика на социалното развитие. 2014. № 1. С. 374–376.
10. Плохутина А. Д. Развитие и прилагане на публично-частното партньорство в България // Приволжски научен бюлетин. 2015. № 5 (45).
11. Кочеткова А. А. Нови възможности за развитие на ипотечното кредитиране в България // Проблеми на икономиката и управлението. 2015. № 5 (45).
12. Бузирев В. В., Селютина Л. Г. Жилищен проблем и начини за неговото решаване в съвременни условия. СПб.: СПбГЕУ. 2013. 335 стр.