Познаваемост на света
Клонът на философията, който изучава този въпрос, се нарича епистемология (учение за познанието). Още в древността хората са си задавали въпросите: „как да опознаем света?“, „Възможно ли е изобщо да опознаем света?“. Това е втората страна на основния философски въпрос. Може ли битието да бъде правилно отразено в съзнанието? Мислене = битие? - самоличност? I а) Скептицизъм (пиронизъм): древногръцкият философ Пиро вярва, че M¹B, т.е. истината е непостижима. Б) ирационализъм: реалността е ирационална и следователно непознаваема. В) агностицизъм (Д. Хюм, Кант): отричане на познаваемостта на света; наличието на усещания е единствената истина, достъпна за човека; човек не може да разбере причината за усещанията. IIПознаваемост на света.За материализма битието е познаваемо, т.к практиката дава възможност да се провери правилността на отражението на света. Има разлика в начините за опознаване на света: а) (Бейкън, Фойербах) Сензационализъм: всяко знание идва от опита; източникът на познанието са сетивните органи; б) рационализъм: източникът на знанието е разумът (Спиноза, Декарт, Платон), в) Интуиционизъм: основният инструмент на познанието е интуицията (Лопатин, Ницше).
Принципи на епистемологията: 1. Признава се съществуването на обективен свят, който е предмет на познанието, 2. Отхвърля се кантианското противопоставяне на нещата сами по себе си и познаваемите явления, 3. Признава се сложната противоречива природа на познавателния процес, 4. Категорията практика, която се разбира като основа на познанието.
Структурата на социалното Действия: 1) Субект, 2) Обект, 3) Целта на действието, 4) Средство за действие, 5) Резултат от действието. Социални Действията са: 1) производствени, 2) Социално-политически (избори, стачки ...), 3) Комуникативни и идеологически (религиозни, ...), 4) Когнитивни.
Метафизическият материализъм твърди, че субектът определя обекта. Субективно-идеологическиЕпистемологията вярва, че субектът определя обекта. Диалектико-материалистическата идеология вярва, че има връзка между обекта и субекта.
33.Проблемът за субекта и обекта на познанието В съответствие с теорията на познанието на диалектическия материализъм тъждеството на мислене и битие се постига в дълъг и труден процес на размисъл, т.е. идеално възпроизвеждане на обекти от външния свят (обект) в съзнанието на човек (субект) Връзката между субекта и обекта се опосредства от практиката. Субектът и обектът на познанието не съществуват готови; определят се от степента на развитие на обществената практика. Обектът на познание не е постоянна величина. Съвременните технологии проникват в такива фини структури на материята, които не са били достъпни за хората като обект на познание преди 10 години. Процесът на познание започва с деобективизация. IПроцесът на деобективизацияе идентифицирането на свойствата на даден обект в определени когнитивни действия (перцептивни) (усещания, възприятия и представи). Успоредно с перцептивните действия се развиват логически действия - действия, свързани с формирането на понятия. Понятия - първична и основна форма на логически операции
IIЗакони на логиката(логически действия):
1. Законът за тъждеството (в хода на разсъждението предметът на разсъждението не се променя).
2. Законът за противоречието (забранява да се твърдят противоположни неща за едно и също нещо в едно и също отношение).
3. Закон за изключената среда (третата не е дадена).
4. Законът за достатъчно основание (всяко твърдение трябва да бъде мотивирано).
III Когнитивният процес включва такива чувствени интелектуални действия като съмнение, вяра и интуиция. Интуицията е холистично разбиране на обект, характеризира се с очевидност и несъзнателност. интуицията се случвачувствен, съзнателен, мистичен, емоционален, инженерен.
След извършване на горните познавателни действия възниква въпросът как формираният модел на обекта съответства на реалния обект - това е процесът на дефиниране.