Практика и нейните функции в процеса на познание - Студиопедия
Практиката и знанието са тясно свързани помежду си: практиката има когнитивна страна, знанието има практическа страна. Като източник на знания практиката дава първоначална информация, която се обобщава и обработва чрез мисленето. А теорията действа като обобщение на практиката, обобщение на информацията за обекта на съществено ниво. На практика и чрез практика субектът научава законите на реалността, без практика няма познание за същността на обектите.
Практиката също е движещата сила на знанието. От него произтичат импулси, които до голяма степен обуславят появата на нов смисъл и неговата трансформация.
Практиката определя прехода от сетивното отражение на обектите към тяхното рационално отражение, от един изследователски метод към друг, от едно мислене към друго, от емпирично към теоретично мислене.
Ролята на практиката в познанието е важна и от гледна точка на целите на познанието, въпреки че самата практика не е цел на познанието. Целта на знанието е да се постигне истински смисъл.
Познанието се извършва и за много други цели: за ориентиране в околната среда, за задоволяване на любопитството и др. Ако разделим всички цели на непосредствени и крайни, тогава се оказва, че практиката е целта на познанието, в крайна сметка. Практиката е специфичен начин на усвояване, при който резултатът от дейността е адекватен на нейната цел.
Значението на практиката за когнитивния процес за развитието и развитието на научните и други форми на познание беше подчертано от много философи от различни ориентации.
Основните функции на практиката в процеса на обучение :
1. Практиката е източник на знания, защото всяко знание е причинено в живота главно от неговите нужди;
2. Практиката действа като основа на знанието, неговдвижеща сила. Пронизва всички страни, моменти на познанието от началото до края;
3. Практиката е пряката цел на знанието, защото съществува не само заради любопитството, а за да ги насочи към съответствие с образите, по един или друг начин да регулира дейността на хората;
4. Практиката е решаващият критерий за вярно, т.е. ви позволява да отделите истинското знание от погрешните схващания.
Въпроси за самоконтрол:
1. Какво е знание?
2. Какво изучава епистемологията?
3. Избройте разновидностите на песимизма.
4. Какво е практика?
Референции:
- Въведение в психологията / Изд. изд. проф. А.В. Петровски. - М .: Издателски център "Академия", 1996. - 496s.
- Модерна философия: Речник и христоматия. - Ростов на Дон: Издателство Феникс, 1995. - 511с.
- Философски енциклопедичен речник / гл. издание: L.F. Иличев, П.Н. Федосеев. — М.: Сов. Енциклопедия, 1983. - 840-те.
- Khapchaev I.A. Основи на философията. - Пятигорск, 1997. - 294 с.
Категориален анализ на понятията:
Теория на познанието - е клон на философията, който изучава проблеми като природата на знанието, неговите възможности и граници, връзката между знание и реалност, субекта и обекта на процеса, условията за надеждност на знанието, критериите за неговата истинност, форми и нива на знание и редица други проблеми.
Гносеологията е дял от философията, който изучава същността на познанието, начините, източниците и методите на познанието, както и връзката между знанието и реалността.
Познанието е взаимодействието на субекта и обекта, което води до известно знание, но това знание не се появява веднага.
Субект и обект са двевзаимно изключващи се и взаимно предполагащи противоположности.
Субект на познанието може да бъде както отделен индивид, така и колектив, класа, общество като цяло.
Обект на познанието може да бъде цялата обективна реалност, а обект на познание е само част от нея или област, пряко включена в самия процес на познание.
Репрезентация - това е като чувствено припомняне на обект, който в момента не засяга човек, но някога е действал върху неговите сетива.
Понятието е елементарна форма на мислене, в която обектите се показват в техните общи и съществени свойства и признаци.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и опреснете страницата (F5)наистина е необходимо