Праотец Авраам
Авраам е баща на множеството (библ. етимология), баща на височините; Аврам първоначално е бил великият баща, старозаветният патриарх, прародителят на евреите и (чрез синовете на Агар и Кетура) на различни арабски племена. Благословията, дадена на Авраам от Бог, универсално разбрана в Новия завет, го прави „баща на всички вярващи” (Римляни 4:11; Галатяни 3:6-8). Родословието на Авраам се връща към Сим (Бит. 11, 10-26), баща му е Тара, който има синове: Аврам, Нахор, Аран (Бит. 11, 26). Нов етап в „свещената история“ на времето след Потопа започва с Авраам: предишният ход на Божията икономика се противопоставя на новото начало на историята с Авраам (вж. Бит. 11:4 и Бит. 12:2).
Аврам е роден в халдейския град Ур. Докато все още живееше в бащиния си дом, той получи призив от Бог да напусне своята земя, роднини и бащиния си дом и да отиде в страната, която Господ обеща да му покаже (Битие 12). Тази Божия заповед беше придружена от обещание, че неговото потомство ще стане велика нация и че в него всички семейства на земята ще бъдат благословени (Битие 12:3). Подчинявайки се на божествения призив, Аврам, със съпругата си Сара и баща си Тара, и други роднини, отидоха от Ур за Ханаан, но спряха за известно време в Харан, който се намираше на североизток от Месопотамия. Тара умря тук (Битие 11:31-32). Тогава Аврам беше на седемдесет и пет години. Той продължи пътуването си към Ханаанската земя и, като стигна до нея, стигна до Сихем, един от най-древните градове на Палестина, и разпъна палатката си в дъбовата гора на Море, където отново му беше повторено обещанието, че тази земя ще бъде дадена на неговото потомство (Бит. 12, 7). Поради глад в Ханаанската земя, Аврам беше принуден да отиде в Египет. Страхувайки се, че красотата на Сара може да привлече вниманието на египтяните и те, след като са научили, че тя е негова съпруганего, те могат да го убият, за да я завладеят, той я представи за своя сестра. Случи се точно както той очакваше: слугите на фараона говореха толкова много за красотата й, че той изпрати да я повикат, взе я в къщата си и обсипа Аврам със знаци на своята милост; но скоро фараонът научи истината, че тя не е сестра, а жена на Аврам, и пусна Аврам и жена му, и всичко, което имаше (и Лот с него; Бит. 12, 17-20). Забогатял с добитък, злато и сребро, той се върнал от Египет в Ханаан. Лот, неговият племенник, беше с него и също имаше стада, говеда и шатри; и между пастирите на добитъка на Аврам и Лот често имаше спорове. Тъй като очевидно имуществото им беше твърде голямо за съвместен живот, Аврам благородно предложи на племенника си да прекратят раздора чрез приятелска раздяла. Той каза:Не е ли цялата земя пред теб? отделете се от мен: ако вие сте отляво, тогава аз съм отдясно; и ако ти си отдясно, тогава аз съм отляво(Битие 13:9). Лот се съгласи и избра за себе си цялата област на Йордан, напоявана с вода и цъфтяща като градината Господня, върху която се издигаха градовете Содом и Гомор. След раздялата с Лот Господ се яви на Аврам и отново му повтори обещанието, че ще даде на него и на потомството му завинаги като наследство земята, която вижда пред себе си (Бит. 13, 15). И Аврам премести шатрата си и отиде и се засели в дъбовата гора Мамре, която е в Хеврон, и издигна там олтар на Господа (Бит. 13, 18). Когато градовете в долината на река Йордан бяха нападнати от някои дребни царе и всички принцове на съседните земи, Содом беше превзет, а Лот и семейството му бяха отведени в плен. Като получи новината за това събитие, Аврам веднага въоръжи слугите си и преследва враговете до Дан, победи ги и върна цялото имущество, а Лот и семейството му обратно в Содом; освен това той великодушно отказа да вземе нещо за себе синаграда за техните услуги. На връщане от победата той бил посрещнат от Мелхиседек, царят на Салим, свещеникът на Всевишния Бог, който му донесъл хляб и вино и го благословил. Аврам му даде десетък от всичко (Бит. 14:18-20). Две или три години по-късно Господ отново се яви на Аврам във видение, повтори обещанията си към него и ги придружи с най-милостивия израз на Своята добра воля към него. Той му заповяда да принесе определена жертва и при залез слънце, когато жертвата беше приготвена, той накара здрав сън върху него и ужас и голяма тъмнина паднаха върху него; и ето, димът като че ли от пещ и огнените пламъци преминаха между разчленените жертвени животни. По време на сън Господ разкри на Аврам, че неговите потомци ще бъдат чужденци, в робство, в чужда земя, в продължение на 400 години, че Той ще съди народите, от които ще бъдат в робство (Бит. 15, 14), след което те ще се върнат отново с голямо имущество в Ханаанската земя, което ще бъде дадено на потомството му, а самият той ще отиде при бащите си с мир и ще бъде погребан в добра старост ( Битие 15, 15). Всичко това беше изпълнено навреме с удивителна точност. В същия ден Господ потвърди Своя завет относно Обетованата земя; но Сара, жената на Аврам, беше бездетна и затова тя предложи на съпруга си да вземе слугинята й Агар, египтянка по произход, за негова жена. Агар му роди син на име Исмаил. На деветдесет и деветата година от живота си Аврам беше възнаграден с ново, много чудесно видение на Господа. Всемогъщият му се разкри по такъв начин, че Аврам, изпълнен с благоговеен ужас, падна ничком и Господ му проговори. По време на това Богоявление беше повторено обещанието с най-тържествени и ясни думи относно умножаването на неговото потомство, връзката му с Бога, както и относнодавайки им притежанието на цялата ханаанска земя: при което името му беше променено от Аврам на Авраам (т.е. бащата на много народи) и обрязването, на осмия ден след раждането, на всяко мъжко бебе беше установено като видим знак на завета между него и Бог. В същото време името Сара (госпожа) беше променено на името Сара (т.е. госпожа) и беше дадено обещание на Авраам, че Сара ще му роди син и ще стане тъкан от народи и царе. Като чу това, Авраам каза на Бог:О, да беше жив Исмаил пред лицето Ти!(Бит. 17, 18). В отговор на това Господ потвърди обещанието Си за раждането на син от Сара; за Исмаил той каза:ето, Аз ще го благословя и ще го умножа, и ще го умножа изключително, изключително; от него ще се родят дванадесет князе и ще направя от него велик народ(Бит. 17:20). Веднага след края на Богоявлението Авраам побърза да изпълни Божествената заповед и в същия ден обряза сина си Исмаил и всички родени в дома му, целия мъжки пол, както и самият той беше обрязан. Скоро той трябваше да стане свидетел на ново Богоявление. Докато седеше в жегата на деня, на входа на палатката му се приближиха трима мъже. Той ги прие с цялата сърдечност и гостоприемство, характерни за жителите на източните страни, и докато се хранеха, те го попитаха за Сара и повториха обещанието за раждането на син от нея. В този случай или във връзка с посочените обстоятелства патриархалният характер на Авраам е засвидетелстван от самия Бог (Бит. 18, 19). Заради вярата си същия ден той беше възнаграден с Божието откровение за съдбата на нечестивите градове в долината на Йордан и се застъпи за тях. Несъмнено заради Авраам и сякаш в отговор на неговото ходатайство Лот и семейството му бяха спасени от внезапното унищожение, сполетяло Содом и Гомор. След това, Авраамсе установил за известно време в Герар и тук направил още един опит да ожени Сара за сестра си. И тук се изпълни Божието обещание за раждането на неговия син, наречен Исаак и обрязан на осмия ден, както беше заповядано от Бога. В резултат на бедите, настъпили в семейството на Авраам от недостойното отношение към сина му от Агар Исмаил със сина от Сара Исаак, Господ подкрепя Авраам с точно и ясно обещание, че потомството му ще се призове в Исаак (Бит. 21, 12). Авраам винаги е бил почитан с такава очевидна Божия милост и Неговото благословение във всичко, че цар Авимелех решил да сключи съюз на вечно приятелство с него. Така делото с кладенеца с вода, отнет насила от Авраам от слугите на Авимелех, завърши в негова полза (Бит. 21, 23-31). Господ благоволи да изпита Авраам, за да може той да покаже на целия свят за всички следващи времена най-яркия пример за силата на вярата. Най-трудното изпитание за вярата на Авраам беше заповедта на Господ да принесе в жертва обещания наследник Исаак:Вземи сина си, единствения, когото обичаш, Исаак; и отидете в земята на Мория и го принесете там като всеизгаряне(Битие 22:2). Авраам се подчинява, но в последния момент Ангелът Господен спира жертвоприношението и вместо Исак е принесен в жертва овен. Като награда за вярата и послушанието на Авраам, Господ потвърди с клетва дадените по-рано обещания: благословения, умножаване на потомство и благословения в потомството на Авраам на всички народи на земята (Бит. 22, 15-18). След смъртта на Сара Авраам се жени за Хетура и има още 6 сина от нея (Битие 25:1-4). Авраам почина на 175 години,в добра старост, възрастен и богат [с живот]и беше погребан в пещерата Махпелах, мястото на погребението на Сара (Битие 25:7-10).
Според християнските теолози обещанието към Авраам е изпълнено презХристос и християните имат право да го наричат свой баща, а себе си - избран народ. Отците на Църквата и християнските писатели са използвали историята на Авраам за обучение в добродетелта, като назидателен урок по благочестие, те виждат в нея прототипи, сочещи новозаветната истина за Христос, и дори алегорично изображение на шествието на паднала душа под божествена защита по пътя на съвършенството.