Правни проблеми на мораториума върху смъртното наказание - Студопедия
Правата и свободите на човек и гражданин могат да бъдат ограничени от федералния закон само дотолкова, доколкото това е необходимо за защита на основите на конституционния ред, морала, здравето, правата и законните интереси на другите, за осигуряване на отбраната на страната и сигурността на държавата (член 55 от Конституцията на Руската федерация). Допускат се случаи, когато човек, гражданин може законно да бъде лишен от живот.[20] Смъртното наказание, докато не бъде отменено, може да бъде установено от федералния закон като изключително наказание за особено тежки престъпления срещу живота, като същевременно се предоставя на обвиняемия правото на делото му да бъде разгледано от жури (член 20).
Съгласно Становище № 193 на Съвета на Европа относно кандидатурата на България за членство в Съвета на Европа през 1996 г., за да изпълни критериите за членство в Съвета на Европа (чл. 3 от Хартата на Съвета на Европа), България, наред с други изисквания, трябваше да подпише и ратифицира не по-късно от 3 години от датата на присъединяване Протокол №, предвиден в закона. Протокол № 6 към тази конвенция предвижда държавите-членки на Съвета на Европа да премахнат смъртното наказание, като запазват възможността за прилагането му в закон само във военно време.
Изпълнявайки ангажиментите си, България пое обещание да премахне смъртното наказание и да го изключи от системата на наказанията. В тази връзка Президентът на България подписа Указ от 16 май 1996 г. N 724 „За поетапно намаляване на прилагането на смъртното наказание във връзка с приемането на България в Съвета на Европа“.
Прави впечатление, че България продължава да се придържамораториум върху изпълнението на смъртните присъди. Съдилищата използват доживотен затвор или 25 години лишаване от свобода като алтернатива на изключителното наказание.
Основание за прилагането на тази нормативна уредба е Указ на Президента на България N 724 и Решение на Конституционния съд на България N 3-P, т.е. Има два мораториума върху прилагането на смъртното наказание, които забраняват на всички съдилища да осъждат престъпниците на смъртно наказание.
Непосредственият повод за приемането на Постановление на КС № 3-П са многократните жалби на граждани.
Практиката на Конституционния съд на България позволява да се отбележи положителният му принос за актуализиране на разпоредбите на редица наказателнопроцесуални норми.
Постановлението на Конституционния съд на България № 3-П първоначално заложи двойни стандарти, позволявайки ви свободно да манипулирате нормите на Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация. Така че, ако делото е било гледано с участието на съдебни заседатели, които са произнесли присъда „невинен“, това е законно и липсата на съдебен процес в Чечня няма значение. Но ако съдебните заседатели издадат присъда „виновен“, се прилага друго правило: тъй като в един от субектите на федерацията няма жури, смъртното наказание не може да бъде приложено, необходимо е да се изчака, докато в Чечня се създаде жури.
Особено тревожен е фактът, че тези действия идват от най-висшите органи и длъжностни лица на държавата, които сами са гаранти за спазването на Конституцията на България и федералните закони. Въз основа на процедурата за кандидатстване мораториумът върху смъртното наказание прилича на акт за амнистия, тъй като не се прилага за конкретно лице, а за членове от Наказателния кодекс на Руската федерация, които предвиждат изключителна мярка за наказание - смъртното наказание. Според други канони обаче това не е амнистия, тъй като съглСпоред Конституцията на България амнистията се обявява от Държавната дума по отношение на индивидуално неопределен кръг лица (чл. 103). С акт за амнистия лицата, извършили престъпление, могат да бъдат освободени от наказателна отговорност. Лицата, осъдени за престъпление, могат да бъдат освободени от наказание или наложеното им наказание може да бъде намалено или заменено с по-леко наказание или такива лица могат да бъдат освободени от допълнителен вид наказание. Освен това някои лица, които са изтърпели наказанието си, могат да бъдат заличени с акт за амнистия. Всяка амнистия е еднократна и не предвижда премахване и изменение на нормите на наказателното право за определен вид престъпление.
Указ на Президента на България № 724 се изпълнява от съдилища, които изобщо не са упоменати в нито един нормативен акт, уреждащ процедурата по прилагане на амнистия. Прилагането на мораториум върху смъртното наказание също е в противоречие с акта за помилване, тъй като съгласно чл. 89 от Конституцията на България и чл. 85 от Наказателния кодекс на Република България помилването се извършва от Президента на Република България по отношение на индивидуално определено лице.[21]
С акт за помилване осъденият за престъпление може да бъде освободен от по-нататъшно изтърпяване на наказанието или наложеното му наказание да бъде намалено или заменено с по-леко наказание. Лице, което е изтърпяло наказание, може да бъде снето от съдимост с акт за помилване. Мораториумът върху смъртното наказание не съответства на концепцията за отлагане на изпълнението на наказанието, тъй като изпълнението на присъдата може да бъде отложено във връзка с обстоятелствата, изброени в чл. 398 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация. Не подлежат на нейното действие лицата, осъдени на изключителна мярка за наказание.
Мораториумът върху прилагането на смъртното наказание във вида, в който е съществувал досега, не е такакоригирани. Това се потвърждава от следните факти:
Както бе споменато по-горе, през 1996 г. България подписа Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и се присъедини към Съвета на Европа. Същевременно страната ни пое задължение да подпише в едногодишен и в тригодишен срок от датата на присъединяване към Съвета на Европа да ратифицира Протокол № 6 за премахване на смъртното наказание. Протоколът все още не е ратифициран.
Фактът, че Протокол № 6 все още не е ратифициран, в контекста на преобладаващите правни реалности, не възпрепятства признаването му като съществен елемент от правната уредба на правото на живот.
Така може да се заключи, че дългогодишната и стабилна тенденция към премахване на смъртното наказание по света продължава. Установяването на мораториум върху прилагането на смъртното наказание е една от ключовите стъпки към окончателното премахване на тази форма на наказание със закон.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: