Правни въпроси на таксите за лично копиране (данък за лична употреба), Lex Digital Blog
Интелектуална собственост в Интернет
Ефективността на подобен инструмент не се оспорва, нос развитието на технологиите и промените в обществените отношения, допустимостта на използването на инструмента на задължителните такси в дигиталната сфера е поставена под въпрос. Както отбеляза професорът по право Daniel J. Gervais: "Откакто управлението на индивидуалните права стана достъпно, няма нито нужда, нито правно основание за поддържане на система от задължителни такси." Наистина, съвременните технологии (като DRM) предоставиха на притежателите на права допълнителни възможности за защита на техните интереси. В същото време обхватът на приложение на задължителните такси не само не остава същият, но все повече се разширява, обхващайки всички нови видове частно ползване. В резултат на това нараства броят на примерите за очевидно нарушаване на интересите на частни потребители. Така че някои вече говорят за злоупотреба с права от собственици на интелектуална собственост.
Правителствата наПортугалияи България стоят отделно, стремейки се да скочат в последния вагон на заминаващия влак и набързо въвеждат системи от задължителни такси в техния първоначален, нереформиран вид.
В тази статия искаме да разгледаме по-подробно опита на Европейския съюз, в който отдавна е призната необходимостта от реформиране на института на задължителното обезщетение. Трябва да се отбележи, че сложността на този въпрос все още затруднява страните от ЕС да предприемат конкретни практически стъпки. Данните, които са събрали обаче, си струва да бъдат взети под внимание. Те ще ни помогнат да разберем по-ясно какви проблеми създаваме с въвеждането на двусмислен правен механизъм и в каква посока върви бъдещото законодателство.
Но първо, няколко думи заразлични причини за възникването на самата система от такси, изразени от законодателите в държавите-членки на ЕС (следователно):
- "Обективност" - някои законодатели изхождат от схващането, че високите разходи на "малките" носители на права, които не са в състояние да изразходват значителни суми за упражняване на правата си, могат да бъдат компенсирани чрез въвеждане на система от задължителни такси. Подобна система им носи икономически ползи без сериозни разходи и горе-долу ги изравнява с „големите” правоносители по пазарни възможности.
- "Лесен достъп" - единна система от такси улеснява достъпа на потребителите до защитени произведения, премахвайки от тях задължението да получават съгласието на носителя на авторското право за всеки акт на копиране.
- "Национално третиране" - Таксите, които са, наред с други неща, форма на възнаграждения за законови лицензи, се разпределят въз основа на националното законодателство на притежателите на права, подлежащи на съответното национално третиране.
Скоро правните проблеми, свързани с тази система , започнаха да се разпознават. Започнаха опити за определяне на общи принципи за функциониране на системата от задължителни такси на ниво Европейски съюз.През 1990 г.Европейската комисия отбеляза отрицателното въздействие върху вътрешния пазар на различни национални разпоредби по този въпрос. Беше решено да се подготвипроект на Директива на ЕС относно копирането за лично ползване. Но той така и не се появи.
От комисията посочват още един важен проблем.В никоя от държавите законодателят не установява специални правила за медийно съдържание, защитеноDRM-системи от копиране. Все по-настоятелни са представителите на информационната и компютърната индустрия, както и потребителските асоциациипротестират срещу него. Те смятат, че ръстът в продажбите на защитено от копиране съдържание с електронни механизми за управление на правата трябва да доведе до по-ниски такси. DRM системите, предназначени да дадат възможност на притежателите на права да контролират използването на съдържанието, имат потенциала да се справят със ситуацията, довела до системата за задължителни такси. Разбира се, самите DRM системи повдигат много нови въпроси. Използването им ненужно усложнява използването на защитено съдържание и лишава програмите, които работят с такова съдържание, от важна характеристика - взаимна съвместимост. Въпреки това ситуациите, при които DRM все още се използва, трябва да бъдат правилно отразени в законодателството и да намалят таксите, начислявани на потребителите. Засега няма яснота в закона.Параграф 39 от уводната част на Директива 2001/29/ЕО(InfoSoc) засега само призовава държавите-членки на ЕС да вземат предвид нуждите на технологичното и икономическо развитие при регулирането на дигиталното частно копиране и таксите за обезщетение, когато носителите на права разполагат с ефективни средства за техническа защита на своите произведения. Но правото на ЕС все още не съдържа принципите на такова счетоводство. В резултат на това има широко разпространена практика за начисляване на такси при копиране на защитени цифрови материали.
Но основните различия между страните-членки на ЕС са концентрирани в два въпроса:списъкът на продуктите, чиято продажба подлежи на компенсация, иразмера на митата. Всички щати налагат такса върху медиите, но не всички го налагат и върху оборудването. През 2005 г. картината изглеждаше така:
Изплаща се компенсация за продажба както на медии, така и на оборудване вБелгия, Унгария, Германия, Гърция, Испания,Италия, Латвия, Полша, Словакия, Словения, Финландия, Чехия, Естония. Само от превозвачи - в Австрия, Дания, Литва, Холандия, Португалия, Франция, Швеция.
Тарифитесъщо се определят по различен начин в различните страни. Някои от тях прилагат фиксирана сума за вид оборудване или медия, докато други обвързват ставката с цената си. В някои случаи таксата обикновено зависи от цифровия обект, който се възпроизвежда, или като фиксирана сума, или определена въз основа на неговия размер, или като процент от пазарната стойност, или въз основа на потенциалната продължителност на записа на носителя. В същото време самите тарифи, изчислени по подобен начин, могат да се различават значително. Например данъкът върху празен компактдиск във Франция е 11 пъти по-висок от този в Германия.
Повече подробности за ставките можете да намерите в приложенията към въпросния Доклад. Нека да разгледаме някои числа като пример. Комисията попита държавите-членки на ЕС каква ще бъде степента на обезщетение за цифров музикален плейър с 4 GB вградена памет.
- Австрия - устройство с вградена памет се облага с данък 12 евро, с 1/3 отстъпка, ако устройството е многофункционално;
– Белгия и Холандия – не се начислява такса;
- Германия - фиксирана ставка за дигитални плейъри е 2,56 евро;
- Гърция - 15.54 евро (6% от цената на апарата);
- Испания - тарифата зависи от капацитета на запис на оборудването: 0,6 евро (основна тарифа за оборудване) + 0,18 евро за всеки потенциален час запис, т.е. 12,6 евро за въпросната техника;
- Италия - 3% от цената на устройство с вградена памет (7,77 евро), докато устройствата, които поддържат карти с памет, не се облагат с данък от 2005 г.;
- Литва и Словакия - 3% от цената на устройство с вградена памет (7,77 евро) и 6% от цената на устройство с външна памет (15,54 евро);
- Полша - 3% от цената на устройство с вградена памет (7,77 евро) и 1% от цената на устройство с външна памет (2,59 евро);
- Чехия - 3% от продажната цена на устройство с вградена памет и 4% от цената на устройство, което поддържа карти с памет (т.е. съответно приблизително 7,77 евро и 10,36 евро за Apple iPod 4GB);
- Финландия - 15 евро за самото устройство (независимо от вида памет) + 0.005 евро за всяка потенциална минута запис;
- Франция - 8 евро за всякакъв вид оборудване, независимо от вида на паметта;
- Швеция - 1,8 евро;
- Естония - 3% от цената на устройството с вградена памет (7,77 евро) и 8% от цената на версията с карти с памет (20,72 евро).
Обобщавайки тази част от доклада, Комисията подчертава, че въпреки значителните разлики в тарифите и принципите за тяхното изчисляване,компенсацията не отчита разликата в обема на частното копиране: следователно онези потребители, които изобщо не възпроизвеждат защитени произведения за своите цели, трябва да плащат същите суми като тези, които ги записват в огромни обеми.
TNS Technology проведеинтересно проучване в Испания през 2005 г., интервюирайки потребители на домашни многофункционални устройства. Оказа се, че функциите на принтера са използвани от 57% от всички анкетирани, копирната машина - 25%, а функциите на скенера - 18% от потребителите. Освен това, 93,4% от тези, които са използвали функцията за копирна машина, не са я използвали за печатни публикации. Останалите 6,6% са играли повече от книги на своите устройства. Оказа се, че само 1,65% от всички копия, създадени у дома на MFP, са направени от всякакви книги. Изследване5700 потребители показват, че средно отпечатват 10 страници копия (всякакви материали) на месец.
Освен това Европейската комисия в своя доклад изброява някои нерешени въпроси, които бяха поставени на дневен ред след консултации с участниците през 2006 г. Именно с тях, на първо място, ще трябва да се съобрази законодателят, който се стреми да приведе системата на таксите в по-разумна форма.
1) Трансгранична търговия и електронна търговия.
2) Професионални потребители на информационно и телекомуникационно оборудване.
4) Въпрос относно потребителската употреба.
Преди това начисляваните такси се основаваха на записващите възможности на устройствата и медиите. Този подход се основаваше на презумпцията за преференциално използване на записващо оборудване пред копиране за лично ползване. Но с развитието на цифровите технологии този подход е остарял. Важно е, че Върховният съд на Германия заключи (декларация за пресата № 186/2007), че обосновката за начисляване на такси за фотокопирни машини не може да се приложи по аналогия към многофункционалните цифрови устройства, тъй като не може да се твърди недвусмислено, че те се използват до голяма степен за целите на личното копиране. Докладът "Разбиране и решения, 2005" показва, чепоне в половината от случаите употребата наCD—Rне е свързана със запис на защитени обекти на други хора върху тях (в 35% от случаите те хостват домашни аудио записи, в 18% - професионални данни, архиви и архиви).
5) Двойно данъчно облагане.
6) Алтернативно лицензиране.
7) Въпроси на разпределение на събраните средства.