Правно разрешаване на спорове във външноикономическата дейност
ФЕДЕРАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ
ГОУ ВПО РОСТОВ ДЪРЖАВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ („РИНХ“)
ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИКА И ПРАВО GUKOVSKY
Домашна работа за курса
студент Босов А.Н.
Доцент доктор. Старши преподавател
Дайте дефиницията на "пророгационно споразумение", какви нормативни документи уреждат сключването на "пророгационно споразумение"? Кога не се допуска "пророгаторно споразумение"?
Дори един добър, подробен външноикономически договор с клауза за приложимото право не създава пълна сигурност в отношенията на страните, ако не казва къде да се обърнете в случай на спорове. Ако контрагентите се намират в различни държави, то това вече създава потенциална компетентност на различни национални съдилища, в зависимост от това коя от страните е ищецът и дори от съдържанието на неговия иск. В този случай мястото на производството е в състояние само по себе си да повлияе на шансовете в процеса, като фактор, който до голяма степен не е отчетен от страните по договора при изготвянето му.
В бизнес практиката има добър начин за преодоляване на тази трудност - международен търговски арбитраж. Чрез посочване на арбитражния съд страните постигат максимална сигурност в отношенията си. Почти винаги в такъв случай е ясно не само къде и на какъв език ще се проведе производството, но и каква процедура ще се приложи в този случай, каква е последващата процедура за изпълнение на арбитражното решение в тази или друга държава и т.н.[1]
Международният търговски арбитраж е най-процесуалната институция, снабдена с различни международни разпоредби.
Въпреки това,държавният съд понякога е по-предпочитан. В същото време страните могат да бъдат заинтересовани да определят предварително съда, който ще разреши всичките им спорове. Споразумения или клаузи, предвиждащи юрисдикцията на съдилищата, се наричат пророгативни, защото установяват договорна юрисдикция по силата на изричен избор на съд. Но в областта на международния бизнес и във връзка с външноикономическите сделки пророгационните клаузи придобиват особено значение и изискват отделно разглеждане.
Вътрешните пророгационни споразумения установяват юрисдикцията на делата към определена посочена или определима национална юрисдикция. Пророгационните споразумения в международната сфера съдържат обжалване пред национален съд да се признае за компетентен. Вътрешните пророгационни споразумения на България установяват юрисдикцията на конкретен териториален съд и нямат ефект на дерогация, докато клаузите за пророгация в областта на международния бизнес (които ще разгледаме по-долу) нямат непременно ефект на дерогация. В нашата литература този най-важен аспект и свойство на споразуменията за компетентен съд не е засегнат.
Понякога предприемачите, по съвет на своите адвокати, искат да използват пророгационни споразумения, за да установят удобна за тях юрисдикция. Първата грешка, която допускат участниците в различни отношения с международен елемент, е определянето на чуждестранните държавни съдилища като органи, на които трябва да се отнасят споровете, а подобни пророгационни споразумения може да нямат абсолютно никакво значение за българското правосъдие, а решенията им изобщо да не бъдат признати в Руската федерация. Наличието на клауза за компетентност на чужд съд не поражда задължениебългарският държавен съд да се въздържи от разглеждане на спора по правилата на българската териториална компетентност.
Ефективността на пророгационното споразумение зависи от три важни условия.
Това, разбира се, не важи за арбитража. В нашата практика има случаи, когато български лица са избрали чужд арбитражен съд. Успяхме да докажем, че тъй като ефектът на дерогация е предвиден не само за арбитражни споразумения, които отговарят на условията на параграфи 1, 2 на чл. 1 от Закона на България „За международния търговски арбитраж“, но и алинея 3 на чл. II от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г. се заема приоритетът на Конвенцията. Обхватът на член I от Конвенцията е по-широк от ситуациите, обхванати от чл. 1 от Закона на България "За международния търговски арбитраж". В последния случай се отнася за спорове, разглеждани от международен арбитраж на територията на България, ако поне има само чуждестранно участие в уставния капитал на български лица. Така или иначе, описвайки практиката на нашата фирма през 1999 г., ние дадохме пример за успешна защита на българска фирма срещу иск срещу българско юридическо лице с чуждестранна инвестиция за предаване на бъдещи спорове по договора им на арбитраж в чужбина. В описания случай държавният съд приема възражението на ответника, че спорът не е от неговата юрисдикция, въпреки че и двете страни са български организации.
Така че стойността на пророгационното споразумение зависи от присъствието на чуждестранно лице. Както вече беше посочено, стигаме до извода, че чл. 212 от АПК България се изпълнява по силата на присъствието на чуждестранно лице като ответник, а не ищец или трето лице. Факт е, че ако чуждестранна организация действа като ищец, тогава тясе ползва от националния режим (т. 1, 2, чл. 210 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация) и има същите възможности като българските лица при предявяване на иск и защита на правата на собственост. Изкуство. 212 АПК България изобщо не се прилага, ако чуждестранната организация е ищец. Ето един пример[4] . Ако чуждестранно лице предяви иск срещу българско дружество от договор, чието изпълнение трябва да стане в България, то това само по себе си, изглежда, отваря възможността за алтернативна подсъдност по местоизпълнението по силата на алинея 2 на чл. 212 APC RF. Ищецът - чужденец обаче вече има право да обжалва пред териториалния български съд, който се намира на мястото на ответника, както и всички други възможности, основани на правилата за вътрешна териториална компетентност на глава 3 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация.
Участието на трето чуждестранно лице в делото по принцип не влияе на нищо, би трябвало да е точно незадължително, незадължително. Ако неговите представители не се явят в съда или не бъдат уведомени за производството, заседанието следва да продължи на основание, че съдът няма ефективна юрисдикция спрямо такова лице. В практиката на нашата фирма има подробно описание на един нашумял процес, в който съдията от първа инстанция постави решаването на делото по същество в зависимост от появата на офшорна компания от Бахамските острови в процеса. Изпращайки известия по дипломатически канали и установявайки, че няма представители от Бахамските острови, които присъстват на следващата среща, съдията отново отложи срещата. Така мина повече от година; след което страните в процеса сключиха споразумение за уреждане на спора, в резултат на което искът беше оттеглен. Дали бахамската фирма е трябвало да отговори на оспорването на съда, дали участието й изобщо е значимо, дали съдът е трябвало да прояви такава процесуална грижа припокани юридическо лице от далечни острови да участва в дело, чийто изход би могъл да засегне само неговите права или задължения по отношение на ищеца или ответника? Явно на всички тези въпроси трябва да се отговори отрицателно, най-вече защото българският съд няма ефективна юрисдикция по отношение на тази фирма и не може не само да я присъди, но и да я задължи да направи нещо (например да се яви на съдебно заседание или да даде обяснение по казуса при липса на международен договор между България и държавата на това лице). Между другото имайте предвид, че Бахамските острови не са страна по Хагската конвенция от 1980 г. за международния достъп до правосъдие и Хагската конвенция за гражданския процес от 1954 г. [5]