Правоспособност на журналистите
Доклад - Право, право, държава
Други доклади по темата Право, право, държава
Правна компетентност на журналистите
Едно от направленията на работа на Комисията за свободен достъп до информация беше консултиране по правни въпроси и правна помощ на журналисти, провеждане на обучителни семинари в различни региони на страната. Въз основа на обобщението на резултатите от извършената работа с журналисти в тази област, както и на данните от проучване по правни въпроси, може да се формира категорично мнение за правната грамотност и компетентност на журналистите, както и на други специалисти, свързани с вида дейност, свързана с достъпа до информация.
Като цяло се направи впечатление, че българските журналисти познават много от законодателните актове на България, регулиращи отношенията в медийната сфера. Така 72% от респондентите посочват Закона за средствата за масово осведомяване на България, отговаряйки на въпроса Какви нормативни актове относно достъпа до информация познавате?, 30% имат представа за други нормативни актове, регулиращи достъпа до информация, като Закона за държавната тайна, Федералния закон за информацията, информатизацията и защита на информацията, Гражданския кодекс, Наказателния кодекс, Кодекса за административните нарушения и др. А половината от анкетираните журналисти са повече или по-малко запознати с чуждия опит. С други думи, журналистите се интересуват и познават добре правното пространство, свързано с тяхната професионална дейност.
Проблемът обаче е другаде: журналистите не бързат да приложат законови лостове за защита на законните си права и интереси, включително правото на достъп до информация. Практически няма съдебен прецедент журналист да защити по законов ред нарушеното си право. Докато данните на Комисията и Фондация за защита на гласността сочатче правата на журналистите, особено правото на получаване на информация, се нарушават през цялото време. И самите журналисти не крият това. Тоест познаването на законодателството от страна на журналистите може да се оцени не като практическо, приложно, а като повърхностно, въвеждащо, без да се навлиза в подробности.
Комисията за свободен достъп до информация се опита да разбере настоящата ситуация, да анализира такава негативна, според нас, тенденция: когато срещу редакциите на медиите се водят съдебни дела с основание или без основание, но самите медии не се обръщат за защита на нарушените си права.
1) Липса на доверие, че съдебната система ще успее да защити журналиста. Мнозина смятат, че е безполезно да ходят там. Според журналистите в действащото ни законодателство няма ефективни начини за компенсиране на материалните, моралните разходи на журналистите и медиите, ако изискванията им бъдат изпълнени.
2) Журналистите ценят много работното си време и не искат да го харчат за посещения в съда. Поради несъвършенството на нашата съдебна система процесът може да отнеме много време (няколко месеца). В допълнение към факта, че работата ще отнеме време, информацията, която предизвика спора, най-вероятно ще остарее и читателят няма да се интересува.
Какво, според самите представители на печата и другите средства за масова информация, трябва да се промени в съществуващото правно пространство, за да бъдат по-ефективно защитени правата им, за да се улесни достъпът до информация?
1) Почти всички журналисти единодушно изразиха мнение, че е необходим ясен механизъм за изправяне под отговорност на виновните за непредоставяне на информация на длъжностни лица. Коментирайки това мнение на журналисти, може да се отбележи следното. Ако се обърнем към Закона на България за средствата за масово осведомяване, то чл.39установява задължението на ръководителите на държавни органи и организации, техните заместници, служителите на пресслужбите да предоставят информация по искане на редакторите на медиите. И член 58 дори казва, че нарушението на