Предмет и задачи на строителната механика

Строителната механика в широк смисъл е наука за методите за изчисляване на конструкции за якост, твърдост и стабилност. Включва следните дисциплини: съпротивление на материалите, строителна механика на прътови системи, строителна механика на плочи и черупки, теория на еластичността, теория на пластичността и теория на пълзенето.

Силата на материалите разглежда въпросите за якостта, твърдостта и стабилността на отделните елементи на конструкцията.

Строителната механика (или теорията на конструкциите) се занимава с изчисляването на сложни структурни форми и структури като цяло.

Строителната механика е разделена на раздели:

а) статика на конструкциите, която изучава якостните изчисления под действието на статично натоварване (включително подвижно);

б) динамика на структурата;

в) теорията за устойчивостта на конструкциите.

Теорията на еластичността, теорията на пластичността и теорията на пълзенето решават същите проблеми за изчисляване на конструкции, но в по-строга формулировка, т.е. без да се вземат предвид някои опростяващи допускания, приети в структурната механика и якостта на материалите.

В същото време в курса на теорията на еластичността се изучават случаите, когато в конструкцията възникват само еластични деформации, а в курса на теорията на пластичността, когато възникват и пластични деформации.

В своите решения строителната механика използва методите на теоретичната механика, графичната статика, якостта на материалите, теорията на еластичността и теорията на пластичността.

Строителната механика в началния период на развитие не е самостоятелна наука, а се слива с общата механика.

Като самостоятелна наука строителната механика започва да се развива успешно едва през първата половина на 19 век. във връзка със засиленото строителство на мостове, железопътни линии, язовири, кораби и големи индустриални съоръжения.

Строителната механика е експериментално-теоретична наука, т.к се основава на резултатите от тестове на конструкции (натура и модели), опит в тяхната експлоатация и теоретични изследвания.

D.I. Журавски (1821-1891) по време на строителството на мост на б. Николаевска ж.п експериментално установи метод за определяне на силите в елементите на решетката.Ю.А. Nilender експериментално изследва разпределението на температурата и топлинните напрежения в тялото на язовира DneproGES.

Сложността на стриктното отчитане на взаимодействието на отделните части на конструкцията, всички фактори, влияещи върху нейното поведение, налага при изчисляването да се вземе предвид не действителната конструкция, а нейната опростена схема, наречена изчислителна схема на конструкцията.