Предметът на иска е толкова прост и

1. Предварително условие

Наскоро в рамките на един процес той извърши най-често срещаното процесуално действие - направи изявление за намаляване на размера на исковете. Мисля, че за никого не е тайна, че ищецът има право при разглеждане на делото в арбитражния съд на първа инстанция, преди приемането на съдебния акт, който завършва разглеждането на делото по същество, да промени основанието или предмета на иска, да увеличи или намали размера на исковете (част 1 от член 49 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация).

Очакваше ме обаче микрофиаско: съдията обърна внимание на факта, че пълномощното, издадено от представлявания, не съдържа правомощия за „промяна на предмета на иска“. Това правомощие наистина липсва в пълномощното, но по мое скромно мнение все още имам право да намаля размера на исковете дори с такова „неадекватно“ пълномощно.

Така се случи, че в съдебното заседание беше обявена почивка (по друга причина) и няма да ми е трудно да взема пълномощно от представлявания с по-широк списък от пълномощия, за да го представя след края на почивката. Но самият факт на идентифициране на промяната в предмета на иска и промяната в размера на исковете ме изненада.

Освен това се оказа, че подобни изненади не са рядкост. например:

В пълномощното (том 3, дело 53), представителят на дружеството Гасанова С.Е., който участва в заседанието, няма орган за подаване на искане за оттегляне на иска, намаляване на заявените изисквания”;

2. Предмет на иска и размер на иска

Възниква въпросът: предметът на иска включва ли размера на исковете?

Според мен не.

Първо, в сега действащите процесуални кодекси съответните адмправомощия: промяната на предмета на иска и промяната на размера на исковете са пряко разделени (част 1 от член 49 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация, част 1 от член 39 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация).

Второ, Гражданският процесуален кодекс на България подчертава разграничението в разпоредбите относно особените правомощия на представителя. Това е чл. 54 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация: има право на намаляване на размера на исковете, има право на промяна на предмета на иска.

Трето, същото беше и преди: „Ищецът има право да промени основанието или предмета на иска, да увеличи или намали размера на исковете или да откаже иска“ (част 1 от член 34 от Гражданския процесуален кодекс на RSFSR). И майсторите отбелязаха: „Ищецът има право да намали или увеличи размера на исковете. В този случай предметът и основанието на иска остават същите, променя се само размерът на материалния обект на иска. Например: ищецът, след като преизчисли, иска да възстанови голяма сума пари като обезщетение за загуби от неизпълнение на договора, който им беше представен по-рано ”(Граждански процес: Учебник / Под редакцията на V.A. Musin, N.A. Chechina, D.M. Chechota. M., 1998).

Ето защо считам, че промяната в размера на исковете не е промяна в предмета на иска (част от тази промяна), представителят на страната в арбитражния процес има право да намали размера на исковете дори при липса на специални правомощия. „Промяна на основанието или предмета на иска“ от част 2 на чл. 62 от АПК България не се отнася до размера на исковете и в тази норма не са посочени действия за изменение на размера на исковете.

3. Но не всичко е толкова просто

Всичко започна, ако мога така да се изразя, съвсем разумно и логично: „Промяната на предмета на иска означава промяна на материалноправната претенция на ищеца към ответника. Промяна в основанието на иска означава промяна в обстоятелствата, на които ищецът основава своя иск срещу ответника.

2) „Променен е предметът на иска. INВ разглеждания случай това е претенцията на ищеца за възстановяване от ответника на останалата част от дълга в размер на 232 111 рубли 48 копейки и лихвата, начислена в съответствие с член 395 от Гражданския кодекс на България от посочената сума за различен период. Тези суми не са били включени в предмета на иска по дело N A60-4404 / 03. Тоест в предмета на иска са включени „суми“.

Върховният арбитражен съд на България се съгласи с (F) Арбитражния съд на Централния орган: „в настоящия случай основанието на иска остава непроменено - използването от ответника на нежилищни помещения, собственост на ищеца, и предметът на иска - искането на дружеството за възстановяване на дълг от предприемача.“

EAC България с (F)AS CR между другото дори малко прекалиха с идентичността според мен. Най-малко в част от лихвата за периода, на който ищецът не се позовава по дело № А14-10301 / 2009 г. (в тази част има друго основание на иска).

В обобщение, размерът на исковете („сумата“) все още е без значение за предмета на иска. Въпреки това:

– съдилищата все още се позовават на Указ № 2353/04, който всъщност съдържа противоположната позиция;

- и периодът понякога се нарича предмет на иска.

Изобщо мечтата на опортюниста - ако желаете, можете доста колоритно да обосновете диаметрално противоположни позиции по един и същи въпрос.