ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА БОЛЕСТИ ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВОДАТА
По-нататъшни проучвания, които се опитват да проучат вида на водата, консумирана през целия живот на пациенти с рак и контроли, показват, че рискът от рак на пикочния мехур, черния дроб и панкреаса е повишен при хора, които са консумирали хлорирана вода от повърхностни източници през по-голямата част от живота си, и е отбелязана зависимост от дозата между стойността на RR и продължителността на консумация на хлорирана вода. Връзката между дългосрочната (60 или повече години) консумация на хлорирана повърхностна вода и риска от развитие на злокачествен тумор е най-изразена при рак на пикочния мехур (RR=2). Що се отнася до туморите с други локализации, рак на дебелото и ректума, черния дроб и панкреаса, връзката им с консумацията на хлорирана вода е по-малко убедителна.
Водата може да съдържа редица неорганични и органични токсични и канцерогенни вещества, като берилий, кадмий, арсен, хром и никел и олово. Най-убедителни данни са получени във връзка със замърсяването на водата с неорганичен арсен и рак на кожата, пикочния мехур и бъбреците.
Канцерогенна опасност за хората може да бъде замърсяването на водата от някои органични вещества, например пестициди, органични разтворители, използвани за почистване на водни резервоари, и много други вещества, които навлизат във водата от сметища, септични ями и др. Описани са случаи на замърсяване на водата с трихлор- и тетрахлоретилен, дихлороетан, което е довело до увеличаване на заболеваемостта от рак на пикочния мехур, хранопровода, стомаха, гърдата и дебелото черво. Във Финландия замърсяването на водата с хлорфенол е довело до увеличаване на случаите на неходжкинов лимфом и тумори на меките тъкани. Повишена честота на левкемия е установена в Съединените щати среддеца, които са консумирали вода, замърсена с дихлор-, трихлор- и тетрахлоретилен. Замърсяването на водата с пестициди в някои региони е увеличило риска от първичен рак на черния дроб.
Наред с канцерогенните химикали, питейната вода може да бъде замърсена и с азбестови влакна, които попадат във водата най-често от азбестоциментови тръби. Доказана е връзка между замърсяването на водата с азбестови влакна и риска от рак на стомаха, както и рак на бъбреците и устната кухина.
Замърсяването на питейната вода може да представлява известен канцерогенен риск. В тази връзка необходима превантивна мярка е мониторингът на химичния състав на питейната вода и мерките за нейното пречистване. Въпреки канцерогенния риск, свързан с хлорирането на водата, все още няма алтернатива на този метод. Хлорирането на водата трябва да бъде придружено от постоянен мониторинг на съдържанието на вторични продукти на хлориране, хлороформ и други трихалометани във водата.