ПРЕГЛЕД НА ЕКСПЕРТИЗАТА В ОБЛАСТТА НА ОЦЕНКАТА
Всички оценителски експертизи могат да се разделят на: досъдебни (извършват се по искане на граждани, юридически лица и се издава „Конспективен протокол”) и съдебни експертизи (извършват се по съдебен ред, издава се „Експертно заключение”).
Досъдебните проверки не са свързани със съдебни производства, обхватът на тяхното приложение са граждански правоотношения. Въпреки това, той може да бъде основа за съдебен процес или образуване на наказателно дело, ако по време на провеждането му се установят достатъчно факти. Този преглед няма специален правен статут, поради което всяко физическо или юридическо лице може да бъде негов инициатор, а процедурата по провеждането му е безплатна. По правило производството на извънсъдебни експертизи се извършва на възмездна основа от независими експертни организации или недържавни експерти, специализирани в това. За разлика от съдебните експертизи, лицето, което извършва извънсъдебна експертиза, не носи наказателна отговорност за даване на съзнателно невярно заключение. В случай на грешка в заключенията на извънсъдебна експертиза, лицето (лицата), което го прави, носи гражданска отговорност, изразяваща се в обезщетение за материални и морални щети на лицата, които са пострадали от тази грешка.
Съдебната експертиза е процесуално действие, което се състои в извършване на проучване и даване на заключение от вещо лице по въпроси, чието решаване изисква специални познания в областта на науката, техниката, изкуството или занаята и които се поставят пред вещото лице от съда, съдия, орган за разследване, дознавател, следовател или прокурор, за да се установят обстоятелствата, които трябва да бъдат доказани по конкретно дело. Съдебната експертиза не е просто изследване, а процесуално действие, регламентирано от закони (НПК,Кодекс за административните нарушения, АПК, ГПК) и други нормативни актове. За даване на съзнателно невярно заключение съдебният експерт носи наказателна отговорност, а заключенията на вещото лице са доказателство по делото.
Има много подраздели на оценката, основните видове са:
– оценка на щетите от наводнение, пожар и действия на трети лица;
– оценка на бизнес и предприятия, незавършено строителство;
– оценка на МПС (автомобилна мърчандайзинг експертиза);
– оценка на различни видове недвижими имоти
— оценка на парцели и др.
Практиката за изготвяне на рецензии за атестационни изпити показа, че както в първия, така и във втория случай доста често се откриват заключения, които съдържат необосновани (погрешни), ненадеждни заключения. Нека разгледаме два очевидни примера, когато при извършване на изследвания от експерти при тяхното производство са нарушени както компетентността, така и методологията на изследването и методическите препоръки.
Пример №1: За рецензия е представено Заключение на съдебно-автотехническа експертиза, извършена по съдебен ред, по гражданско дело, по искане на гражданин срещу една от застрахователните компании.
В съответствие със заключението са поставени следните въпроси за разрешаване от вещото лице:
2. Каква е стойността на възстановителния ремонт без да се отчита амортизацията на притежавания от ищеца автомобил към момента на ПТП?
При анализа на заключението се установи, че вещото лице, извършило експертизата, не притежава експертна квалификация 13.3 „Изследване на следи от превозни средства и местопроизшествие (транспортна и следова диагностика)“, което е необходимо за отговор на 1 въпрос от изследването.
При решаване на въпроси, поставени пред експерта, вещото лицесъгласно методиката за провеждане на автотехническа експертиза е следвало да проучи всички предоставени за изследването материали, а при недостатъчност да поиска допълнителни материали, необходими за отговор на поставените въпроси. В резултат на това експертът трябва да направи обосновано и разумно заключение, основано на строго научна и практическа основа в рамките на съответната специалност, а при невъзможност да даде аргументиран отговор за невъзможността да се отговори на поставените въпроси.
При решаването на втория въпрос експертът определи цената за възстановяване на автомобила, без да отчита износването.
При изчисляване на цената на резервните части не бяха посочени каталожни номера на частите, нямаше подкрепяща информация за цената на заменените възли и части (кошница от онлайн магазин за резервни части, акаунт на дилър.) Според Методическото ръководство за съдебни експерти от 2013 г. цените на резервните части трябва да се вземат към момента на произшествието. От заключението не е известно на коя дата са приети цените от вещото лице, тъй като в заключението не е посочена датата на произшествието.
В резултат на това в хода на проверката рецензентът стигна до извода, че квалификацията на вещото лице (по един от поставените въпроси) не съответства на вида експертиза, която е извършил, експертното заключение е съставено с нарушения на методите (указанията) за извършване на автотехническа експертиза, което е основание за назначаване на повторна съдебно-автотехническа експертиза.
Пример № 2: Представена е експертиза (експертиза) за разглеждане за установяване на причината и размера на щетите от наводняване на имот.
В рецензираното заключение напълно липсваше информация за вида напроизведени изследвания. Въпреки това, в изследователската част и заключението на заключението са описани въпроси, които се решават в рамките на производството на следните видове експертизи: търговска (не само цената е определена, но и състоянието на повредените стоки), строителна и техническа (установена е причината за наводняването на помещенията и стоките), правна (установени са извършителите и степента на тяхната вина, а именно: „... в резултат на небрежност, извършена от служителите на физическото лице предприемач ..."). (Забележка: в българското законодателство няма утвърден списък на видовете и видовете съдебни и несъдебни експертизи. В държавните експертни институции има такива списъци, утвърдени с вътрешни нормативни документи, които не разширяват влиянието си върху дейността на недържавните експерти. Възможността за провеждане на съдебна експертиза е спорен и неразрешен въпрос - в научните среди е широко разпространено мнението, че такъв вид експертиза като юридическа не може да се проведе в експертната практика, тъй като знанията, необходими за нейното производство, не могат да бъдат класифицирани като специални).
В заключение вещото лице е посочило методите на изследване: визуален и технико-инструментален. От използваните инструменти той описва само петметрова ролетка.
В заключението обаче липсва информация за необходимото визуално и технико-инструментално изследване на възможната причина за наводнението, която може да е например теч от парното. А именно нарушение на херметичността на цялата отоплителна система, разположена както в изследваните, така и в съседните помещения: наличие на пукнатини, черупки и чрез корозия на заваръчни шевове и стени на тръби, както и свързващи и други конструктивни елементи. Експертът не е демонтирал крана, от който може да възникне теч, иизследването му, за което се наложи демонтирането на крана. Вещото лице не е оценило изменението на обекта на изследване в периода от момента на наводняване на помещенията и стоките до момента на извършване на експертизата. Не е правено проучване за възможността за проникване на влага в съседни помещения. Не е извършено изследване на отоплителната инсталация и други възможни причини за наводнение в помещението, в което се намира пострадалото имущество. В заключение вещото лице веднага стига до извода за причината за изтичането, механизма и последствията от него, без реално да е провеждало каквото и да е изследване.
Освен това в заключението на вещото лице не е извършено проучване и анализ на състоянието на увреденото имущество, за да се установи загуба на търговския му вид, възможността за възстановяване, както и да се установи точното количество стоки, които не са увредени от влагата върху него.
Изобщо не беше възможно да се оцени компетентността на експерта, тъй като експертът в нарушение на изискванията на федералното законодателство № 73-FZ „За държавната криминалистична дейност в България“: не посочи специалностите, придобити от него по време на получаване на висше образование, както и получени по време на преквалификация. Рецензентът може само да предположи (поради факта, че вещото лице е посочило, че е член на НП СРО "Бизнес съюз на оценителите"), че е преминал преквалификация в областта на оценителството.
Експертът не е предоставил пълна информация за съответствието му с вида комплексна експертиза, която извършва: строително-техническа (специалност - Проучване на строителни обекти и функционално свързаната с тях територия, включително с цел тяхната оценка) и стокознание (специалност - Проучване на промишлени (нехранителни) стоки, включително с целоценявайки ги). И като оценител не прилага методи за оценка.
В началото на заключението вещото лице е посочило, че е вещо лице-оценител, а в края на заключението, че е вещо лице.
В резултат на това, след анализ на представеното за проучване експертно заключение, рецензентът стигна до извода, че изследването, резултатите от което са изложени в заключението, не е пълно, изчерпателно и обективно, което противоречи на действащите изисквания заключението да бъде обективно, обосновано и пълно (т.е. да съдържа изчерпателни отговори на поставените въпроси), всеобхватно, задълбочено, извършено в рамките на специалността на експерта, на строго научна и практическа основа, като се използват съвременните постижения на науката и технология. Отговорите на поставените въпроси не са изчерпателни, заключенията на вещото лице са необосновани и пораждат съмнения в правилността, което е основание за назначаване на повторна комплексна стокова проучвателна и строително-техническа експертиза.