Прекомерно натрупване на желязо и увреждане на черния дроб, Компетентно за здравето в iLive
С малки запаси от желязо, то се съхранява под формата на феритин. При прекомерен прием на желязо в клетката, желязото се отлага под формата на хемосидерин.
Отстраняването на желязото чрез кръвопускане или въвеждането на хелатори води до подобряване на състоянието на пациентите и биохимичните параметри на чернодробната функция, намаляване или предотвратяване на неговата фиброза.
Възможни са няколко механизма на увреждащото действие на желязото върху черния дроб. Под въздействието на желязото се засилва липидната пероксидация на мембраните на органелите, което води до нарушаване на функцията на лизозомите, митохондриите и микрозомите и намаляване на активността на митохондриалната цитохром С-оксидаза. Стабилността на лизозомните мембрани се нарушава с освобождаването на хидролитични ензими в цитозола. Проучванията при животни показват, че претоварването с желязо води до активиране на чернодробните звездовидни клетки (липоцити) и повишен синтез на колаген тип I. В момента се изследват механизмите на активиране на звездните клетки. Даването на антиоксиданти на животни предотвратява чернодробната фиброза въпреки претоварването с желязо.
Други заболявания, придружени от повишено натрупване на желязо
Описан е случай, когато дете с прекомерно натрупване на желязо няма този желязосвързващ протеин. Хематологичните промени съответстват на тежък железен дефицит, докато тъканите съдържат излишно количество желязо. Родителите са хетерозиготни, а детето е хомозиготно.
Претоварване с желязо поради рак
Смята се, че първичният бронхиален рак, който произвежда необичаен феритин, може да бъде причина за прекомерно отлагане на желязо в черния дроб и далака.
Тарданна порфирия
Причината за повишено съдържание на желязо в черния дроб при късна кожнапорфирия обмислете комбинацията му с хетерозиготност за гена на хемохроматозата.
Сидерозата се комбинира с изключително високо ниво на еритропоеза. Хиперплазията на костния мозък може по някакъв начин да доведе до абсорбиране на излишни количества желязо от чревната лигавица, което продължава дори при значителни запаси от желязо. Първо желязото се отлага в макрофагите на ретикулоендотелната система, след това в паренхимните клетки на черния дроб, панкреаса и други органи.
По този начин сидерозата може да се развие при заболявания, придружени от хронична хемолиза, особено при бета-таласемия, сърповидно-клетъчна анемия, наследствена сфероцитоза и наследствена дизеритропоетична анемия. Рисковата група включва и пациенти с хронична апластична анемия. Развитието на сидероза е възможно дори при пациенти, страдащи от лека форма на сидеробластна анемия и не получаващи кръвопреливания.
Сидерозата се влошава от кръвопреливания, тъй като желязото, въведено с кръвта, не може да се отдели от тялото. Клиничните признаци на сидероза се появяват след преливане на повече от 100 единици кръв. Погрешно предписаната терапия с желязо увеличава сидерозата.
Клинично сидерозата се проявява чрез увеличаване на пигментацията на кожата и хепатомегалия. При децата растежът и развитието на вторичните полови белези се забавят. Чернодробна недостатъчност и изявена портална хипертония са редки. Нивата на глюкозата на гладно се повишават, но клиничните признаци на диабет са изключително редки.
Въпреки че относително малко желязо се отлага в сърцето, миокардното увреждане е основен прогностичен фактор, особено при малки деца. При деца симптомите на заболяването се появяват при натрупване на 20 g желязо в организма (преливане на 100 дозикръв); с натрупване от 60 g е вероятна смърт от сърдечна недостатъчност.
Това заболяване се наблюдава при чернокожите от Южна Африка, които ядат каша, ферментирала в кисела среда в железен съд. Киселите храни и недохранването повишават усвояването на желязото. В селските райони на Субсахарска Африка все още се срещат случаи на сидероза поради традицията да се пие бира, приготвена в стоманени съдове. Проучванията показват, че степента на претоварване с желязо при тези пациенти се влияе както от генетични фактори (несвързани с HLA), така и от фактори на околната среда.
Повишеното отлагане на желязо в черния дроб зависи от много фактори. Един от най-честите фактори е дефицитът на протеин. Увеличаване на абсорбцията на желязо в червата се установява при пациенти с чернодробна цироза, независимо от нейната етиология. При цироза с изразени портосистемни колатерали абсорбцията на желязо е леко повишена.
Алкохолните напитки, особено виното, са с високо съдържание на желязо. Хроничният панкреатит, който се развива при алкохолизъм, очевидно допринася за повишената абсорбция на желязо. Претоварването с желязо може също да бъде причинено от добавки с желязо и хемолиза, докато стомашно-чревното кървене го намалява.
Натрупването на желязо рядко достига степента, характерна за наследствената хемохроматоза. При алкохолна цироза, малко след многократно кръвопускане, се развива дефицит на желязо, което показва само умерено увеличение на натрупването му в организма. Хистологично в черния дроб, заедно с отлагането на желязо, се откриват признаци на алкохолизъм. Определянето на индекса на чернодробното желязо позволява да се разграничи ранният стадий на хемохроматозата от алкохолната сидероза. Появата на диагностични методи, базирани навърху генетичен анализ, ще помогне да се установи, че някои пациенти с алкохолна чернодробна сидероза може да са хетерозиготни за наследствена хемохроматоза.
Сидероза, дължаща се на порто-кавален маневр
След налагането на портосистемен шънт, както и при спонтанно развитие на портосистемни анастомози, е възможно бързо натрупване на желязо в черния дроб. Вероятно шунтирането е причината за повишената тежест на сидерозата, често наблюдавана при цироза.
Значителното претоварване на черния дроб и далака с желязо по време на хемодиализно лечение може да бъде причинено от кръвопреливания и хемолиза.
Влияние на панкреаса върху метаболизма на желязото
При експериментално увреждане на панкреаса, както и при пациенти с кистозна фиброза и хроничен калцифициращ панкреатит, се наблюдава повишаване на абсорбцията и натрупването на желязо; в същото време при пациенти с кистозна фиброза се увеличава абсорбцията на неорганично желязо, но не и желязото, свързано с хемоглобина. Това предполага наличието на фактор в секрецията на панкреаса, който може да намали абсорбцията на желязо.
Хемохроматозата на новородените е много рядко заболяване с фатален изход, което се характеризира с развитие на чернодробна недостатъчност в пренаталния период, претоварване с желязо на черния дроб и други паренхимни органи. Остава неизяснен въпросът дали това се дължи на първично нарушение на натрупването на желязо или е резултат от друго заболяване на черния дроб, който вече е физиологично наситен с желязо. Неонаталната хемохроматоза не е свързана с наследствената хемохроматоза.
Хроничен вирусен хепатит
При почти половината от пациентите с хроничен хепатит В и С, повишаване на степента на насищане на трансферин с желязо и / илисерумни нива на феритин. Понастоящем единственият надежден метод за диагностициране на наследствена хемохроматоза е чернодробна биопсия, която позволява да се открие отлагането на желязо и да се определи индексът на желязо в черния дроб. При високо съдържание на желязо в черния дроб, ефективността на лечението с а-интерферон за хроничен хепатит С намалява. Определянето на осъществимостта на кръвопускането за подобряване на ефективността на лечението изисква проспективни проучвания.
Метаболизмът на желязото в плазмата е променен при 53% от тези с алкохолен стеатохепатит, но нито един от тях не е имал хемохроматоза, измерена чрез индекса на желязото през нощта.
Прекомерно натрупване на желязо, свързано с ацерулоплазминемия
Ацерулоплазминемията е много рядък синдром, причинен от мутация в гена на церулоплазмин и е придружен от прекомерно отлагане на желязо, главно в мозъка, черния дроб и панкреаса. Пациентите развиват екстрапирамидни разстройства, церебеларна атаксия и захарен диабет.