Прекратяване на гражданство
Прекратяване на гражданство - част 1
В доктрината на международното право е обичайно да се отделят няколко начина за прекратяване на гражданството, по-специално: 1) отнемане или отказ от гражданство от лице, 2) загуба на гражданство, 3) прекратяване на гражданство въз основа на международен договор, 4) прекратяване на гражданството поради прекратяване на съществуването на държавата като субект на международното право. Последните две форми на прекратяване на гражданството вече са доста редки.
Оттегляне от гражданство (експатриране) е прекратяване на гражданството по искане на дадено лице. Такова право е гарантирано от нормите на международното право, но трябва да се има предвид, че не трябва да се допуска в случаите, когато ще доведе до гражданство на дадено лице. Държавите могат да предвидят в националното законодателство определени условия, при които такова искане ще бъде удовлетворено. Европейската конвенция за гражданство от 1997 г. предвижда, че предоставянето на разрешение за отказ от гражданство може да бъде свързано от националното законодателство с постоянно пребиваване на лице извън държавата.
Загуба на гражданство (денатурализация) е прекратяване на гражданството по инициатива на държавата. В съвременния период лишаването от гражданство се счита за нежелано явление. В чл. 15 от Всеобщата декларация за правата на човека съдържа забрана за произволно лишаване на лице от неговото гражданство. Същата разпоредба се съдържа и в други международни документи. Основанията за загуба на гражданство се определят от националното законодателство. Международното право обаче установява изчерпателен списък на такива случаи. В съответствие с чл. 7 от Европейската конвенция за гражданството от 1997 г. Лишаването от гражданство по закон или по инициатива на държавата е възможно само в следните случаи: а)доброволно придобиване на друго гражданство; б) придобиване на гражданство чрез измама, предоставяне на невярна информация или укриване на всеки съществен факт, който се отнася до кандидата; в) доброволна служба в чужди въоръжени сили; г) поведение, сериозно увреждане на жизнените интереси на държавата, д) липса на истинска връзка между държавата и постоянно пребиваващ в чужбина гражданин; f) ако по време на периода на непълнолетие на детето се установи, че условията, предвидени от вътрешното право, които са направили възможно придобиването ex lege на гражданство на държавата, вече не са изпълнени; ж) осиновяване на дете, ако то придобие чуждо гражданство или има чуждо гражданство на единия или двамата осиновители.
Прекратяване на гражданството - част 2
Понякога този вид прекратяване на гражданството се разделя на лишаване от гражданство и загуба по закон. Действащите международни договори не установяват ясни критерии за разграничаване на два вида прекратяване на гражданство. В доктрината на международното право е общоприето, че лишаването винаги е резултат от определени действия, които са нежелателни или дори забранени. Първите включват придобиване на гражданство на чужда държава, вторите - постъпване на доброволна служба в чуждо военно формирование. Прекратяването на гражданството въз основа на закона става, когато възникне ситуацията, предвидена в такъв документ. Понякога националното законодателство предвижда загуба на гражданство на жена, която се омъжва за чужденец, или, например, загуба на гражданство на непълнолетно лице поради промяна в гражданството на родителите му или осиновяването му от чужденци.
Решението за загуба на гражданство се взема откомпетентен орган, в зависимост от националното законодателство, това може да бъде държавният глава, парламентът или съдът.
Заслужава да се отбележи, че чл. Член 9 от Конвенцията за намаляване на лицата без гражданство от 1961 г. установява забрана за лишаване на всяко лице или група лица от гражданство въз основа на тяхната расова, етническа, религиозна или политическа принадлежност.
Прекратяването на гражданството въз основа на международен договор се извършва, когато настъпи ситуацията, предвидена в такъв документ. Международните договори по правило предвиждат загуба на гражданство във връзка с промяна на територията. Такава загуба на гражданство, в зависимост от ситуацията, може да се случи както по доброволен (опция), така и по принудителен (трансфер) начин.
Прекратяването на гражданството поради прекратяване на съществуването на държавата като субект на международното право възниква поради разпадането на държавите. Такова разпадане НЕ се формализира със специално споразумение или това споразумение не урежда въпросите на гражданството. Като пример можем да посочим разпадането на СССР, в резултат на което все още има случаи, когато лицата, които са били граждани на този субект, не са получили гражданство на новообразуваните държави и през целия период, започвайки от 1991 г., са без гражданство.