Преодоляване на постмодернизма, философско нападение
Живеем в епоха на тотална симулация. Медиите оправдават началото на войни, демонстрират военни действия и умират реални хора. Политическите кампании стават все по-виртуални. Политическите технолози открито казват, че ако едно събитие не е било отразено, значи не е съществувало.
Но самото представяне на сегашното състояние на нещата като реалност е съвсем различно от посочването на болестите на епохата. Говорейки от гледна точка на самия постмодернизъм, тези заболявания са симулация на реалността. А онтологизирането на симулацията като единствена реалност вече е неприемлив жест за един философ. Именно този жест отличава философа от софиста. Ето как софистът симулира философия. Следователно говорим за постмодернизъм, а не за постмодернизъм, т.к. -измът е само оценка, а не реалното състояние на нещата, постмодерното е епоха.
Постмодернизмът се появява като реакция на догматизма (както политически, така и философски), който в нашия век "взе формата на Държава", като "философстване след Аушвиц" и ГУЛАГ. Специално място в историята на философията е М. Хайдегер. Неговата съдба, от една страна, поставя въпроса за отговорността на философа пред историята, а от друга – за възможността на философията да произвежда истини. Но дали влизането на Хайдегер в нацистката партия е философски жест? Може би тази стъпка беше наложена от политическата реалност, тъй като. Самият нацизъм изгражда идеологията си върху езотеризма, а не върху философията на Хайдегер.
Етимологично, постмодернизмът е проява на живота след модерността. преди какво? И не преди! Историята за постмодернистите свърши, както свърши и философията – свърши „проектът на Истината“.
Така че философите се изродиха в свои антиподи, т.е. софисти. Софистиката започва да се нарича философия. Софистите започнаха да се наричат така.Те смятат себе си за венеца на философията. Това е болест. Философията е болна от софистика. Отмина времето на докторите по философия, дойде времето на докторите по философия.
Има три несъмнени истини: Битие, Аз (Его), Истина. Именно върху такива очевидни истини се гради фундаменталната метафизика. Въвеждаме разделение на фундаментална и крайна метафизика. Крайната метафизика отговаря на въпроса за причината на битието, докато фундаменталната метафизика изследва непосредствената основа на човешкото познание и дейност, т.е. това, което е дадено несъмнено, от това, което човек може да изхожда в своята дейност.
Първата истина е битието. Веднага става ясно, че нещо съществува, но как съществува и защо, това са вече други въпроси. Ясно ни е дадено, че Аз Съм. Спекулациите на Хюм и Ницше са само опит да се скрие очевидното зад думите, да се замъгли реалността му. Ние имплицитно се приближихме до понятието истина, т.к има само по себе си състояние на нещата.
Но остават въпроси: защо практическото изпълнение на проекта на Просвещението доведе до кървавата Френска революция, а марксизмът до репресии? Изводът е само един – това е тоталитарното мислене, егоизмът на съзнанието. Претенциите на мисълта към цялото същество са неоснователни. Битието може да се раздели на две области, достъпни за съзнанието, въпреки че едната е косвена, т.е. не-на-себе си. Това е основният дуализъм на битието.
Неговата същност се състои в това, че съзнанието е потенциалност (на акта на представяне и неговия обект), актуализирана от трансцендентността. Това е разделянето на битието на трансцендентно и иманентно съзнание: трансцендентността актуализира съзнанието, а съзнанието нахлува в трансцендентността чрез тялото. Трансцендентността се дава на съзнанието чрез иманентността.
До фундаментален дуализъм може да се стигне с помощта на феноменологични изследвания.Не се затваряйте в границите на съзнанието. В рамките на феноменологичната редукция ни е дадено кои феномени имат съзнание (т.е. иманентност) като източник на своето битие и кои не. Оттук и изходът към трансцендентността: ако източникът не е в съзнанието, значи е извън неговата иманентност. Това означава, че трансцендентността актуализира тези феномени на съзнанието. Тялото е дадено като такъв феномен.
Германският нацизъм беше "киселинен дъжд" за цялото човечество. Но неговата причина не беше метафизиката, а езотеризмът. Езотеризмът е противоположност на метафизиката.
Езотеричните "учения" винаги са съществували, но започват да придобиват особена популярност в западния свят в началото на 19-20 век. Това, разбира се, е за теософията, изпълнявана от мадам Блавадски. Тогава започнаха да се появяват езотерични публикации, в които думата "метафизика" се появява в различни варианти. Но дори съвременните представители на езотеризма продължават да наричат произведенията си метафизични [Виж: 1]. Е. К. Бороздин пише, че "съвременната научна метафизика" се основава на езотеричните учения на Е. П. Блавадская и Р. Щайнер [1; с. 106]. Апелът към науката звучи доста странно, въпреки че тази традиция идва от Х. П. Блавадская. Ето какво пишат в един от съвременните езотерични речници, преразказвайки нейните възгледи: „Лунните богове създадоха фините тела на човека, около които Природата изгради етерни и други обвивки. Първоначално човек не е притежавал съзнание, но е можел да лети, не е имал физическо тяло. Това е първото състезание. Втората раса възниква от уплътняването на всички тези тела. Възпроизвеждането на потомството на хората от втората раса става чрез пъпкуване” [цит. п.: 2; с. 23].
„Но жаждата за духовност, потисната от позитивизма, в никакъв случай не отменя друга потребност, също толкова характерна за европейското съзнание, за рационално обосноваване на собствените идеи.вярвания. Рационализмът на европейския човек диктува определени изисквания към тези положения, които той приема на вяра. Днес те трябва да бъдат, поне привидно, научно обосновани” [цит. п.: 2; с. 25-26]. Именно „научният облик на съвременния езотеризъм му дава възможност да се впише в системата от изисквания на съвременния манталитет. Бързият успех на теософските идеи е свързан именно с тази важна черта на европейското съзнание – стремежът му към рационално и освен това научно обосноваване на своите вярвания” [2; с. 26].
Ето и митологията за арийската раса, облечена в научни думи, добре легнала в съзнанието на обидените след Първата световна война германци и австрийци.
Слуховете за края на философията (и смъртта на метафизиката) са силно преувеличени. Постмодернизмът, като реакция на догматизма, се опита да изостави истината и разума, но в рамките на разума (деконструкцията например се изгражда с методи, на които самият той се противопоставя). Това е израждането на философията в софистика. А изходът е в друго - в отхвърлянето на егоизма на съзнанието и тоталитаризма на мисленето, в отхвърлянето на неоснователните претенции на мисленето върху цялото битие. Това води до факта, че върхът на философската система трябва да бъде етиката, като учение за последствията от реализацията на съзнанието в трансцендентността.
Литература:
1. Бороздин Е.К. Метафизиката (по пътя към нова наука). - М.: VEIIplem, 2005. - 244 с.
2. Езотерични дискурси (философски анализ) / Изд. изд. Л. В. Фесенкова. – М.: Едиториал URSS, 2001. – 240 с.