Препродавач на реколтата
В Кубан е получена рекордна реколта от зърно - повече от 10 милиона тона. Обемите на събиране на много други култури също са впечатляващи. Но къде да поставим сега планините от селскостопански продукти и кой ще спечели от това? Кореспондентът на AiF.ru зададе тези въпроси на самите фермери.
фермерско зърно
Основните производители на селскостопанска продукция в региона днес са големи агропромишлени предприятия, някои от които могат да бъдат наречени титани. Имат огромни посевни площи, модерна техника и други ресурси. И все пак размерът на кубанския хляб зависи не само от тях, както образно говорят за реколтата тук.
Почти една трета от общото количество прибрано зърно се пада на дела на селските стопанства и други дребни производители. Много от тях не без основание ги смятат за гръбнака на българското село. И не само, че са по-близо до хората и земята, както се казва.
„Темпът на развитие на селскостопанското производство в селските стопанства е по-висок, отколкото в индустрията като цяло“, казвапредседателят на Асоциацията на селските (фермерски) ферми на Краснодарския край Виктор Сергеев. „Те имат съвсем друга мотивация за работа и степен на отговорност. Те не трябва да бъдат принуждавани да работят на земята, защото работят за себе си и семействата си. Освен това фермерът има по-голяма гъвкавост в управлението и взема решения по-бързо от всеки холдинг. В крайна сметка ръководителят на такова предприятие трябва да координира всичко със собственика и той може да живее някъде далеч.
Земята на селянина Титов
Ярко потвърждение на тези думи е примерът на семейна селска фермаИрина и Александър Титов. В товагодина стана един от лидерите (ако не и първият) по отношение на резултатите в Краснодарския край. Средният добив на зърно в стопанството надхвърли 85 ц зърно от хектар, което е наистина невероятно високо.
„Занимавам се със земеделие от 23 години, но никога не съм получавал такава реколта“, казва Александър Титов. - Например миналата година събрах 65 центнера от хектар, а миналата година - 68 ц. Разбира се, благоприятните климатични условия изиграха огромна роля, но не става дума само за тях. Постоянно усъвършенствам технологиите за обработка на земята, използвам нови торове и продукти за растителна защита.“
Общо фермата разполага с 860 хектара земя, върху която се отглеждат пшеница, царевица, ечемик, соя и слънчоглед. Но добрата реколта е само половината от битката. За да не изгори, трябва и да се продаде изгодно. Александър Титов казва, че винаги има търсене на зърно, друго е, че селяните често не са доволни от цените. По думите му доскоро те са падали, но сега са нараснали. За килограм пшеница от четвърти клас, която е особено търсена в чужбина, предлагат 9,5 рубли.
„Ние в Кубан сме напълно зависими от световните цени, защото се фокусираме основно върху износа“, обяснява фермерът. — Вероятно повече от 90 процента от нашата пшеница се продава в чужбина. Това е така, защото в Кубан има много пристанища, до които можете бързо и евтино да доставите реколта от ферма или асансьор. Но в райони, далеч от морето, логистиката е различна. За тях е по-лесно и по-изгодно да пазят житото вкъщи и да го използват за животновъдство.”
Посочената цена се счита за доста добра и вече ви позволява да реализирате печалба. Но Александър Титов все още няма да продава реколтата. Той ще чака пролетта с очакването цената да се повиши до дванадесет рубли. За щастие, фермерът имасобствени складове. Но не алчността го кара да задържа реколтата от пшеница, заедно с царевицата и соята.
„Когато доларът се удвои, за фермерите стана по-трудно и сега имаме нужда от повече приходи“, продължава Александър Титов. — Факт е, че ние вземаме вносни семена и продукти за растителна защита, защото те ни позволяват да получим най-добрите добиви. И местните не са доволни от съотношението цена-качество. Нашата химия струва като вносна. Производителите му твърдят, че уж изнасят активното вещество в чужбина и доларът също им влияе.
Не всички печелят
Добра реколта в Кубан беше дадена не само от зърно. Земеделските производители бяха доволни от почти всички култури, с някои изключения (например дъжд развалени череши). Дори обикновените жители на региона, които имат собствени градини, отбелязват безпрецедентно изобилие от легла, дървета и храсти. На теория е време да сме щастливи за всички. Пазарната логика диктува земеделските производители да получават добри печалби, а крайните потребители да получават качествени продукти на достъпни цени. В края на краищата вашият собствен, и още повече, с висок добив, трябва да бъде по-евтин от внесения. Но знаещите хора казват, че на практика не е толкова просто.
„Вземете например нашите праскови“, обяснява Виктор Сергеев. - Те се вземат на едро от фермерите за 45, а на пазара вече могат да струват всичките двеста рубли. Много продавачи се приспособяват към пазарните условия. Виждат, че взимат двеста от някого, и те слагат такава цена. Основният проблем е, че има дистанция между производител и потребител, която се заема от посредници. Те правят големи печалби. И ако фермерите и другите производители имаха собствена система за маркетинг на продукти чрез маркови магазини, тогава всичко можеше да е различно.
Председател на Сдружението на селянитеfarms of Kuban смята, че за да се реши проблемът, е необходимо да се следва пътя на обединяването на малките производители. Фермерите могат да си сътрудничат, за да създадат не само свои собствени търговски обекти, но и преработвателни предприятия и складове. С този подход ще се възползват както обикновените купувачи, които мечтаят за ниски цени, така и самите фермери, които понякога изпитват големи затруднения с продажбите.
„Сега един фермер ми се обажда и се оплаква, че няма къде да сложи триста тона сливи“, дава друг пример Виктор Сергеев. „Винаги са били в употреба при нас и миналата година излязоха във въздуха, но сега на пазара се появиха много вносни продукти. В резултат на това на този фермер се предлагат само 15 рубли за килограм сливи, а за да спечели, той трябва да ги продаде поне за 30. Въпреки че на дребно на пазара струва много повече.
Работата по създаването на селскостопански кооперации е в ход, но резултатите от нея все още не са много забележими за обикновените потребители. По принцип това не е лесна задача, защото обикновените магазини трудно могат да се конкурират със супермаркетите. Самите търговски вериги не искат да вземат продукти директно от фермери и други дребни производители, защото им е по-удобно да купуват на едро. Казват, че дори се е случвало продуктите от Кубан да бъдат докарани първо в бази в Москва, а оттам да идват в големи количества в супермаркетите на Краснодар. Освен това в България отново може да се излее поток от продукти от Турция, чиято цена е по-ниска поради мекия климат и други фактори. Но това е съвсем различна история.