Превод на стихотворението М
Превод на поемата на М. Ю. Лермонтов „Демонът“ на кабардински езикПрез последните години настъпиха значителни промени в историята на кабардинския превод. Появиха се много сериозни преводи, особено на класиците на българската и европейската литература. Това се превърна в истински стимул за активизиране на научните изследвания в една много важна, интересна и все още не напълно известна област на литературната критика - теорията на литературния превод. Като уникална сфера на човешката дейност, преводът е вид творчество, където не само различни езици, но и различни култури, а понякога и различни цивилизации влизат в контакт помежду си (преводи на Ф. Петрарка, Б. Кагермазов, Г. Хайне, А. Соне, сонети на У. Шекспир, А. Оразаев и др.). В същото време преведените произведения стават част от националната (в случая кабардинска) литература. Те играят значителна роля и в развитието на художествената литература.
Преводачът Ацканов изтънчено усети уникалните цветове на стиховете на Лермонтов, музиката на неговата реч и успя да възпроизведе всичко това напълно на кабардински език. Имаме работа със специален метод на превод, когато това е едновременно превод и свободно четене. Да се докаже тази теза е задачата на настоящата работа.
Р. Ацканов превежда кавказките стихотворения на М. Ю. Лермонтов по такъв начин, че кабардинският читател, който не познава оригинала, ги чете с удоволствие. Внимателното им разглеждане обаче разкрива, че в превода характеристиките на оригинала са прегрупирани, а понякога и променени. Самият жанр на оригинала изглежда малко по-различен в превода. Очевидно е отклонението на преводача от формалистичните изисквания за "точен превод" и ориентация към идеята за "пълноценен превод". Под„пълен превод“ означава нов прочит на българската класика, чисто лични поетически чувства на поета преводач. Неволно изниква мисълта за импресионизма, познат в живописта и литературата. Но ако в живописта импресионизмът понякога е привлекателен и убедителен, дали е убедителен и оправдан в областта на превода?
Кавказките стихове на М. Ю. Лермонтов са преведени на кабардински не стих по стих, а строфа по строфа, понякога страница по страница. Преводачът се е погрижил – макар и с различни думи – да предаде същото, което е отразено в оригинала.
Това е особено очевидно в превода на поемата "Демон". Стихотворението, за разлика от останалите осем, стои отделно. М. Ю. Лермонтов се върна към поемата "Демон" почти през целия си творчески живот. Базиран е на библейския мит за паднал ангел, който се разбунтува срещу Бог. Този образ, олицетворяващ "духа на отричане", е адресиран от много европейски писатели (Сатаната в "Изгубеният рай" на Милтън, Луцифер в "Каин" на Байрон, Мефистофел във "Фауст" на Гьоте и др.). Въпреки това, Лермонтов е доста оригинален в развитието и тълкуването на основния образ.
Сюжетът се основава на желанието на духа на отрицанието и злото за добро, красота и хармония. Любовта на Демона към Тамара символизира това желание, а развръзката означава непостижимостта на неговата "луда мечта" за приобщаване към доброто и преодоляване на самотата, единение със света. Такъв край трябва да свидетелства за несъвършенството на световния ред, установен от Бога; така стихотворението придобива богоборческо звучене. Въпреки простотата на сюжета, стихотворението съдържа сложно преплитане на идейни и символни мотиви и е двусмислено за възприемане. Можете да посочите няколко области на възприятие и тълкуване на "Демона": космически или универсални, където се разглежда Демонътвъв връзка с Бог и Вселената; социално-исторически, където Демонът изразява определен момент от формирането на развитото съзнание на епохата; психологически - като апотеоз и трагедия на свободната страст.
Без да навлизаме в подробен анализ на "Демона", отбелязваме следното. Мотивите на световната поезия, както е известно, присъстват в "Демон". Но разкриването на мъките на демона е оригиналното и новото, което Лермонтов въведе в тази тема, върху която човечеството работи толкова много векове.
Това отразено ли е в кабардинския превод? Успя ли преводачът да предаде на кабардинския читател мъките на Демона, който се опита да промени съдбата си и се обърна към земята за това?
Нека отбележим на първо място творческата независимост на кабардинския преводач. Фактът, че кабардинският превод се оказа малко сух в сравнение с вълнуващия и изгарящ стих на Лермонтов, се обяснява със следното.
Въпросът тук изобщо не е, че преводачът не е имал достатъчно талант. Това е свързано с националните форми на стихосложение, с тяхната система. Типологически и генетично българският и кабардинският стих са сходни. Пример за генетично сходство е, че както българските, така и кабардинските стихове са силабо-тонични. И все пак, въпреки това сходство, което позволява на кабардинския стих да предаде всички български метри, кабардинските ямби и хореи имат малко по-различно звучене от българските, поради специалната комбинация от ритмични варианти, характерни за него. Поемата на Лермонтов „Демонът“ е написана на ямбичен четиристоп, понякога редуващ се с тристоп. В превод ямбичният триметър се редува с трохей.
В кабардинската поезия има така наречената адигска рима - кръстосана версификация, когато в по-голямата си част има женска рима, т.е. акцентът пада върхупредпоследна сричка. Както знаете, в кабардинския език стихът е съкратен. 4 Националната самобитност на еднаквите размери ги прави различни един от друг, различно емоционални и художествено изразителни. Изучавайки оригинала и превода на „Демонът“, ние се убедихме колко различни са дори родствените стихотворни форми поради уникалността на техния национален материал. Метричната гъвкавост и подвижност на българския ямб се създава от честото пропускане на ударение върху четни срички и понякога допълнително ударение в нечетна позиция. Кабардинският стих не само поради националния лексикален материал, но и поради особеностите на метричната схема може да се нарече по-монотонен и скучен метър. Ясно е, че при търсенето на аналози на българския стих преводачът е трябвало да се съобразява както със сходството, така и с различието в националните стихотворни норми.
Анализът на верификацията на превода показа, че преводачът се е опитал да запази оригиналния звук на оригинала, доколкото е възможно. И така, Лермонтов в своето стихотворение редува мъжки и женски рими, понякога въвежда „тройна рима“, а в други случаи напълно променя размера. В строфа на част 1, когато Демонът призовава Тамара да се издигне над низкия свят и в шестнадесет вдъхновени стиха рисува картина на други граници, поетът съкращава стиха, преминавайки към ямб - осемсричен с женски и мъжки край. На това място Р. Ацканов точно следва размера на оригинала. Поетът, който има доста тънък слух, не пропусна възможността творчески да пресъздаде склонността на Лермонтов да въвежда добре познати семантични акценти в мелодията на стиха с помощта на пресечен, по-приет стих в кабардинската поезия. Тези стихове в превод създават до известна степен точно ефекта, който преводачът счита за семантично значим за текста на превода: В любов, както в гняв, вярвай, Тамара,