Превземането на крепостта Плевна на 10 декември 1877 г
Българите СИ ТРЪГВАТ НЕСАМИ, КАТО БРАТЯ
Из въззива на Българския централен комитет към българския народ
Братя! Ордите турски изверги удавиха в кръв нашия протест и извършиха онези нечувани зверства, за които няма оправдание, зверства, които потресоха целия свят. Нашите села бяха изгорени: майки, любими, деца обезчестени и изклани без жалост; свещениците се разпъват на кръст; Божиите храмове бяха осквернени, а полетата осеяни с невинни кървави жертви. Цяла година носим мъченическия кръст, но всред неописуем гнет и страдание блесна надеждата, която ни крепи. Надеждата, която не ни напускаше нито за миг, беше великата православна Русия.
Братя! Не напразно чакахме нейната мощна подкрепа, минава година, тя идва и иска сметка за кръвта на мъчениците.
Победоносните български знамена скоро ще изгреят в нашата родина и под тяхната сянка ще се постави началото на по-добро бъдеще.
Българите всеотдайно, като братя, помагат, правят сега същото, което направиха по-рано за освобождението на гърци, румънци, сърби.
българи! Нека всички заедно срещнем братята освободители и помогнем на българската армия...
ХОД НА СЪБИТИЯТА
СКОБЕЛЕВ ПОД ПЛЕВНА
... Той беше изключително популярен в българското общество. „Нашият Ахил“, каза за него И.С. Тургенев. Влиянието на Скобелев върху масата на войниците може да се сравни само с влиянието на Суворов. Войниците го идолизираха и вярваха в неговата неуязвимост, тъй като той, който прекара целия си живот в битки, никога не беше ранен. Войнишкият слух "удостоверява", че Скобелев знае заговорната дума срещу смърт ("в Туркестан купил от татарин за 10 хиляди жълтици"). Близо до Плевна ранен войник каза на другарите си: „Куршумът мина през него (Скобелева. - Н.Т.), нищо за него, нонарани ме."
НЕРЕДИВНО "УРА!"
По команда войските бързо се разпръснаха и щом турците се втурнаха в откритото пространство, четиридесет и осем медни уста хвърлиха огън и смърт в техните плътни и многолюдни редици. Сашмата нахлу в тази жива маса със злобно свистене, оставяйки друга маса по пътя, но вече или неподвижна, безжизнена, или гърчеща се в ужасна агония. Падаха и избухваха гранати - и нямаше къде да се избяга от тях. Щом гренадирите забелязаха, че огънят срещу турците има подобаващ ефект. припряно се втурнаха на „ура“. Отново се сблъскаха щикове, отново изгърмяха медните пасти на оръдията и скоро безбройната тълпа от врага се преобърна в безпорядък бяг. Атаката премина блестящо. Отстъпващите почти не отвърнаха на стрелба. Редиф и низам, башибузуци и кавалеристи с черкези - всичко това се смеси в едно море от коне и лави, неудържимо бързащи назад.
. Начело на най-добрите си лагери, сам отпред, Осман паша се втурна да се опита да пробие нашите линии за последен път. Всеки войник след него се биеше за трима. Но навсякъде. пред него израсна стена от страховити щикове и право в лицето на пашата изгърмя неудържимо „Ура!“. Всичко беше изгубено. Двубоят приключи. Армията трябва да сложи оръжие, петдесет хиляди от най-добрите бойни части ще бъдат изтрити от вече значително изчерпаните ресурси на Турция.
Немирович-Данченко V. I. Година на войната. Дневник на български кореспондент, 1877-1878 г., Санкт Петербург, 1878 г.
ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ РАДОСТ
Гордея се, че командвам такива войски и трябва да ви кажа, че не мога да намеря думи, за да изразя адекватно уважението и възхищението си към вашето бойно майсторство.
Командир на Гренадирския корпус генерал-лейтенант П. С. Ганецки
А. Кившенко. Предаването на Плевна (Ранен Осман паша пред Александър II). 1880. (Фрагмент)
Български ПОБЕДИТЕЛИ
Император Александър, който беше в Тученица, като научи за падането на Плевна, веднага отиде при войските, поздрави ги ... Осман паша, "Плевненският лъв", беше приет от суверена и неговите висши командири с отличие и деликатност. Императорът му казал няколко ласкави думи и върнал сабята. българските офицери оказват при всеки удобен случай голяма почит на пленения маршал.
ПАМЕТНИК НА ГЕРОИТЕ ОТ ПЛЕВНА
От призив към войските за откриване на доброволен абонамент за паметника на героите на Плевна
В знак на дълбока почит към паметта на загиналите в тази битка, издигнатият паметник ще служи за поддържане на високи войнски чувства у бъдещите потомци: доблест, храброст и храброст, а за народите на Балканския полуостров – напомняне, че дължат своята свобода, нов живот на християнската щедрост на българския народ, изкупил освобождението си с кръвта на верни синове.