Презентация за структурирани методи за оценка SWOT анализ, концептуална карта, цвят
Подобни презентации
Презентация на тема: "Методи на структурирана оценка: SWOT анализ, концептуална карта, цветно гласуване Вадим Маршаков Екатерина Кузнецова Юлия Бусел." — Препис:
1 Методи за структурирана оценка: SWOT анализ, концептуална карта, цветно гласуване Вадим Маршаков Екатерина Кузнецова Юлия Бусел
2 Съдържание на SWOT анализа Метод на концептуална карта Цветно гласуване
3 SWOT анализ: опит и перспективи за приложение при оценката на политики и програми Дефиниция на SWOT анализ История на метода Области на приложение Структура на SWOT SWOT матрица Основни етапи на SWOT анализ (на примера на оценка на регионална политика) Приложение на различни нива на оценка Шведски опит Предимства и недостатъци на метода
4 Дефиниция на SWOT анализ SWOT – силни страни, слаби страни, възможности, заплахи SWOT е метод за структуриране и оценка на информацията на предварителния етап от разработването на програмата, което позволява да се подчертаят нейните основни силни и слаби страни, както и възможните „странични ефекти“
7 SWOT структура Ситуационен анализ (анализ на контекста) / \ Анализ на вътрешни фактори Анализ на външни фактори / \ / \ Силни страни Слаби страни Възможности Заплахи Създаване на SWOT матрица (профил)
8 SWOT матрица Силни страни ... Възможности ... Слаби страни ... Заплахи ...
9 Основни етапи на SWOT-анализа (на примера на оценка на регионалната политика) „Сканиране“ на контекста на програмата Подготовка и опис на възможните действия Външен анализ на възможностите и заплахите Вътрешен анализ на силните и слабите страни Класификация на възможнитедействия Оценка на разработената политика-стратегия
11 Етап 2: Подготовка и опис на възможните действия Формулиране на възможни действия в общи концептуално хомогенни концепции Установяване на ограничения
12 Етап 3: Външен анализ на възможностите и заплахите Изброяване на тези параметри на "средата" на региона, които не са достъпни за контрол на регионалните власти, но могат значително да повлияят на прилагането на политиката
14 Етап 5: Класификация на възможните действия Идентифициране на онези действия, които в съответствие с резултатите от етап 4 могат да увеличат максимално силните страни на програмата и региона и да смекчат слабостите
15 Етап 6: Оценка на разработената политическа стратегия (по избор) Въз основа на сравнителен анализ на съответния опит от онези програми, които вече са били изпълнени
16 Прилагане на SWOT към трите нива на оценка Предварителната оценка е оценка, извършена на етапа на формулиране на политиката Текущо/m>gt;
17 Ниво ex-ante анализ на предишен опит - "извличане на уроци" кумулативно разглеждане на необходимите и недостатъчни - ресурси, концептуални елементи и др. разглеждане на възможности и перспективи
18 Цели на ex-ante прилагане на SWOT Общ анализ на силните страни, слабите страни, заплахите и алтернативните възможности Анализ на нежеланите резултати (въздействия) на прилаганата политика върху елементи от нейния контекст
21 Последващо ниво Оценка и мониторинг на прилагането на политиката Проучване на нежелани резултати Сравняване на резултатите от двете предишни нива на оценка Обобщаване и структуриране на референтния опит
22 Цели на последващото прилагане на SWOT Анализ на успехите и неуспехите „Какво можеше да бъде направено, но не беше направено“ Оценка на дългосрочните резултати инадбавка за възможни колебания
23 Шведският опит SWOT-анализът е използван при разработването на регионалния план за развитие на „Обект 6“ Акцентът е поставен върху екологичните фактори, структурните и демографските характеристики на региона В съответствие с резултатите стратегията е коригирана
24 Опитът на Швеция (продължение) Силни страни: 1. Големи запаси от природни ресурси; 2. Сравнително богати находища; Благоприятни възможности: 1.Tourizim (туристически бизнес); 2. Висококачествена добита дървесина; 3. Сладки и минерални води; Слаби страни: 1. Изолиран район с ниска гъстота на населението; 2. Опасност от икономически колебания и отклонения от бюджета; 3. Структурна слабост на фирмите; Заплахи: 1. Демографска криза; 2. Недостатъчен брой работни места.
25 Предимства и недостатъци на метода Предимства Фокусиран върху намирането на най-ефективната стратегия Способност да се вземат предвид мненията на партньорите Особено ефективен, когато се използва последователно при ex-ante и m>gt;
26 Концепция Дефиниране на метода за картографиране История на метода Приложение на техниката Описание на метода Участници в процеса на картографиране Ключови стъпки в картографирането Предимства и недостатъци на инструмента
27 Дефиниране на концептуална карта Концептуалната карта е графично представяне на експертно мнение, което отразява основните идеи, разработени от групата по време на обсъждането на проблема, както и показва връзката на една позиция с друга, тяхната важност и уместност.
28 Дефиниция на метода на концептуалната карта Вид структурна концептуализация, използвана от екипи за разработване на концептуална основа, за илюстриране на оценката или планирането на програма/политика; двумерно представяне на набор от понятия, описващи обекти или явления, и функционалнивзаимоотношения между тях; дървовидна структура, изцяло посветена на дадена тема; отделните възли върху него са по-малки компоненти на общото знание, важни за разбирането на значението на обща тема, връзките обясняват как възлите взаимодействат помежду си.
29 История на метода William Trochim (1989) - развитие на метода, въвеждане на концепцията за структурна концептуализация, показване на възможността за използване на процесите в практиката
30 Прилагане на техниката Методът на концептуалната карта се използва за: формулиране на ключови въпроси и програмни фокуси; разработване на дизайна и плана за оценката; идентифициране на аспекти на оценката, които не са от значение за програмата или политиката и които трябва да бъдат пропуснати в процеса на изследване; идентифициране на въздействието върху програмата/политиката, което трябва да бъде оценено; определяне на основните цели и задачи на оценяването
31 Описание на техниката Основата е взаимодействието на няколко души; Обединяване на индивидуални гледни точки по конкретен въпрос; Използване на различни източници на информация: документация, исторически записи, предишни оценки и проучвания, интервюта и др.
32 Участници в процеса на картографиране Група (10-20 души) обикновено се състои от: Администратори на различни нива Персонал на програмата, клиенти, Представители на академичната общност, членове на общността Представители на организации, Лидери на компании, лица, вземащи решения, Оценители, Спонсори и др. Ролята на модератора (външен експерт или участник в програмата) - управление на процедурата - Ролята на участниците - дефиниране на съдържанието, тълкуване и прилагане на картата.
33 Ключови стъпки в концептуалното картографиране 1. Подготовка – избор на участници и избор на фокус на анализа 2. Изготвяне на изявления 3. Структуриране на изявления 4. Представяне на изявления във форматаконцептуални карти 5. Интерпретация на карта 6. Приложение на карта
34 Стъпка 1: Подготовка 1) Избор на участници 2) Разработване на изследователски фокус: Мозъчна атака, пленарна среща
Изявления от 100 думи, кратки изявления" title="Стъпка 2: Генериране на изявления Мозъчна атака Брой изявления - >Изявления от 100 думи, кратки изявления" > 35 Стъпка 2: Генериране на изявления Мозъчна атака Брой изявления - >Изявления от 100 думи, кратки изявления 100 изявления от думи, кратки изявления"> Изявления от 100 думи, кратки изявления"> Изявления от 100 думи, кратки изявления" title="Стъпка 2: Генериране на изявления Мозъчна атака Брой изявления - >Изявления от 100 думи, кратки изявления">
36 Стъпка 3: Структуриране на отчети Процедура за неструктурирано сортиране на карти Комбиниране на резултати: Таблица или квадратна матрица Индивидуални матрици Комбинирани матрици Изявления за класиране (скала на Лайкерт)
37 Изявления за структуриране: Сортиране на карти
38 Стъпка 4: Подаване на искове 1. Провеждане на анализ за поставяне на концепцията в определена точка на картата; 2. Групиране или разделяне на твърдения на картата в клъстери, които отразяват по-високи порядки на концептуални групирания на оригиналния блок от твърдения; 3. Картографиране, което обхваща изявления или по точки, или по клъстери.
39 Стъпка 4.1: Провеждане на анализ за местоположението на точки на карта Многомерното мащабиране е представяне на набор от обекти, представляващи интерес за изследователя, под формата на набор от точки в многомерно пространство с малко измерение, като всеки обект съответства на една точка. Координатите на точките се интерпретират като стойности на определени характеристикиизходни обекти, които обясняват техните свойства и връзки. Неметричното скалиране е използването не на оценки за сходство на обекти, а на резултатите от тяхното класиране.
40 Стъпка 4.2: Клъстерен анализ Клъстерният анализ е метод, който ви позволява да разделите изследваното множество от обекти на групи от „подобни“ обекти, клъстери. Агломеративно групиране - започваме със създаването на елементарни клъстери, всеки се състои от едно наблюдение, на всяка следваща стъпка комбинираме двата най-близки клъстера в един.
41 Стъпка 4.3: Картографиране Ние вземаме средните оценки на участниците за всяко твърдение и клъстер. Прехвърляме това графично на карта - класирана по точки и/или клъстерна класирана карта.
42 Стъпка 5: Интерпретация на карта Използвани материали: Лист с изявления Клъстерен лист Точкова карта Клъстерна карта Точкова класирана карта Клъстерна класирана карта
43 Лист с твърдения Изявления, получени по време на процеса на мозъчна атака: 1)… 2)….… n)…
44 Списък на клъстери Клъстер 1: 1) 13) 2) 75) 78) Клъстер 2: 3) 4) 51) 52) 91) Клъстер 3: 24) 32) 36) 70) 76) Клъстер n: 10) 88) 15) 31) 22)
47-точкова класирана карта
48 Клъстерна класирана карта
49 Стъпка 6: Прилагане на концептуалната карта Когато планирате оценка: Методът ви позволява да се съсредоточите върху ключови ресурси за оценка, за да увеличите максимално ефективността на програмата. При изграждане на консенсус между заинтересованите от оценката партньори. При липса на яснота относно целите на програмата и очакваните резултати, както и критерии за промяна на ситуацията. Техниката е оптимална на различни етапи: В предварителен контекст - за определяне на основните цели и приоритети В последващ контекст - за формулиране на критерииизпълнение и показатели В контекста на текущата оценка
51 Метод на концептуалната карта: Предимства: отнема малко време лекота на вземане предвид на голям брой мнения, вкл. заинтересовани страни Недостатъци: подходящ само за началния етап тромав метод
52 Цветно гласуване Определение Техника Предложения за използване Техники за цветно гласуване Комбинация от мозъчна атака и цветно гласуване
53 Дефиниция на цветното гласуване Цветното гласуване е техника, използвана за провеждане на срещи въз основа на визуалното представяне на мнения в група. В ситуации, в които участват множество участници, оценката може да се използва за структуриране на дискусия и колективен размисъл, улеснявайки изразяването на всички гледни точки. Цветното гласуване е инструмент за повишаване на обективността на оценката в контекста на плуралистичния подход. Този метод може да се използва за изясняване и класифициране на въпроси за оценка, избор на критерии за оценка, обосноваване на заключения и формулиране на препоръки.
54 Техника за цветно гласуване Цветното гласуване е записването на всички твърдения върху големи листове хартия с големи букви и поставянето на тези листове на стената. До всяко твърдение има място за „гласуване“. Всеки от участниците в дискусията има на разположение определен брой разноцветни стикери (в зависимост от броя на обсъжданите твърдения). Всеки може да постави един или всички стикери до твърдението (или твърденията), с което е най-съгласен.
55 Препоръки за използване Брой твърдения: не повече от 200; Брой участници: не повече от 50; Брой стикери: Общият брой стикери трябва приблизително да съответства на брояобсъждани твърдения (не повече от 10, не по-малко от 3).
57 Комбиниране на мозъчна атака и цветно гласуване Етап 1 - Критерии на мозъчна атака за оценка на идея или решение; Етап 2 - Цветно гласуване за определяне на критерии за приоритет; Етап 3 - Определяне на най-успешните решения, задаване на цветове към тях; Етап 4 - Разделяне на етикетирани и нестикирани идеи, класиране; Етап 5 - Обсъждане на най-популярните идеи Етап 6 - Вземане на окончателно решение