Приемане на сметка
Развитието на пазарните отношения в България все повече поставя проблема за внедряването на система от ефективни платежни средства. Едно от тези средства е менителницата, въпреки че пред въвеждането й в стопанския живот на нашата страна има редица пречки, включително липсата на информация за изготвянето и използването на менителниците. Предложената статия разглежда приемането (приемането) на банкнота като едно от явленията на движението на банкнота в гражданското обращение.
Сметката е проста и прехвърляема. Записът на заповед съдържа обещание на лицето, което е издало сметката (чекмеджето), да плати определена сума пари след известно време. Менителницата (тратата) трябва да съдържа нареждане (предложение) на платеца към друго лице (платец) да плати сметката. Във всяка сметка се изисква да се посочи първият титуляр на сметката, т.е. „този, на когото или по чието нареждане трябва да се извърши плащането“ (клауза 6, член 1, клауза 5, член 75 от Правилника за прехвърляне и запис на заповед [1]). Така при запис на заповед се посочват най-малко две лица, а при превод - три. При записа на заповед лицето, издало сметката, и лицето, възнамеряващо да плати сметката, са едно и също. При менителницата такова съвпадение няма. Чекмеджето издава сметката, а платецът плаща. Платецът, за разлика от издателя, не е свързан с титуляра на менителничното задължение. Освен това не е съвсем ясно дали той възнамерява да плати сметката навреме, тъй като неговата воля преди приемането не намира израз върху сметката и самият факт на определянето му като платец може да му е неизвестен. Въпреки че обикновено платецът, след като е издал менителница, уведомява платеца за това в известие (известие), може да се случи платецът да не знае за предстоящото муплащане. С представянето на самата сметка на платеца тези недостатъци се отстраняват. Платецът ще бъде наясно с предстоящото плащане (срок, сума, място, валута), което ще елиминира неговата неподготвеност да преведе пари навреме, особено ако мястото на плащане и местоположението на платеца не съвпадат. Докато платецът не изрази желанието си да плати писмено върху сметката, той не носи отговорност за сметката: той може да плати, но не е задължен, поне по силата на менителницата. Такава несигурност вреди на инвестиционната привлекателност на законопроекта. Ако платецът беше длъжен да плати, вероятността да получи парите навреме би била много по-голяма. За да се определи дали платецът е съгласен да плати сметката навреме, тя се представя за приемане.
Акцепт - приемане от платеца на задължението за плащане на менителницата в срок. Акцептирането не трябва да се счита като предоставяне на възможността на притежателя на менителницата да подаде заявление до банката на платеца за дебитиране на приетата сума. Менителницата не е искане за плащане и нейното приемане води до съвсем други последици. Платецът, който е приел сметката, т.е. акцептантът, "поема задължението да плати менителницата навреме" (част 1, член 28 от Регламента).
Посочването на менителницата на платеца не трябва да се бърка с обозначението на лицето, предназначено да изпълнява техническата функция по прехвърляне на пари. По правило това е банка, която предоставя сетълмент и касови услуги на платеца. Посочването на това лице се предшества от думите: „Плащането се извършва в.“, последвано от институцията на банката.
Ако мястото на плащане и местонахождението на платеца не съвпадат, сметката се нарича местоживеене, а третото лице, на което трябва да се извърши плащането, се нарича местоживеене. Домицилирането на сметки е подходящо, когато местоположениетоплатецът и неговата банка са отстранени от бизнес центровете и затова е желателно да се установи мястото на изпълнение на задължението в тези центрове, така че да бъде по-удобно да получавате пари по сметката [2].
При записите на заповед акцептът не може да се извърши, тъй като не е необходимо да се получи задължение от платеца. Позицията чекмедже на запис на заповед съчетава свойствата на платец и чекмедже на тратове. Записът на заповед първоначално съдържа задължението на издателя.
Записите на заповед не подлежат на акцепт. В тези сметки чекмеджето се посочва като платец (част 2, член 3 от Регламента). Така при тях чекмеджето и платецът съвпадат в едно лице. Поради факта, че чекмеджето се задължава да плати сам, тези сметки са по природа прости, така че тяхното приемане е невъзможно [3].
Не всяка менителница може да бъде приета. В част 2 на чл. 22 от Правилника е установено, че издателят може при изготвяне на менителницата да забрани нейното представяне за приемане, а оттам и самото приемане. Има изключения от това правило. Не се прилага: а) за регистрирани сметки; б) менителници, платими на трети лица, намиращи се в същото населено място като платеца; в) към менителници, платими навреме през толкова време от представянето. При тези сметки издателят не може да попречи на представянето им за приемане. Първите две изключения не се отнасят за случаите, когато сметката предвижда плащане в банката, в която платецът има разплащателна сметка, дори ако тази банка не се намира по местонахождението на платеца. Разпоредбата изхожда от факта, че в менителницата за период от толкова много време от представянето, представянето за приемане трябва да се счита за момента, от който текат потоци, установени в сметкатасрок. Това предполага невъзможността да се забрани представянето за акцептиране на такива сметки.
Невъзможно е да се признае за оправдано мнението на Г. Ф. Шершеневич, че приемането е невъзможно в менителници с период на представяне [4]. Представянето за приемане и представянето за плащане преследват напълно различни цели, поради което приемането на такива сметки е допустимо.
Изясняването на менителниците, при които приемането е невъзможно, ни позволява да направим редица изводи: представянето на такива сметки за приемане не е валидно, както и надписът за приемане, поставен върху такава сметка, не е валиден, не води до правни последици от отказ за приемане и др.
Основанието за приемане е тези обстоятелства, поради които платецът приема (акцептира) сметката. Тези обстоятелства са извън сметката и не могат да бъдат отразени в текста на документа. Основанията за приемане могат да бъдат много различни. От тях се разграничават две големи групи: 1) приемането възниква поради факта, че платецът трябва да плати на чекмеджето за стоките, услугите и т.н., предоставени от последния; 2) акцептът е даден по силата на споразумение за предоставяне на акцептен кредит. Лесно се вижда, че оттук се виждат две основни форми на използване на менителницата. В първия случай платецът по правило е купувачът на стоки или услуги, клиентът на работа и т.н. Във втория случай чекмеджето издава сметки, в които банката е посочена като платец, и ги плаща на доставчици и други кредитори. Банката, действаща като платец, удостоверява надеждността на менителницата с нейния надпис за приемане. Следователно в такива случаи се пускат в обращение вече приети от банката менителници. При плащане по сметка акцептиращата банка не превежда пари от сметката на своя клиент-промиссант, а използва собствени средства като кредит.Броят на опциите тук обаче е доста голям и спецификата на взаимоотношенията във всеки случай се регулира от споразумението между клиента и банката.
Платецът няма менителнично задължение да приеме менителница, но такова задължение може да бъде предвидено в договор, например за доставка (доставчикът е издателят, а купувачът е платецът). В текста на законопроекта не се допуска споменаване или позоваване на договора.
ПРЕДСТАВЯНЕ ЗА ПРИЕМАНЕ
Да представи менителница за приемане или да не я представи е работа на нейния собственик. Това е общо правило. До 1902 г. в България менителничното законодателство изисква от държателя на менителницата да я представи за приемане. Настоящият регламент признава незадължителното представяне за приемане. В чл. 21 от наредбата гласи, че менителницата може да бъде представена за приемане. Въпреки това в част 1 на чл. 22 от Правилника е дадена възможност на издателя да определи задължението за представяне за приемане със или без посочване на срок. Същата възможност се дава на притежателя на сметката, прехвърляйки сметката чрез джиро, т.е. джиросантът, освен ако издателят не е забранил приемането (част 4 на член 22 от Правилника).
Последиците от непредставяне на акцептова сметка, когато представянето е задължително, са уредени в чл. 53 Правилник. Ако задължителното представяне е установено от издателя, тогава титулярът на менителницата няма право да иска съдебно удовлетворение в случай на неплащане, както и да иска протест. Ако резервата е включена от джиранта, то при неплащане не може да се иска удовлетворение само от него в съда. Всички останали вписващи лица носят отговорността по чл. 48 Правилник. Правила Чл. 53 Разпоредбите се прилагат и при липса на срок за задължително представяне за приемане.
Менителница можеда бъдат представени за приемане от притежателя на банкнотата или дори просто от лицето, което притежава банкнотата. Платецът, като е приел сметката, е длъжен на притежателя на сметката, т.е. лицето, което обосновава правото си в съответствие с параграф 6 на чл. 1 или част 1 на чл. 16 Правилник. Поради това е без значение кой е извършил техническото, фактически действие по представяне на сметка за акцепт. Не се изисква проверка на пълномощията на приносителя на сметката.
Когато в менителницата е определен срок за задължително представяне за приемане, тя се представя на платеца за приемане, като се вземе предвид този срок. Същото важи и за предявяването на менителници, в които е предвидено, че предявяването за приемане не може да стане по-рано от определен срок. Представянето извън тези условия има следното значение: отказът на платеца да приеме не може да бъде протестиран, тоест в този случай отказът не може да служи като основание за налагане на отговорност за неприемане; валиден е акцепт с дата на ден, който не е включен в периода, посочен в сметката (изключение правят сметки в такъв и такъв момент от представянето).