Приятелството и военното партньорство са основата на бойната готовност на войските
В древни времена славянските воини, следвайки решенията, взети по военни въпроси на племенна среща - вече, полагаха клетва. Клетвата обеща: в битка да се бият до смърт за баща, майка, брат и син, както и за живота на своите близки. Вкарването на воин в плен се смятало за най-голям срам. Още тогава честната дума се ценеше високо. Воинът при всякакви условия трябваше да бъде лоялен към военната общност. Този древен обичай на взаимопомощ и взаимопомощ в битка се превърна в един от основните във военните дела на славянските отряди.
Българската армия винаги се е отличавала с вътрешна сплотеност, силен, единен военен организъм. Войникът видя и осъзна силата си във военния отбор, в който беше един от членовете на голямо и приятелско семейство.
Войникът винаги цени военното другарство и знае, че ако спаси другар, без да щади живота си, тогава в опасна ситуация той самият ще получи помощ.
3.1. Военен колектив- обединена група от лица, заети на военна служба, изпълняващи задачи, произтичащи от функциите на Въоръжените сили на Република България.
По правило това са военни формирования с различни цели и численост. Техният състав обикновено се определя от организационната структура на търсенето. Военните колективи се делят на първични (военни подразделения) и вторични (военни части, военни училища).
В първичните военни колективи има постоянна междуличностна комуникация и взаимодействие.
Чрез първичния военен колектив войникът влиза в колектива на частта, чувства своята принадлежност към съответното формирование, сдружение, вид войски и клон на въоръжените сили. По целия бит на армията войниците от поделението са поставени в такива условия, когато в учебната стая, на походи, на бойно дежурство, в казармата и на почивка, те действат заедно, чувстватлакътя един на друг, пулса на отбора си.
Служебните дейности и поведението на военнослужещите, техните взаимоотношения се регулират от закони, военни правила, инструкции, инструкции, заповеди и заповеди на началници.
Призованият във въоръжените сили на България младеж, като член на военен колектив (отделение, екипаж, взвод, рота, бойна част), е длъжен да изпълнява конституционния си дълг. Той трябва да бъде верен на военната клетва, умело, храбро, без да жали живота си, за да защитава Родината.
Ръководителят на военния колектив е едноличният командир. Той отговаря за сплотяването на части, военното възпитание на подчинените, за създаването на другарска атмосфера и бойно настроение в екипа. Командирът говори на войниците не само като възпитател, но и като другар, член на един военен екип, за когото са скъпи неговата чест, успехи в обучението и битката. Военният колектив има голям образователен потенциал и влияе в много отношения върху действията на войниците и тяхното поведение. Възпитателната роля на колектива се определя от силата на неговото влияние, целенасочеността на практическата дейност, взаимната взискателност, характера на отношенията между войниците, установените традиции и др.
Силата на военния колектив е в неговото морално въздействие, изразено под формата на обществено мнение. Оценката на колектива е силен морален стимул за бизнес и социална активност на войник, който го подтиква към постоянно самоусъвършенстване, изравняване на предната линия и развитие на колективизма. Всеки военнослужещ е пропит с чувство за отговорност не само за собствената си работа, но и за работата на целия военен екип. Важно средство за обучение на военнослужещи в екип е положителният пример.
Другарството, красотата на човешките взаимоотношения е винагидопринесе за победата.
Бойците и командирите, завърнали се на служба след лечение в медицинските батальони, се стремяха да стигнат до родната част. А. Твардовски каза това красиво в стихотворението „Василий Теркин“: „Сега ме занимава само една задача, за да стигна до родния си край, никъде другаде“.
Заключение
В съвременните условия ролята на приятелството, колективизма и войнското другарство нараства още повече.
Това се дължи на факта, че изпълнението на задачите, възложени на военните колективи, е изпълнено с риск и опасност, особено при водене на бойни действия и при носене на бойно дежурство. При тези условия чувството за колективизъм и взаимната изгода често са от решаващо значение.
Съвременната битка е преходна, във високо темпо. Войските са силно наситени с огневи оръжия, така че е необходимо ясно взаимодействие между всички части и подразделения, участващи в битка.
За целия период на служба военният екип по същество се превръща във второ семейство, а корабът - във втори дом. И в една добра къща винаги се развиват добри и приятелски отношения, цари атмосфера на взаимно уважение, взаимопомощ и подкрепа.
Добре известно е, че успехът на всяка единица, единица (кораб) се състои от постиженията на всеки воин. Ако воинът служи небрежно, е мързелив, изостава в обучението, зле изучава военни оръжия, тогава в битка той може да разочарова другарите си и самият той ще се окаже в трудна ситуация.