Приказка "Цвете на име Незабравка"
Автор Татяна Попова.
Ами ако отчаянието беше победило?
Недалеч от големия град имаше гора, в гората имаше поляна, на която растяха различни горски цветя. При хубаво време, когато слънцето леко се затопляше, пеперудите летяха на поляната, а скакалците пееха в тревата. Лек ветрец, който летеше над гората, люлееше цветята, тревата и дърветата, носейки със себе си приятна прохлада. Цветята на тази поляна знаеха как да говорят, така че си разказваха горски новини, а също така играеха на топка, направена от капки роса. Беше им забавно и интересно да живеят на тази горска поляна.
Една сутрин на поляната се появи ново цвете - на тънка дръжка с малки листенца и много малка неразтворена зелена пъпка. „Изглеждаш като обикновена трева“, казаха големите червени макови цветя, „защото си толкова зелена. „Не“, отговори новото цвете, „Аз съм Незабравката. ― Що за цвете си, ако пъпката ти не се е отворила! - каза Маргаритка, олюлявайки се на тънки крака. - Ето ни, маргаритки, на тази поляна от дълго време и не познаваме цветя на име Forget-Me-Not. „Няма такива цветя“, звънна Камбаната, „много от нас живеят на тази поляна, не познаваме цветя с име „Незабравка“. Всички цветя на поляната зашумяха: ― Няма такова цвете, ти не си наш, няма да бъдем приятели с теб.
Малката тънка зелена незабравка се погледна: ― Да. Цялата съм зелена, пъпката ми не се е отворила, никой не иска да говори с мен, камо ли да играе. Тази мисъл я накара да се почувства сама и изоставена от всички. Тя стана толкова тъжна, че започна да изсъхва: и без това тънката дръжка стана още по-тънка, листата паднаха, а неотворената пъпка се наклони към земята. Незабравката вече беше напълно изсъхнала, когато внезапно заваля дъжд, който я напи с благотворна влага.Незабравката оживя и отново чу гласа на Лайка: „Виж какво голямо цвете имам с жълт център и бели листенца. Аз съм като слънцето. „А ние – извикаха Камбаните – най-звучните в цялата поляна. Знаем много песни и горски приказки.
А малката слабичка незабравка отново нямаше какво да каже и никой не я слушаше, защото не приличаше на цвете. „Трябва да съберем всички сили, за да разцъфне пъпката ми и да видят, че и аз съм цвете“, помисли си Незабравката. Изведнъж хората излязоха на поляната и Незабравката се уплаши, че ще я настъпят, че никой вече няма да я види, защото беше зелена и слаба като трева. Но това не се случи.
И на следващия ден в Незабравката се появи цвете от пъпка - много красиво, синьо с бял оттенък, по форма съвсем не като всяко цвете на поляната. Птиците долетяха под радостните гласове на цветята и започнаха да чуруликат, че никога не са виждали толкова красиво и необичайно цвете никъде.
Всички Цветя харесаха много Незабравката и на предстоящия бал на цветята я избраха за Кралица. На ореола й блестеше корона. За радост тя танцува, пя и разказва най-интересните горски истории.
Незабравката също беше щастлива, защото оцеля, когато беше много болна, успя да намери сили в себе си. В края на краищата пъпката й все пак се отвори и всички видяха, че незабравката е красиво цвете.
При обсъждането на приказката се обръща внимание на факта, че такива качества като издръжливост, самоувереност, воля, търпение помагат да издържите в труден момент, до какво може да доведе отчаянието.