Приказка, измислена от дете
Подробности за това събитие ТУК.
В Москва, недалеч от метростанция Беляево, беше открит клон на фондация VITA.
Там работят методисти. образование, арт терапевт, игров терапевт.
Работим със семейства, които отглеждат деца аутисти, церебрална парализа, деца със сложни патологии.
Работата на специалистите се основава на теорията на движенията на Бърнщайн.
Преди това тази група специалисти работеха в Ясенево.
Каним всички за сътрудничество.
Номинация "Един свят, една мечта" (официални сайтове на обществени организации на хората с увреждания). Сайтът „Златен град" е в списъка на лауреатите. Репортаж от церемонията по награждаването е достъпен на сайта: http://gold-child.ru/live/vmeste/2221/
Огромни благодарности на всички, които участват в това чудо.
Търсене в уебсайт
1. А.В. Суворов. Формиране на съзнание при слепо-глухота. 2. С.В. Зайцев. Факти и заблуди в перинаталната неврология. 3. ИИ Бороздин. За тях сме готови на всичко.
Архив на бюлетин
Приказка, измислена от дете.
Автор: Черезова Анастасия, 5 г. ученичка в ДГ „Родничок” стр. Кротовка, Самарска област
Имаше баба и дядо. И те имаха цяло домакинство. В двора живееха: нахална гъска, красива коза, дори много спретнато прасе, важна пуйка, петел с кокошката си. Рано сутринта една гъска излезе на верандата и както винаги започна да се хвали: - Не се страхувам от никого. Ще смачкам пуйката. Рогат козел, ха - ха - ха, ще отчупя рогата. Ще удавя прасе в корито - и съска като желязо. Пуйката дори излетя на оградата, а рогатата коза се скри в малините. Прасето също се уплаши. Тя падна в коритото и започна да крещи: - Помощ, давя се! Само пилето излезе смело на верандата, седна и понесеяйце. И изведнъж малко жълто пиле се излюпи от яйцето. И да хванем гъската за лапата и да я кълвем! Гъската се разтрепери и избяга от двора от страх. Майката кокошка даде семка на сина пиле, а бащата петел гордо клатеше лапа! Но приятелите започнаха да се хвалят един на друг, че един от тях е изритал самохвалката гъска.
Автор: Чекистов Герман, 5 г. ученик в ЦДГ „Родничок” стр. Кротовка, Самарска област
Имало едно време живяла Настенка. И тя имаше голямо плюшено мече. Един ден това малко мече се разболя. Той се разболя сериозно: температурата се повиши, мечката започна да кашля и киха. Настя беше съборена от краката си: тя щеше да сложи горчица, щеше да направи горещ чай с малини. Разбира се, мечката много обича малини и мед, но се чувства толкова зле, че отказва всичко. Настя се натъжи. Но как да се отнасяме към бедната мечка? Вечерта тя го заведе в леглото си и започна да заспива, но вижда: мечката не спи, диша дрезгаво и кашля. Тогава Феята се притекла на помощ. Тя извади дядото магьосник иззад килера, изтръска праха и паяжините от него и му нареди да сготви лекарство за мечката. Дядото беше ужасно недоволен, че го събудиха: той пръхтеше, сумтеше и мърмореше нещо под носа си. Настенка помоли: - Помощ, дядо, моля те, приятелю. Ще ти дам един шоколад, който баба Шура ми донесе вчера. - Кон или шоколад? — попита старият глух магьосник. - Вкусно сладко шоколадово блокче! - повтори момичето. - А, шоколад - това е сделката!
Той размаха ръце и измърмори някакво заклинание. Тогава той взе играчките на Настя и започна да готви лекарство за мечката. В тигана сложих кафявите връзки на баща ми, червено копче, ръкавица, перо от папагал. Внезапно елфите долетяха и изтръскаха прашеца от крилете си. Най-накраявсичко беше готово. Феята леко запърха, надигна се, отчупи парче от звездата и го хвърли в охлаждащото лекарство. След като малкото мече изпи вълшебната напитка , веднага спря да кашля. Пет минути по-късно той заспа на възглавницата на Настенка и започна да се усмихва насън. - Благодаря на всички! — прошепна Настя, страхувайки се да не наруши здравия сън на приятелката си. Феята се усмихна и веднага изчезна във въздуха. Но дядото - магьосникът не бързаше да си тръгне. - Не можеш да сготвиш каша от благодарност - измърмори той.- Какво ми беше обещано? Ал забравих, а? къде е шоколада? - Разбира се, че не съм забравил. Тук. Настя протегна шоколад. - Вземи го. И отново ти благодаря, дядо. Заспивайки, момичето чува мечето си да диша равномерно, как фолиото шумоли силно магьосника зад шкафа, поглъщайки сладък подарък. А в тигана грейна парче звезда. На сутринта Настя се събуди и видя мечка, седнала на килера, която я погледна с мили очи , а в тигана нямаше звезда, вероятно защото се беше разтопила.
Автор: Фролова Настя, 5 години ученик на детска градина "Родничок" стр. Кротовка, Самарска област
Една есенна сутрин Алена, Олег и Вася се събудиха и погледнаха през прозореца. Навън грееше слънце и лъчите му се отразяваха в жълто-червените листа на дърветата. Бързо се измиха и закусиха. - И какво ще правим днес? — нетърпеливо попита Вася майка си. - Днес е страхотен ден. Можем да правим добри дела. - Какви добри дела можем да направим? — помисли си Олежка. - Можем например да помогнем на някого - възкликна Алена. В крайна сметка това би било добро дело. - Браво, нали - усмихна се мама. - Пожелавам ви късмет в вършенето на добри дела. Момчетата се облякоха топло и излязоха на двора. " Какво да правя?" те помислиха. И така, без да измислят нищо, момчетата се огледахас поглед към градината, в която толкова обичаха да пируват с череши, сливи и круши през лятото. - Жалко, че лятото свърши. Наоколо има само мек килим от пурпурни листа - каза Алена и въздъхна тъжно.
Децата започнаха да играят, тичайки едно след друго. Изведнъж Вася погледна към ябълковото дърво, което растеше в края на градината, и извика: - Момчета, вижте червените ябълки, висящи на клона. Ето я реколтата! - Трябва да съберем тези ябълки и ще ядем през зимата - решиха момчетата Намериха кофи и кутия в плевнята и се заеха за работа. Момчетата бяха толкова заети, че не усетиха как времето отлетя. Мама се обажда вкъщи за вечеря. - Е, ето - разстроиха се. Бяхме толкова заети с жътвата, че забравихме за едно добро дело. - Как така? – попита изненадано мама. Значи помогнахте на ябълковото дърво. Плодовете му вече няма да измръзват и гният, а ще ни радват с вкуса си през цялата зима.
Веднъж Маша и Витя се разхождали в гората и намерили жълъд. Донесоха го у дома и го показаха на баба си. Баба погледна и каза: - Това е вълшебен жълъд. Засадете го и вижте какво ще стане. Момчетата направиха точно това. Минаха много, много години. През това време децата пораснаха и от жълъд израсна тънък дъб. През лятото, в жегата, беше приятно да се отпуснете в сянката му. При лошо време той се подслоняваше от дъжда. Дядо Витя наряза дъбови клони и направи от тях метли за баня. А жълъдите, узрели на дъба, баба Маша събра и добави към храната за прасетата. Така красиво и необходимо дърво израсна от малък жълъд.
Автор: Вотякова Алина, 6 години ученичка в детска градина „Родничок“ стр. Кротовка, Самарска област
В гората растяло ябълково дърво. Всяко лято на него узряваха вкусни сочни ябълки. Зверове от цялата гора идваха да пируват със зрелите плодове. Катеричката береше ябълки итя ги скри в хралупите си - направи запас за зимата. Лисицата изпече вкусни пайове от ябълки. Зайчето събра цяла торба ябълки и ги занесе на своите зайци. Веднъж животни се събраха под едно ябълково дърво и изведнъж от нищото се появи сив вълк и се втурна към животните: - Да, сега ще обядвам - извика той. Животните се изплашиха и се втурнаха във всички посоки, а ябълковото дърво разклати клоните си и ябълки заваляха върху вълка. Вълкът извика от болка. Междувременно животните се разбягаха във всички посоки. Вълкът не можеше да изяде никого. Така ябълковото дърво спаси приятелите си от зъл и страшен вълк. И животните са й благодарни и до днес.