Приказка - Приказка за чай
В древни времена рецептата за приготвяне на чай е била известна само в Китай. Слуховете за чая се разпространяват по целия свят, достигат до мъдри и незнаещи и всеки се опитва да научи колкото се може повече за него, според начина, по който си го представя.
Крал Инджа („тук“) оборудва посолство в Китай, което получава малко чай от китайския император за своя владетел. Но като видяха, че дори обикновените китайски селяни пият чай, пратениците на Инге решиха да не донасят такава груба напитка на своя крал; освен това били убедени, че китайският император ги е измамил и им е подхвърлил някакви боклуци вместо райско питие.
Междувременно най-великият философ от Аня („там“) събра всичко възможно за чая и стигна до извода, че това е определено вещество, което действително съществува, но е рядко и принадлежи към реда на малко познатите неща. Защото нищо определено не може да се каже за него: трева ли е или вода, зелено ли е или черно, горчиво или сладко? В страните на Кашиш и Бебинев хората от векове са тествали всички билки, които са намирали. Много билки се оказали отровни, което силно разочаровало техните изследователи. И тъй като никой не донесе семена от чаени храсти в земите си, всичките им търсения бяха напразни. Пробваха и всякакви течности, но със същия успех. На територията на Мадхаб („сектантство“) при извършване на религиозни обреди процесия от свещеници пред тълпа от вярващи носеше малък сандък, пълен с чай. Но на никого не му хрумна да направи напитка от него. Те дори не знаеха как да го направят. Всички бяха убедени, че самият чай има магически свойства. Веднъж един мъдър човек каза: "Вие, невежи! Напълнете го с вряла вода!" Но той веднага бил хванат и разпнат, т.кче според тяхното вярване подобни действия могат да унищожат свойствата на чая. Само известен еретик и враг на религията би могъл да даде такъв съвет.
Малко преди смъртта си един мъдър човек разкрил тайната на приготвянето на чай на тесен кръг от хора. Тези хора успяха да спестят малко чай и тайно го приготвиха и изпиха. Един мъж ги хвана да пият чай и попита: "Какво правите?" Те му отговориха: „Това е лекарство, с което се лекуваме от една болест“.
И така, някои видяха чаени храсти, но не им обърнаха внимание. На други им беше предложено да опитат, но те отказаха, смятайки, че това е напитка за обикновените хора. Трети притежаваха чай, но вместо да го пият, го боготворяха. Извън Китай само няколко души пиеха чай и дори тогава в строга тайна.
Но тогава един човек с знание дойде и каза на търговците, участващи в търговията с чай, любителите на чай и други:
- Който е преживял - знае. Който не е преживял - не знае. Вместо да говорите празни речи за райската напитка, предлагайте я на хората на вашите празници. Тези, които обичат чай, ще поискат повече. Тези, които не го харесват, ще демонстрират, че са недостойни да станат негови почитатели.
Затворете магазините на красноречието и мистерията и отворете чайните на опита.
И така, от град на град, от село на село, каравани с чай течаха по Пътя на коприната. Търговците, каквото и да търгуваха - нефрит, скъпоценни камъни или коприна - спираха да починат, приготвяха чай, ако можеха, и го предлагаха на местните жители, независимо дали знаеха за това или не. Така се появиха чайните, които бяха построени по целия път от Пекин до Бухара и Самарканд. И тези, които са го пробвали знаят.
Отначало, както винаги се случва, само велики и проницателни мислители се интересуват от чая, които отдавна търсят небеснопитие.
Преди това отношението им към чая се свеждаше до такива стереотипни фрази: „Но това е обикновена изсушена трева“ или „Защо кипваш вода, непознате? В края на краищата, аз те моля за небесна напитка“. И някои от тях казаха: "Откъде да знам какво е? Докажи, че е чай. И цветът на течността ти не е златист, а кафяво-жълт." Но когато истината отхвърли завесата на тайната и чайът стана достъпен за всеки, който искаше да го опита, ролите на хората се промениха и тези, които сега говореха като тези мъдреци, се оказаха глупаци.
Това положение продължава и до днес.
Всички видове напитки традиционно символизират търсенето на висши знания в литературата.
Кафето, най-новата от обичайните напитки, е открито от дервишкия шейх Абу ал-Хасан Шадхили в Менк (Арабия). Въпреки че суфиите и други съвсем ясно заявяват, че "магическите напитки" (вино, вода на живота) са алегория за специално преживяване, буквалистите са склонни да вярват, че произходът на подобни митове е свързан с откриването на наркотичните или опияняващи свойства на алкохола. Според дервишите подобни идеи отразяват неспособността на повърхностните изследователи да разберат, че самите дервиши използват аналогии. Тази легенда е взета от учението на майстора Хамадани (починал през 1140 г.), учител на великия Пасав от Туркестан.