Приказка в живота на едно дете, ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕЦА

живота

Приказката, като произведение на българското народно творчество, е и универсално средство за възпитание на детето. Просто приказките са от голямо значение за детето.

Първо, благодарение на приказките умственото развитие на детето се осъществява заедно с развитието на речта. Децата запомнят истории, герои от приказка, възприемат смисъла, правят изводи и заключения. Учат се да изразяват мнението си, да преразказват приказки. Благодарение на приказките се развива не само свързаната реч на детето, но и неговият речник се разширява. Детето научава много нови думи, включително стари, научава тяхното значение. Въображението на децата се развива активно, тъй като приказките представят много начини за създаване на образи във въображението.

На второ място се извършва моралното възпитание на детето. Както се казва: „Приказките ни учат на доброта и усърдна работа, казват ни как да бъдем, за да бъдем приятели с всички наоколо ...“. В приказките доброто винаги побеждава злото, измамата се разкрива и всичко свършва добре. Ето защо, благодарение на приказките, детето се научава да различава доброто от злото, доброто от лошото и да прави подходящи изводи.

На трето място, приказките спомагат за емоционалното и волевото развитие на детето. Това произведение на устното народно творчество допринася за по-добрата адаптация към детската градина, облекчава стреса при общуване с хората, помага да съчувствате на героите, да се радвате на победите на главните герои.

Четвърто, приказката има терапевтичен ефект. Приказкотерапията не само помага на детето да се адаптира по-добре към детската градина, но и помага да се коригира поведението на „трудните“ деца, да се преодолеят страховете им, да се облекчи безпокойството при влизане в детска градина. Разбира се, не всички приказки ще помогнат. Има специална селекция от приказки за приказкотерапия. Приказките трябва да бъдатперсонализирани. Те трябва да разкажат за такова дете със същите проблеми, съответно се разкрива решението на този проблем. Добре е такава приказка да бъде разказана от определен герой - разказвач, например играчка.

  • Как да изберем правилната приказка за дете. Най-важното при избора на приказка е, че тя трябва да вземе предвид възрастта на трохите.

За деца на възраст 1-1,5 години са подходящи кратки приказки с прост неусложнен сюжет. Главните герои са животни, които детето може да покаже както на снимки, така и на живо (котка, куче, пиле). Децата на тази възраст все още не знаят как да мислят образно, но вече проявяват интерес към устната реч, така че разказването на приказка може да бъде подкрепено с ярки илюстрации или игра на куклен театър. За тази възраст са подходящи приказки като „Ряба кокошка“, „Лисица и мишка“, „Пате и пиле“, „Три котенца“, „Кисонка-Мурисенка“, моето дете просто обожаваше приказката „Балон, сламка и лапти“ и др.

За деца на две години са избрани приказки, които са по-сложни по сюжет с голям брой герои. Сюжетът на такава приказка е ежедневен, близък до реалността, която децата биха могли да наблюдават в ежедневието. На тази възраст децата обичат приказки, базирани на повторения, например „Теремок“, „Ръкавица“, „Натруфен човек“, „Ряпа“, можете да използвате и приказки като „Лисица и вълк“, „Вълк и козли“, „Котка и лисица“, „Лисица и мечка“, „Три мечки“ и др.

За деца на възраст 3-4 години освен приказки за животни вече е възможно да се въведат приказки със сюжет, който отразява връзката между хората. Например приказки: „Слана“, „Мъничка - Хаврошечка“, „Мороз Иванович“, „Маша и мечката“, „Гъски-лебеди“, „Сестра Альонушка и брат Иванушка“ и др. За деца на тази възраст можете да намалите показването на илюстрации илипокажете илюстрации след представянето на приказката.

Как да представим приказка на дете.

Второ, би било хубаво да разкажете приказка от името на определен разказвач, ролята му може да се играе от театрална кукла с ръкавици. Детето ще бъде много по-интересно да възприеме историята.

Четвърто, децата в предучилищна възраст имат образно мислене, следователно, за по-добро възприемане, трябва да покажете илюстрации за приказка.

Пето, в българските народни приказки често се срещат старобългарски неразбираеми думи или имена на старини, които детето никога не е виждало, затова в хода на презентацията трябва да се обясняват на детето неразбираемите думи, като се заменят със синоними.

Четете приказки и се развивайте!