Приказка за чичо Митя
В къща номер 3 на улица Голещихински изчезна водата. Пристигна багер, изкопа два метра дупка в двора, търси тръби, но не ги намери. Работниците надникнаха в ямата, изнервиха се, изплюха се и решиха да спрат археологията до сутринта.
Късно вечерта чичо Митя се прибираше и падна в яма. Той не знаел, че тя е в двора, просто тръгнал наслуки и я намерил. Вярно, работниците оставиха ограда на две места - отпред на ямата и отзад, в края на краищата никой не очакваше, че чичо Митя ще влезе от фланговете.
Веднъж долу, чичо Митя искаше да излезе в дивата природа, в пампасите, но не успя. Чичо Митя започна да крещи силно това, което трябва да се вика, когато паднеш в яма. Вие знаете всички тези думи, няма да ги изброявам.
От звуците на родната си реч съседите се събудиха, излязоха на балконите, всички искаха да знаят източника на предаването. Едно живо същество, паднало в яма, винаги предизвиква най-жив интерес у своите събратя. Всички са любопитни как ще се измъкне оттам. Ако създанието също знае как да псува, това шоу е само от полза.
Тогава чичо Боря излезе от къщата и протегна ръка за помощ на страдащия. Чичо Митя го дръпна за тази ръка и го пусна на себе си. И двамата започнаха да викат в дует, макар и малко не на място. Чичо Митя обвини чичо Боря за неговата нестабилност. Чичо Боря също намери някои аргументи, много убедителни, свързани главно с генетичния недъг на чичо Митя. След това някак си намериха общ език, единият засади другия и малко по малко двамата стигнаха до повърхността на планетата. Зрителите по балконите, очакващи още драма, се разотидоха разочаровани.
След кратка дискусия беше решено да спрем дотук и да си тръгнем. Беше вечер и трудните решения се вземат най-добре със свеж ум.
Вече познахте, нали? Късно вечерта чичо Митя се разхождашеначало. прочетете повече